България ще има водородни станции за автомобили до края на 2020 г.

В момента у нас липсват регулации, определящи изискванията за проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на точки за зареждане с водород.  Водородното гориво е сред алтернативите варианти с потенциал за дългосрочно заместване на нефта. Редица европейски оценки показват, че все още не е създадена положителната икономическа ситуация за развитие на инфраструктура за алтернативни горива в т.ч. за доставчици на инфраструктура за изграждане на станции за зареждане с водород. 

В същото време ЕС се договори за обвързващи цели за дела на възобновяемата енергия в транспортните горива (10 % до 2020 г.) и за намаляване на интензивността на емисиите на CO2 от автомобилните горива (с 6 % до 2020 г.). Обявеното в Бялата книга намаляване с 60 % на емисиите на CO2 до 2050 г. изисква и значителен подем на използването на алтернативни горива.

В тази връзка наредбата е съобразена с прогнозните пазарни развития в европейски и в национален мащаб. При разработване на проекта на наредба е изследвана водородната мобилност, основана на добри практики в Европа, Калифорния (САЩ) и Канада.

Според оптимистичната прогноза на Индустриален клъстер електромобили за разгръщането на зарядна инфраструктура на водород, с оглед навлизане на превозни средства с водородно задвижване в България, до 2020 г. в страната ни ще бъдат изградени 4 зарядни станции, 10 – до 2025 г., и 50 до 2030 г. В по-песимистичен сценарий е прогнозата на Института по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките. Тя сочи, че след 2020 г. в страната ни ще има поне една функционираща зарядна станция и една в процес на изграждане, а до 2030 г. ще са изградени четири зарядни станции.