Христофор Колумб – почитан и отричан

Мореплавателят Христофор Колумб е роден през 1451 г. в предградие на Генуа, Италия. Семейството му се занимава с търговия и той трупа значителен опит в корабоплаването, минавайки по почти всички познати на европейците дотогава търговски маршрути - от Средиземноморието и до Африка.

Няколко години по-късно Колумб се установява в Лисабон – най-голямото търговско пристанище по онова време. Там той основава работилница за карти, а от минаващите моряци събира сведения за мореплаването в Атлантика. Именно там се заражда неговата страст и идея да стигне до Индия, плавайки само на Запад. Той вярвал, че Земята има кълбовидна форма и че от Европа до Азия може да се стигне по море.

Няколко години той търсил подкрепа, за да осъществи мечтата си и на 3 август 1492 г. заедно с 90 моряци и 3 кораба - „Санта Мария”, „Ниня” и „Пинта”, екипажът отплава.

Минават три дълги месеца, през които моряците, изморени и болни, заплашват да обърнат платната и да поемат на Изток. Колумб ги убеждавал, че ще открият земя съвсем скоро и да не се предават. На 11 октомври в късните часове Христофор Колумб забелязва светлина. „Пинта” продължава да плава и донася вестта, че светлината идва всъщност от сушата. Призори на 12 октомври –  корабите акостират.

Колумб и екипажът му очакват да видят коренните жители на Индия и да бъдат представени на техния велик водач. Затова смятат първите хора, които виждат, за индийци. Слизайки на брега, облечени в най-официалните си дрехи, коленичат и благодарят на Бога, че са стигнали живи. От местното население научават, че островът се нарича Гуанахани.

Колумб го кръщава Сан Салвадор и незабавно го обявява за испанско владение. Когато акостират на друг остров – сега наричан Куба – те смятат, че са стигнали до Япония. След три последователни пътешествия Колумб продължава да бъде в неведение, затова къде се намира.

Така и напуска този свят през 1506 г. – никога не разбрал, че е открил Новия свят.

През 1937 г. президентът Франклин Рузвелт официално обявява 12 октомври за Ден на Колумб – откривателят на Америка.

Макар че е общоприето да се смята, че Христофор Колумб е първият европеец, открил двете Америки, все още има известни спорове относно това твърдение. Според някои изследователи и поддръжници на други пътешественици, преди да бъде открита от Колумб през 1492 г., Америка е била открита от древните скандинавски викинги и странстващите ирландски мисионери. Това противоречие вероятно никога няма да бъде разрешено в угода на всички, но все пак през 1992 г. бе отбелязана 500-годишнината от откритието на Христофор Колумб.

Минават векове, през които това откритие бива отбелязвано все по-рядко. Градове, окръзи и цели щатове започват да го отричат и да настояват Колумб да бъде премахнат от учебниците.

Защо се стига до там?

Историята на Колумб може да бъде вдъхновяваща и исторически невероятна, но във все повече доклади събитието от 1492 г. е описвано като „най-големият световен холокост”.

Изследователят Дейвид Станард твърди, че след пристигането на Колумб, което не било съвсем  мирно, са екзекутирани близо 8 милиона индианци.  

Според други учени и историци, като Лас Касас, само 4 века след пристигането на Христофор в Америка от 12 млн. души, които живели там по онова време, коренното населението е стопено до 237 хиляди.

С годините името му започва да се свързва единствено с неговата жестокост и така ООН поставя дебатът „за” или „против” Колумб, като се позовава на аргументите на калифорнийския съд, който изцяло забрани честванията в негово име през 1991 г.

Откакто слънчевият щат наложи тази забрана, редица други го последваха – Денвър, Аляска, Върмонт, Южна Дакота и други.

Към днешна дата честванията в Америка продължават, макар и да са съпроводени от различни емоции.

В статията е използвана информация от сайта на Американското посолство в България.