Имотен ценови шок: България води убедително по инфлация в жилищното строителство

Средният индекс за блока е нараснал с 48.2%, а тук със 166.1%

18:15 25.06.2026 ~ 2 мин.

България е на първо място в Европейския съюз по най-драстично поскъпване на строителството на нови жилищни сгради за периода от 2015 до 2025 г. Това показват данните от най-новото издание на Евростат „Ключови показатели за европейския бизнес“, анализиращи динамиката в сектора през последното десетилетие.

Докато средният индекс за целия ЕС е нараснал с 48.2%, у нас строителните дейности са поскъпнали с цели 166.1%. Това поставя страната на лидерската позиция по инфлация в жилищното строителство, следвана от Унгария (+155.4%) и Румъния (+130.7%).

Индексът на цените на производителите отразява реалното изменение на разходите от гледна точка на строителния предприемач и се базира на крайните цени, които клиентите плащат на изпълнителите за изграждането на нови жилищни сгради.

Огромната ножица между България и средноевропейските нива показва сериозен натиск върху местния имотен пазар. Впечатление прави, че в челната тройка попадат изцяло държави от Източна Европа, което сигнализира за локални икономически фактори.

В пълна противоположност на имотния бум на Изток, най-стабилни и ниски ръстове при цените на строителството за изминалите десет години са отчетени в Италия (+17%), Гърция (+17.3%) и Финландия (+22.1%).

Пандемията и геополитиката: Къде се пречупи кривата?

Анализът на времевата крива на Евростат показва, че поскъпването в държавите членки не е било равномерно. Между 2015 и 2020 г. пазарът се развива с умерени и предвидими темпове. Голямата промяна настъпва след 2021 г., в разгара на пандемията от COVID.

Европа преживява истински ценови шок в периода 2021 – 2023 г., предизвикан от пандемичните прекъсвания във веригите на доставки и последвалата енергийна криза: през 2021 г. годишният ръст е 5.8%, а пикът е през 2022 г. със скок от 12.2%, докато през 2023 г. се връща до +6.9%.

Едва през последните две години (2024 и 2025 г.) се наблюдава осезаемо успокояване на пазара в ЕС, като темповете на растеж се забавят съответно до +2.3% и +1.3%, навлизайки в плато.