Бъдещето на Интернет на телата

Интернет вече превзема нашите домове, автомобили, битова електроника и всичко около нас. А какво ще кажете за човешкото тяло? С напредъка на технологиите през последните години, границите между нашите тела и устройствата се размиват все повече.

От умни очила, през слухови апарати до пейсмейкъри - те все по-уверено се интегрират в нашето ежедневие. Носим ги, поглъщаме ги или ги имплантираме в телата си, за да подобрим зрението, слуха и сърдечната си дейност.

Последните иновации в тази област обаче обещават трансформация, при която устройствата ще се слеят напълно с човешкото тяло, осигурявайки синхронизация в реално време с външни системи и отваряйки нови възможности пред медицината и здравеопазването.

Границите изчезват

Днес терминът “Интернет на нещата” (Internet of Things - IoT) вече е добре познат. Той описва мрежата от взаимосвързани устройства, които събират и обменят данни, превръщайки домакинските уреди, автомобилите и дори градовете ни в интелигентни системи. През 2016 г. обаче академикът и писател д-р Андреа М. Матвишин предлага нова концепция, наречена “Интернет на телата” (Internet of Bodies - IoB). Тя надхвърля IoT, описвайки интеграцията на технологичните устройства с човешкото тяло и тяхната взаимна комуникация.

Това включва мрежа от свързани устройства, включително носими или имплантиращи се в човешкото тяло, които събират, предават и разчитат физиологични и биометрични данни. Подобна симбиоза между технологиите и здравеопазването предлага непознати до този момент възможности за персонализиране на лекарствената терапия, за мониторинг на заболяванията в реално време, както и за преодоляване на проблемите на пациентите.

Промяна

Представете си свят, в който умни импланти постоянно следят здравословното ни състояние, откривайки заболявания в ранна фаза и сигнализирайки за необходимост от лечение. Невропротези, които възстановяват функциите на увредени части от тялото ни, превръщайки се в истински продължения на човека. Добавена реалност (Augmented Reality - AR), която се интегрира в зрението ни, предоставяйки ни важна информация в реално време.

Д-р Матвишин описва три категории “Интернет на телата” в зависимост от нивото на интеграция на устройствата в човешкия организъм.

Първото поколение е външно. Тук спадат смарт часовниците или пръстените, които използват сензори за проследяване на нашия сърдечен ритъм, брой крачки, нивата на стрес и други показатели, предоставяйки ни ценна информация за здравословното ни състояние. Както и умните очила, които функционират като камери, слушалки и монитори, разширявайки зрителното ни поле и предоставяйки ни информация в реално време. Според някои анализатори, към първата генерация се причисляват дори и смартфоните, които през последните години са се превърнали в продължение на тялото ни, даващо ни различни способности.

Второто поколение е вътрешно. Това са устройства, които не просто се носят, а се поглъщат или имплантират в тялото ни. Към тази група спадат пейсмейкърите с цифрови импланти, които следят сърдечната дейност на пациента в реално време и изпращат данни към лекаря му за по-ефективно лечение. Интелигентните протези, вградени в нервите и мускулите на нуждаещите се, давайки им усещането за подвижност и истинско продължение на тялото им. Както и цифровите хапчета, които предават медицински данни след поглъщане и помагат за по-лесното и ненатрапчиво проследяване на здравето.

Устройствата от трето поколение напълно ще се слеят с тялото, като същевременно поддържат връзка в реално време с външна машина и интернет. Тук попадат невро интерфейсите, които ще позволят директна връзка между мозъка ни и компютрите и ще отварят нови хоризонти за общуване, образование и контрол на технологиите със силата на мисълта. Наноасемблерите (футуристична част от бързоразвиващия се сегмент на нанотехнологиите) ще ни позволят да изграждаме микроскопични устройства, интегриращи се в тялото ни, следейки здравето ни на клетъчно ниво и борейки се с болестите отвътре. Както и биопринтирането, което ще ни даде възможност да създаваме органи и тъкани, съвместими с нашето тяло и без риск от отхвърляне.

Интерфейсите “мозък-компютър”

Brain computer interface (BCI) е бързоразвиващ се технологичен бранш за решения, позволяващи управлението на компютри директно с мисълта. Една от компаниите в тази област е Neuralink - биотехнологичният стартъп на милиардера Илон Мъск. В сърцето на разработките му стои миниатюрният чип Link, който е с размерите на монета. Имплантиран под черепа, той има за цел да разчита мозъчните сигнали на човека, превръщайки ги в команди за управление на външни устройства.

Първият пациент с мозъчен имплант на Neuralink постига забележителен напредък. Той е парализиран от раменете надолу мъж и използва устройството, за да играе шах на своя лаптоп, да мърда компютърна мишка само с мисълта си, както и да комуникира с приятелите си чрез текстови съобщения, написани мислено. Въпреки че няколко седмици след процедурата Neuralink съобщава за някои проблеми, те бързо са овладяни и днес компанията търси своя втори пациент, на когото да постави имплант.

Ползи и недостатъци

IoB крие огромни ползи за здравето и качеството ни на живот. Тази технология може да ни помогне да се преборим с хроничните заболявания, да подобрим спортните си постижения, да увеличим когнитивните си способности, както и да възприемаме света по нов начин.

Разбира се, IoB крие и своите предизвикателства. От етични дилеми, свързани с личния живот, през сигурността на данните и потенциалните злоупотреби - технологията изисква внимание и решения от отговорните институции, сред които са Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) и нейните международни партньори.

Като цяло, подобна намеса в човешкото тяло е изключително нова територия за учените и е възможно те да се сблъскват с проблеми, каквито изобщо не са очаквали. Освен това, много от тези решения изискват хирургическа интервенция, която може да се окаже неприемлива за повечето хора.

Докато технологията продължава да напредва, тя повдига важни въпроси относно етиката, поверителността и сигурността на данните, които трябва да бъдат разгледани, за да се гарантира нейното безопасно и ефективно използване.

Бъдещето на IoB

В бъдеще се очаква IoB технологиите да се развиват с все по-бързи темпове. Според компанията за пазарни проучвания Mordor Intelligence, глобалният пазар на свързани медицински изделия ще възлиза на около 66 млрд. щ. долара през 2024 г. и се очаква да достигне над 132 млрд. щ. долара до 2029 г. Това е годишен темп на растеж от близо 15%. Иновациите в тази област обещават революция в медицината и здравеопазването, чиито последици ще се усетят от всички.

Очакваните развития на технологията включват разработката на усъвършенствани биоматериали, които ще се сливат безпроблемно с човешкото тяло и няма да предизвикват възпаление или отхвърляне. В същото време лекарствата ще се доставят в имплантируеми капсули, които ще ги освобождават директно в засегнатите области, минимизирайки страничните ефекти и подобрявайки ефективността на лечението.

Освен това, интернетът на телата няма да е запазена територия само за хората. На пазара вече има продукти за свързване на селскостопански и домашни животни и проследяването на техните жизнени показатели от разстояние. Само времето ще покаже как IoB ще се развие в бъдеще, но едно е сигурно - потенциалът му за трансформация на живота (както на хората, така и на животните и на планетата ни) е огромен.

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.