Dextrophobia стартира нов проект със силен социален елемент
Идеята ще даде възможност на хората едновременно да се забавляват и да помагат на другите, разказва Александър Грозданов
Александър Грозданов, съосновател на Dextrophobia
Срещаме се с Александър часове преди обявяването на новия продукт на Dextrophobia - Cards2Go, за да поговорим за социалния елемент в проекта, както и за развитието на развлекателния жанр на пъзел стаите.
След 3 години и 3 стаи под марката Dextrophobia какво сочи опитът Ви – кое е онова, което най-много забавлява хората?
Истината е, че преди човек за първи път да отиде в пъзел стая, той няма идея какво го очаква. Въпреки това много хора се връщат към това изживяване. Според мен те истински се забавляват не толкова от самите пъзели, колкото от това, че влизат в роля. Попадайки в стаята, получават мисия и по време на изпитанието им се случват неща, които са нереални в обикновения живот. Човек се превръща в герой от филм.
През март отворихте последната си стая. Какво е новото, което ви предстои сега?
Проектът, който стартираме сега, се казва *Cards2Go. От една страна, той е тотално различен от всичко, което сме правили до момента, от друга, адски близък. Основната идея е да се даде възможност на хората едновременно да се забавляват и да помагат на другите, а ефектът от това да се разпространи из цялата страна. Желанието ни е чрез картите да допринесем за по-масова промяна в ежедневието на хората.
Какво представляват Cards2Go?
Cards2Go са интерактивни карти-предизвикателства. Всяка от тях има мисия и съдържа в себе си предизвикателство от живия живот. Разделени са в няколко категории - „Предай”, „Създай”, „Играй”, „Развий”, "Познай", "Опознай", и повечето провокират към интеракция с непознати хора и извършването на някакъв мил жест към тях. Cards2Go не е настолна игра, а нещо доста по-мащабно като замисъл, напомнящо филма „Предай нататък”, в който доброто се разпространява от човек на човек. Идеята е всички тези мисии да се изпълняват между хората в градски условия, в живия живот офлайн.
Кое ги прави интерактивни?
Въпреки че са физически, картите имат онлайн изражение. Това е и нещото, което помага на Cards2Go да придобие по-широк мащаб. В момента, в който човек си купи тестето, той може да влезе в сайта и да създаде собствен профил, в който да регистрира всяка карта. След това, когато тя попадне в друг, той също може да я регистрира в платформата. По този начин във времето се картографира нейния път между хората и така може да се проследи докъде в България е стигнала тя и съответно как се е развило първоначално направеното добро.
Налице е много силен социален елемент. Как се роди идеята?
Мисля, че социалния елемент го носим по подразбиране в себе си. Той личи и в самите ни стаи и това как те създават общности от хора покрай тях например. Иначе, когато започнахме да търсим насоки за нов продукт, ни се искаше той да има още по-голямо въздействие и стойност под една или друга форма. Идеята за Cards2Go има потенциала да разнообразява ежедневието на хората, но и да ги провокира да бъдат по-съпричастни и да вършат по-добри неща едни към други.
Срещате ли подкрепа от страна на други организации?
Потърсихме подкрепа от фондация Заедно в час и доброволческата платформа Time Heroes, които веднага откликнаха и подкрепиха идеята от ден първи. Те ще ни помогнат с популяризирането и разпространението на Cards2Go, а 5% от усвоените средства след това ще се насочват към тях, като човек ще може да си избира към коя. Спряхме се на тези организации, защото споделяме сходни ценности, а и те вече са започнали да работят за промяна.
Има ли други подобни продукти на пазара?
Единствените, за които ние знаем, са разработени преди 3-4 години. Те бяха представени в платформата за групово финансиране Kickstarter в САЩ. За съжаление проектът не е потръгнал. Но аз си мисля, че би било много интересно да се свържем с автора му и да обменим опит, тъй като съм сигурен, че ще има много за какво да си говорим. В България обаче съм сигурен, че такова нещо се случва за първи път – както от гледна точка на онлайн платформата, така и от гледна точка на заложените мисия и визия.
Към каква аудитория е насочен продуктът?
