България ще тегли още 4.5 млрд. лв. дълг догодина
В предложения днес вариант на Бюджет 2021 е заложен дефицит от близо 4% - над допустимия в Закона за публичните финанси
Снимка: Economic.bg/Архив
~ 3 мин.
Дефицит от 3.9% от брутния вътрешен продукт (БВП) и възможност за теглене на нов дълг до 4.5 млрд. лв. догодина. Това са част от параметрите на бюджета за 2021 г., вариант на който беше публикуван днес от Министерството на финансите. Така в края на следващата година задлъжнялостта на България към чужди и вътрешни инвеститори може да достигне 31.9 млрд. лв.
Постигането на тези нива на дефицита в момента е недопустимо спрямо разпоредбите на действащия Закон за публичните финанси. За да може да харчи повече, финансовият министър Кирил Ананиев внесе предложение за промени в Закона, с които да получи "гъвкавост" и да харчи много повече през тази и следващата година. Днес промените бяха одобрени от Министерския съвет, но предстои да минат на комисия и в Народното събрание, което трябва да се случи преди приемането на Закона за държавния бюджет за 2021 г. и актуализацията за 2020 г.
Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната, пише в мотивите на Министерството на финансите.
В проекта е заложено увеличение с 30% на възнагражденията на чиновниците, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, в т.ч. за служители "на първа линия". Там обаче не са полицаите, на които днес им беше обещано скромното увеличение от 10%, което те обаче не приемат на фона на щедростта към другите администрации.
Всъщност Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството. Разчетено е увеличение на заплатите на персонала на изборни длъжности и на заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.
Най-голямото перо в консолидираната фискална програма са социалните разходи, които надхвърлят 18 млрд. лв.
В Бюджет 2021 са осигурени допълнителни средства за пенсионната система, както следва: 474 млн. лв. за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 на 300 лева; 94 млн. лв. за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 на 1 440 лева; 884.2 млн. лв. за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6.7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5%; 318 млн. лв. за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия, като разходите за отбрана за 2021 г. възлизат на 1.69% от БВП.
Към законопроекта за държавния бюджет за 2021 г. се предлагат и промени на показателите по държавния бюджет за 2020 година. Това означава, че със законопроекта се подготвя трета актуализация на тазгодишния бюджет. Тя е очаквана предвид множеството харчове през годината, както и сериозният дефицит за догодина. С нея се предвижда, от една страна, намаление на неданъчните приходи по държавния бюджет в нетен размер на 895 млн. лв., и от друга, увеличение на разходите по държавния бюджет в размер на 840,7 млн. лв., с което бюджетното салдо по държавния бюджет за годината се предвижда да бъде отрицателно в размер на 5.2 млрд. лв. (4.4% от прогнозния БВП).
Финансовото министерство представи и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 г. До 2023 година страната ни бавно ще топи натрупаните дефицити през периода на възстановяване от кризата, породена от пандемията от Covid-19.
