Детски надбавки за всички – справедливост или популизъм?

Голямата част от социалното подпомагане по тази мярка ще се насочи към тези, които не попадат в риск от бедност

Детски надбавки за всички – справедливост или популизъм?

Снимка: Красимир Свраков

Автор: Зорница Славова

Честите спекулации за „несправедливостта“ едни деца да получават т.нар. детски надбавки, а други не, достигнаха до правителството. Дали заради демографска, пандемична или икономическа криза, дали предизборно или пък с чисто популистки цели, управляващите заговориха за възможността всички семейства с деца, независимо от доходите на родителите, да получават всеки месец детски надбавки.

Дебатът е сбъркан дори заради наложилото се възприятие на тези плащания като за „детски надбавки“. Всъщност, става въпрос за месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Това е вид социална помощ, отпускана за подкрепа на семействата с деца. Подпомагането е част от бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“, която от своя страна, се разглежда от самото Министерство на труда и социалната политика като част от политиката по социално включване. Министерството, само преди година, заявява, че „основна цел (б.а. на програмата) е отглеждането на децата в семейна среда, включително и чрез интегриране на семейните помощи с останалите мерки за подкрепа на семейството“, и също, че „визията на МТСП е по-добра целенасоченост и ефективност на семейните помощи и същевременно осигуряване на подкрепа за повече семейства“.

Сега предложението е всички семейства да започнат да получават 40 лв. при едно дете, 90 лв. при две деца и 135 лв. при три деца, и по 20 за всяко следващо. По изказванията на премиера, за да може всички 1,2 млн. деца в страната да вземат тази надбавка, ще трябва да се заделят допълнителни около 400 млн. лв. в бюджета. И в момента тези надбавки са най-голямата мярка, администрирана от министерството на труда както по брой бенефициенти, така и по размер на изхарчените суми. През 2019 г. с такива помощи са подпомогнати 573 хиляди деца в близо 368 хиляди семейства и това е струвало на бюджета и данъкоплатците 295 млн. лева, а за догодина ще трябва да бъдат осигурени близо 700 млн. лв.

И дори някой да счита, че така мярката ще постигне всеобща справедливост, е странно правителството да стигне до такова решение. Причините са няколко:

Неразбиране на социалната политика. Месечните помощи за отглеждане на дете са целева подкрепа и като такава следва да достига до най-нуждаещите се, да оказва реално влияние върху условията на живот и да предотвратява социалното изключване. Ако всички получават еднаква сума, нито една от тези цели няма да бъде постигната, а широката база ще елиминира напълно идеята за целево подпомагане, превръщайки мярката от социална в демографска.   

Ниска полезност и влияние. Голямата част от социалното подпомагане по тази мярка ще се насочи към тези, които не попадат в риск от бедност. Така например едно четиричленно семейство от двама родители и две деца с брутен доход от 610 лв. (т.е. един работещ родител на минимална заплата) и друго семейство с доход от 2 700 лв. (т.е. двама работещи на близка до средната заплата) ще получават едни и същи 90 лв. детски надбавки. В единия случай детската надбавка ще увеличи дохода на домакинството и пределната полезност на помощта с 15%, а във втория – с 3%. Нещо повече, смисълът на тази надбавка е да подпомогне най-уязвимите, а не да „отглежда“ децата на всички граждани, особено на тези, за които 40 лв. е нищожен месечен разход за детето. Предвид, че и досега именно тази програма е определяна като най-неефективна в социалното подпомагане, разширяването ѝ и обхващането на всички деца ще доведе до още по-голямо намаляването на полезността ѝ. 

Неефективност на изпълнението. В голяма степен изпълнението на тази мярка ще се изразява в събирането на пари от данъкоплатците, завъртането им през административния апарат (с изплащане на заплати на чиновниците, загуби заради неефективности, пренасочване на средства и/или корупция) и връщането на остатъка обратно при гражданите. Тогава това абсурдно преразпределение от и към една и съща група би могло да се замести от данъчни облекчения на семействата, например.  

В най-добрия случай правителството трябва да се стреми политиките му да създават условия за бърз ръст на икономиката, заетостта и доходите  за възможно най-бързото изключване на бенефициенти от програмата, а не към повече харчене и включване на нови бенефициенти, независимо от това дали се нуждаят от помощта. Допълнителните средства и усилия могат да се насочат в много други дейности, които реално ще подобрят живота на семействата - от детското здравеопазване и образованието (включително осигуряването на места в детските ясли и градини) до здравословно хранене и спорт, например. В сегашната ситуация ако просто се раздадат по малко пари на всички без оглед на това, което се постига, още веднъж ще се пропусне възможността за по-ефективно социално подпомагане и предотвратяване на социалното изключване на децата в най-уязвимите семейства.

Вместо послепис: Правителството изглежда ще предложи и еднократните помощи по 250 лева при записване в първи и осми клас (въведена тази година като антикризисна мярка) да се получават от всички, без отчитане на доходите и имущественото състояние на семействата.

Източник: Институт за пазарна икономика

Коментари: 0