България не получи отстъпка от ЕС за въглищните си централи, както Полша

Лидерите на Европейския съюз сключиха дългоочакваното споразумение за поставяне на цел до 2050 г. континентът да стане „климатично неутрален“, за Полша обаче беше направено изключение. Причината – икономиката на страната е силно зависима от въглищата и тя ще получи отстъпка за по-плавен преход към „зеления пакт“ на ЕС. Другата причина – неуспехът да няма изобщо споразумение за неутралитета на климата, което щеше да е лош сигнал за новото ръководство на блока, включително за Урсула фон дер Лайен, която встъпи в длъжност този месец.

И макар държави като Холандия да бяха категорични, че няма да предложат повече средства на Варшава, ако тя не се ангажира категорично с по-амбициозната климатична цел, която Хага подкрепя, вече се говори за идеята за Полша да се определи по-далечна цел - 2070 г.

Полша получава 80% от енергията си от въглища и дълго време води интензивни дебати и тежки преговори да не поема ангажиментите в договора до 2050 г.  Така днес стана ясно, че лидерите са се  съгласили тя да остане изключение от останалите 26 страни (без Великобритания, която не присъства на срещата) в ЕС и да върви със свой темп към зелената промяна.

Полският премиер Матеуш Моравецки обяви, че е осигурил освобождаване от климатичния неутралитет през 2050 г., но каза, че блокът е предложил щедро финансиране за региони, които ще бъдат „най-засегнати“ от прекратяването на изкопаемите горива. Германският канцлер Ангела Меркел заяви пред репортери, че засега Варшава ще има отстъпка до срещата на върха през юни 2020 г., когато отново ще се решава дали може да се ангажира с изпълнението на целта.

Българската икономика обаче също е силно зависима от въглищата. Страната ни е в топ 5 на държавите в ЕС по производство на ток от въглища – 41%. Такава изгодна отстъпка за нас, както за Полша, обаче няма да има въпреки голямата ни зависимост от въглищата.

Позицията на България по въпроса за климатичния неутралитет до 2050 г. беше изпратена вчера. Тя гласи, че страната ни се застъпва за целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г., но същевременно в борбата с климатичните промени, приоритетни за България продължават да бъдат отчитането на националните особености, разходоефективността, правото на държавите членки да определят своя енергиен микс, спазването на принципите за технологична неутралност и солидарност и осигуряването на справедлив социален и икономически преход, включително чрез финансиране на европейско ниво.

Днес стана ясно, че премиерът Бойко Борисов е запознал председателя на ЕК Урсула Фон дер Лайен с енергийното производство в България и с плановете за следващите години. Министър-председателят е отбелязал пред лидера и мястото на ядрената енергия в енергийния ни микс, както и предприетите мерки за гарантиране сигурността на доставките на природен газ. 

Победа за България и още 8 страни е, че убедиха ЕС да признае атомната енергия за средство срещу парниковите газове. На вчерашната среща на Европейския съвет лидерите на България, Франция, Великобритания, Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Румъния и Словения са настояли ЕС да не обявява атомните централи като пречка за постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., пише Politico.  Всичките 9 държави, възразили атомната енергия да бъде определена за пречка към въглеродната неутралност, имат съществуващи или планирани за изграждане атомни електроцентрали. Противопоставянето за бъдещето на ядрената енергия дойде от Австрия, Люксембург и Германия.

Три страни от Източна Европа – Полша, Чехия и Унгария поискаха повече средства за икономически преход и подкрепа за ядрената енергия, пишат международните медии.

Тон на преговорите даде унгарският премиер Виктор Орбан, според който държавите, които ще са най-засегнати трябва да получат щедри и точни финансови гаранции за прехода си от изкопаеми горива.

"Ние постигнахме споразумение относно изменението на климата. Много важно беше Европа да прояви силна амбиция", каза председателят на Съвета на ЕС Чарлз Мишел.

Срещата на върха беше първата, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен представи нейната „Европейска зелена сделка“ - план за основен ремонт на икономиката на ЕС и постигане на неутралитет на климата до средата на века.

Целта за 2050 г. е ключов ангажимент съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата. За да го посрещнат, страните от ЕС ще трябва да намалят въглеродните емисии, генерирани от изкопаеми горива, и да намерят начини за компенсиране на оставащите емисии.