Бизнесът предлага вдигане на осигурителния таван по швейцарското правило

Бизнесът не е съгласен с предложеното в проекта за Бюджет 2022 административно вдигане на максималния осигурителен доход от 3000 на 3400 лв. Вместо това предлага той да се коригира по швейцарското правило, както ще се случи с пенсиите през юли. Това означава осигурителният таван да бъде повишен не от 1 април, както предлага финансовият министър Асен Василев, а от 1 юли и то с 6.1% или до 3183 лв. Това става ясно от позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България по отношение на проектобюджета за тази година.

Според АИКБ административното увеличение на минималната работна заплата е

необосновано в период на икономическа криза“, а увеличаването на обезщетението за майчинство през втората година до 710 лв. „демотивира майките да се върнат на работа“.

Същия ефект според АИКБ оказва и увеличаването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица от 12 на 15 лв.

Бизнес асоциацията не одобрява голяма част от основните заложени промени в проекта и посочва, че в него липсват реформи. Според АИКБ прогнозата за ръст на икономиката тази година с 4.8% е твърде оптимистична на фона на забавянето на Плана за възстановяване и устойчивост. За сметка на това очакванията за инфлация от 5.6% са занижени. Бизнесът е на мнение, че през 2022 г. българската икономика ще се разшири само с около 4% (бел. р. – каквато е и прогнозата на Европейската комисия), а инфлацията ще достигне цели 6.4%. Според асоциацията увеличените пенсионни и социални разходи тласкат поскъпването на стоките и услугите допълнително нагоре.

АИКБ не подкрепя планирания бюджетен дефицит в размер на 5.9 млрд. лв. за 2022 г. и посочва, че е налице значително влошаване на фискалната позиция на България. Според асоциацията дълговата стратегия на правителството „води до прекомерно и ускорено увеличаване на държавния дълг до 47.1 млрд. лв.“.

АИКБ не подкрепя „прекомерния“ годишен ръст на разходите до 44.2% от БВП за 2022 г. и точно до границата на закона 40% от БВП без COVID мерките.

Асоциацията обвинява управляващите, че продължават порочната тенденция за занижено планиране на приходите с цел лесното им изпълнение и преизпълнение. Според бизнеса предвидените с 4.91 млрд. лв. повече приходи са твърде малко, предвид че при инфлация от 3.3% тази година бяха събрани 8 млрд. лв. допълнителни постъпления.

Бизнесът апелира за преосмисляне на предложеното от БСП и заложено в бюджета предложение за безплатни детски градини и ясли, което струва около 85 млн. лв. Вместо това асоциацията предлага те да се инвестират в повишаване капацитета на съществуващите учреждения и създаването на нови.

За сметка на това бизнесът одобрява увеличения размер на публичните инвестиции и съществения ръст на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, както и различните програми за компенсиране и подкрепа на фирмите. Организацията приветства увеличението на заплатите на учителите, както и отпадането на данъка върху доходите от лихви по банкови сметки. Похвала получава и идеята за увеличаването на размера на ваучерите за храна от 80 на 200 лв. и общата сума на същите до 1 млрд. лв., както и разширяването на обхвата им – освен за храна, и за погасяване на сметки за енергия и вода.

Бизнесът одобрява и проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса, чието увеличение е предвидено за инвестиции в доболничната помощ и профилактика и изграждането на Националната здравно-информационна система.