Илюзия ли е покачващата се заетост?
Средно за страната увеличението е с 1 процентен пункт - от 45,6 на 46,6%
Публикуваните преди месец данни от наблюдението на работната сила през 2012 г. и ревизираните данни за състоянието на пазара на труда през 2011 г. очертават някои интересни тенденции на областно ниво.
Прави впечатление, че коефициентът на заетост на населението над 15 г. е ревизирано надолу в едва три области - Пазарджик, Благоевград и Смолян. Във Варна и София (столица) нивото е оставено без промяна, а във всички останали области коефициентът на заетост е повишен. Средно за страната увеличението е с 1 процентен пункт - от 45,6 на 46,6%.
Фигура 1: Ефект от ревизията на коефициента на заетост на населението на възраст над 15 г. по области,разлика в процентни пунктове спрямо първоначалните данни за 2011 г.
Източник: НСИ
На какво се дължи повишаването на заетостта?
Повишаването на коефициента на заетост на населението е следствие от променената процедура за изчисляване на теглата, прилагана от началото на 2012 г., както и от коригиращия характер на данните за населението от Преброяване 2011. Последните помагат за установяване на реалното демографско състояние на областите, което от своя страна позволява по-точна оценка на икономическата активност на населението. Графика 1 илюстрира част от ефекта на установения от преброяването брой на средногодишното население по области при ревизирането на данните за заетостта.
Графика 1: Ревизия на заетостта през 2011 г. и пропуснато от демографската оценка изменение на средногодишното население на възраст над 15 г. в периода 2002-2011
Източник: НСИ, изчисления на ИПИ
Видно е, че в периода 2002-2011 г. коефициентът на заетост в повечето области е бил изкуствено занижен заради по-високата оценка на НСИ за броя на населението. Неприятната новина е, че това е статистически ефект от изпреварващия създаването на работни места процес на свиване на населението и съответно работната сила в страната. Населението намалява по-бързо от очакваното в 26 от 28-те области. Единственото изключение са Варна и София, където то нараства по-бързо от очакваното.
Как стоят нещата през 2012 г?
Според последните данни на НСИ през 2012 г. заетостта се увеличава в 16 области в страната и спада в 11. Единствената област, където няма промяна спрямо предходната година, е Стара Загора.
Фигура 2: Изменение на коефициента на заетост през 2012 г., разлика в процентни пунктове спрямо ревизираните данни за 2011 г.
Източник: НСИ
Въпреки това броят на работните места нараства в едва 9 области. През 2012 г. заетите в област Бургас са се увеличили с 3,9 хил., в Пловдив - с 3,5 хил., в Добрич - с 3,3 хил. , а в Кърджали и Смолян ръстът е с около 3 хил. Тенденциите в област Варна са особено притеснителни, тъй като там заетостта се свива с 2,3 процентни пункта, а броят на заетите - с над 10 хиляди души. С други думи една трета от общо загубените работни места през 2012 г. са в област Варна, а още толкова - в София и Пазарджик.
Графика 2: Динамика на коефициента на заетост и броя заети 2012-2011
Източник: НСИ
Данните за развитието на пазара на труда на областно ниво през последните две години не дават особени основания за оптимизъм през 2013 г. Поне на този етап повишаващата се заетост е следствие не от възстановяване на работни места, а от изпреварващото намаляване на броя на хората в активна възраст. Данните от Преброяване 2011 показват, че заетостта е по-висока, отколкото си мислим, именно защото броят на хората в активна възраст намалява по-бързо, отколкото очакваме. Реалното възстановяване на работни места тепърва предстои.
Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg