Броят на изоставените в морето „сенчести“ танкери скочи драстично

През изминалата година се наблюдава рязко увеличение при броя на петролните танкери и други търговски кораби, изоставяни по света от своите собственици. Какви са причините за този скок? И какво е човешкото отражение върху засегнатите морски лица?

Иван (името е променено) разговаря с репортер на BBC миналия месец от борда на изоставен петролен танкер, който се намира извън териториалните води на Китай. Той е старши палубен офицер.

Имахме недостиг на месо, зърно, риба – елементарни неща за оцеляване“, казва руският офицер. „Това се отрази на здравето ни и на работната атмосфера на кораба.“

„Екипажът беше гладен и гневен и се опитвахме да оцеляваме ден за ден.“

Корабът, чието име не се посочва, за да бъде защитен Иван, превозва близо 750 000 барела руски суров петрол с номинална стойност около 50 млн. долара. Той е отплавал от руския Далечен изток към Китай в началото на ноември.

През декември корабът е обявен за изоставен от глобалната синдикална организация International Transport Workers' Federation (ITF), след като екипажът съобщава, че не е получавал заплати от месеци.

Съдът остава в международни води. Нивото на внимание и проверки около него е толкова голямо, че Китай не желае да го допусне до свое пристанище.

Въпреки това ITF се намесва, за да осигури изплащането на дължимите възнаграждения на Иван и колегите му до декември, както и да организира доставката на храна, питейна вода и други необходими провизии на кораба.

Част от екипажа е репатриран, но повечето моряци, включително Иван, остават на борда.

През 2016 г. по света са били изоставени 20 кораба, сочат данни на ITF. През 2025 г. броят им е нараснал до 410, като 6223 търговски моряци са станали жертва на подобни случаи. И двата показателя за миналата година са с близо една трета по-високи спрямо 2024 г.

Геополитическата нестабилност се посочва като водещ фактор за увеличението през последните години. Широко разпространените конфликти по света и пандемията от Covid предизвикаха смущения във веригите на доставки и резки колебания в транспортните разходи, което затруднява някои оператори да останат на повърхността.

Но според ITF разрастващото се използване на т.нар. „сенчести флотове“ също може да допринася за скока през миналата година.

Тези кораби – обикновено петролни танкери като този, на който се намира Иван – често са остарели съдове с неясна собственост, негодни за плаване, вероятно без застраховка и с висок оперативен риск. Обичайно те плават под т.нар. „удобни флагове“ (flags of convenience – FOC) – регистрирани са в държави с ограничен регулаторен контрол.

Съдовете от сенчестия флот се стремят да останат извън полезрението, за да подпомагат държави като Русия, Иран и Венецуела да изнасят суров петрол в нарушение на западните санкции.

В случая с Русия – след инвазията ѝ в Украйна през февруари 2022 г. – страната е изправена пред санкции, които ограничават цената, на която може да продава суровия си петрол.

Въпреки това Москва намира купувачи, готови да платят по-висока цена, като Китай и Индия, макар че последната вече обеща да прекрати покупките съгласно условията на скорошно търговско споразумение със САЩ.

Практиката с удобните флагове съществува повече от век като начин собствениците да заобикалят законите и регулациите в собствените си държави. През 20-те години на миналия век например американски пътнически кораби често се регистрират в Панама, за да заобиколят законите на САЩ по време на сухия режим и да могат да продават алкохол на борда.

Панама, Либерия и Маршаловите острови са най-разпространените държави за регистрация под удобен флаг, представлявайки 46.5% от всички търговски кораби по тонаж. През последните години обаче и Гамбия се утвърждава като играч в тази сфера.

През 2023 г. нито един петролен танкер не е бил регистриран в Гамбия, но до март миналата година страната вече фигурира като формален „домакин“ на 35 такива съда. Тези държави получават значителни такси.

Корабите под удобен флаг доминират и при случаите на изоставяне. През 2025 г. те представляват 337 съда, или 82% от общия брой. Колко от тях са част от сенчестия флот не е ясно, но лошото състояние на тези кораби и непрозрачната им собственост изглежда увеличават риска както за самите съдове, така и за екипажите им.

Според указанията на International Maritime Organization (IMO) моряк се счита за изоставен, когато корабособственикът не покрие разходите по неговата репатриация, остави го без необходимата поддръжка и подкрепа или едностранно прекрати отношенията си с него. Това включва и неизплащане на договорените възнаграждения за период от поне два месеца.

Генералният секретар на ITF Стивън Котън заяви пред BBC, че „изоставянето не е инцидент“. По думите му:

Моряците често не знаят къде отиват. Подписват договор, заминават за друга част на света и се сблъскват с множество различни предизвикателства.“

Миналата година екипажите на изоставени търговски кораби по света са имали да получават общо 25.8 млн. долара, сочат данни на две агенции на ООН – IMO и Международната организация на труда.

ITF твърди, че е успяла да възстанови и върне почти две трети от тази сума – 16.5 млн. долара. Към момента на първоначалната намеса на синдиката неизплатените възнаграждения на кораба на Иван възлизат на около 175 000 долара.

Най-засегнатата националност при изоставянето на моряци през 2025 г. са индийците – 1125 души, или 18% от общия брой. Следват филипинците (539) и сирийците (309).

През септември миналата година, в опит да защити значимата си моряшка общност, индийското правителство включи в „черен списък“ 86 чуждестранни кораба заради случаи на изоставяне и нарушения на правата на моряци. Разследванията показват, че много от тях имат собственици, които не могат да бъдат проследени, или липсва реакция от страна на държавата на флага.

Марк Дикинсън, генерален секретар на синдиката Nautilus International, обвинява държавите, предоставящи удобни флагове, в „пълно абдикиране от отговорност“ към търговските си флотове и екипажите, които плават под тях.

По думите му, трябва да съществува „реална връзка между корабособствениците и флаговете, под които плават“. Такава връзка е предвидена в международното морско право, но универсално прието определение липсва.

Корабът на Иван е плавал под фалшив гамбийски флаг, нерегистриран и непознат за властите в Гамбия. Впоследствие съдът е бил временно приет под флага на друга африканска държава, за която се съобщава, че е започнала официално разследване по случая.

Инспекторът на ITF Нейтън Смит заяви, че очаква съдбата на танкера да бъде решена едва когато петролът бъде прехвърлен чрез операция „кораб до кораб“ в открито море.

Иван казва, че занапред ще проверява по-внимателно корабите, на които се качва.

Със сигурност ще провеждам сериозен разговор за състоянието на кораба, за плащанията и провизиите. И ще проверявам в интернет кои съдове са забранени и кои са под санкции.“

Моряци като Иван често са в зависимост от наличните договори. При положение че плаванията на сенчестия флот са ключов елемент от веригата на доставки на руски петрол, ще е необходимо по-тясно международно сътрудничество, за да бъдат защитени морските лица от присъщите рискове на морската служба.