Първоначално гледахме на картите като на нещо, което може много бързо да стане мания сред децата. Тогава обаче усетихме, че хората, които имат най-голяма нужда и желание да предават добро, всъщност са младежи и млади професионалисти на възраст между 18 и 29 г. Видно е, че вече има обособена общност, движена от сходни възгледи, с желание да създава стойност и да предава нататък. В тази връзка преценихме, че Cards2Go биха били по-ценни за тях. Да, много по-лесно щеше да е да го насочим към децата и картите да се разработят повече под формата на игра. По този начин обаче се губи същинската идея, която има сега.
Къде и на каква цена могат да се намерят картите?
Тестето ще бъде пуснато в официална продажба от 15 септември, а от днес вече е достъпно за предварителни поръчки онлайн. След това ще може да се купува както електронно, така и в разпространителската мрежа, училищните лафки и пр. Цената на тестето е 29.90 лв.
Вие сте създатели на първата escape room у нас и на практика сте в бизнеса от самото му зараждане Как се разви секторът, погледнат през вашите очи?
Бизнесът е много интересен и динамичен. Любопитно е, че създателите на стаи образуваха едно много силно и сплотено общество помежду си. Ние постоянно си комуникирам е и се опитваме да работим заедно, когато е възможно. Това наистина много ни помага. Конкуренция реално се усеща при по-специфичните таргет групи, каквито са чужденците. Причината е, че те са за кратко в България и съответно битката за тях е по-ожесточена. През по-голямата част от времето обаче по-скоро работим заедно и постоянно си препращаме клиенти едни на други. Това е така и заради спецификата на пъзел стаите, тъй като веднъж изиграни, те не може да се минават втори път. Така че това да предлагаме на клиентите да посетят конкурентна стая е начин да ги задържим ангажирани към жанра в дългосрочен план.
Иначе пазарът тръгна много мощно в началото. Помня, че преди три години нашата първа стая беше заета за три месеца напред. Сега секторът намира своето естествено състояние, в което част от фирмите започват да окрупняват, а за други не остава пазарна ниша. Това са естествени процеси, които след няколко години ще доведат до модел, в който 3-4 по-големи фирми ще си делят огромен процент от пазара.
В каква посока би могъл да се развие бизнесът?
Няколко са посоките. Интересно е, че в София вече има около 50 места с адски готин декор и много собственици започват да предлагат стаите си за нови и много интересни неща. В стаи на Dextrophobia например са снимани музикални клипове, отдаваме ги за събития за журналисти, тийм билдинги и т.н. Също така тези хора развиха нови умения в областта на електроника и механика. От една страна, това вдигна нивото на самите събития, от друга, привлече интереса на рекламни и маркетингови агенции.
Връщайки лентата назад, преди 3 години Dextrophobia бива основана от седем приятели, всеки от които става управител на новата фирма. Как оценявате това решение към днешна дата?
Истината е, че решението, което взехме тогава, беше най-удачният начин да стартираме. Бяхме млади и неопитни и дори самите ние не можехме да се самодефинираме кой каква роля би могъл да има. Според мен това начало беше най-правилното в онзи момент, за да може днес тези неща да се напаснат от само себе си. Сега имаме доста ясни роли и структура. До ден днешен регулярно се срещаме всички и почти всяко ключово решение го вземаме заедно под една или друга форма. Бих казал, че това е естественият начин, но той трябва да се управлява разумно. Подобни хоризонтални структури крият опасност от колективна безотговорност и потенциал за лидерски сблъсъци.
Освен чисто тематичната и визуална страна на една пъзел стая, кои са другите фактори за успех в този бизнес?
Пазарът е толкова наситен вече, че в момента е невъзможно да се влезе на него без правилната реклама и комуникация. За мен обаче е много важно да се разбере добре клиента, който трябва да е във фокуса на цялото нещо. Всичко следва да е така организирано, че той да си изкара добре и да бъде предразположен да преживее стаята. В тази връзка пъзелът не бива да е много сложен, защото не той, а човекът трябва да е в основата. Според мен нещото, което отличава добрите стаи, е именно фокусът върху човека, а не върху сложните пъзели и механики.