Европари
Дупка от 1.3 млрд. лв. се очертава в застрахователния сектор
Още в края на миналата година е установен недостиг на средствата за обезщетения при ПТП, обясни Нина Колчакова
Нина Колчакова, главният секретар на Асоциацията на българските застрахователи
~ 3 мин.
"Дупка" между 800 млн. и 1.3 млрд. лв. се очертава в сферата на застраховането до края на годината. Причината са по-големите обезщетения, които застрахователите трябва да плащат при катастрофи и най-вече при смъртни случаи. Тези компенсации значително надхвърлят приходите на застрахователните дружества, които те получават от задължителните застраховки „Гражданска отговорност”. Така коментира в сутрешния блок на „Нова телевизия” проблемите на застрахователния бранш Нина Колчакова, главният секретар на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ).
Въпреки че въпросните трудности на застрахователите едва сега излизат на преден план заради фалита на застрахователната компания "Олимпик", която е с кипърска собственост, то още в края на миналата година в бранша е имало недостиг от 60 млн. лв. За да се изплащат необходимите обезщетения при пътнотранспортни произшествия (ПТП), се налага компаниите да взимат от парите, които са събрали от по-печеливши застраховки.
Положението на застрахователите, предлагащи застраховки „Гражданска отговорност”, е станало още по-тежко след 21 юни тази година. На тази дата Върховният касационен съд (ВКС) разширява кръга от хора, които могат да получат обезщетение след смърт на техен близък. Най-често такива обезщетения се изплащат именно след ПТП. Досега компенсация за причинените болки и страдания заради смъртта на близкия е получавало единствено семейството на починалия – съпруг/а, деца или родителите на покойника. ВКС обаче разшири кръга от хора, имащи право на обезщетение до братя и сестри, както и до роднини от втора степен – баби, внуци и т.н. Парична компенсация могат да получат дори и хора, които не са били роднини на починалия, но могат да докажат „трайна емоционална връзка със загиналото лице”.
Така, по думите на Колчакова, в практиката ѝ е имало случай, при който след смъртта на даден човек за обезщетение са претендирали 29 негови братя и сестри.
„Не оспорваме справедливостта на решението на ВКС, но застрахователите поемат основните негативи от това постановление и обезщетенията на тези новопоявили се увредени лица трябва да се изплащат отново от приходите от „Гражданска отговорност”. На практика парите свършват два пъти по-бързо”, коментира главният секретар на АБЗ.
Колчакова обясни, че начините да се избегне очакваният голям дефицит на пари за обезщетения, са два. Единият е увеличаване на цената на „Гражданска отговорност”. Това обаче няма как да се реализира, тъй като доходите на българите не го позволява. Би се стигнало до ситуация, при която поне половината от хората, които в момента имат такава застраховка, биха се отказали да я плащат и биха карали колите си без „Гражданска отговорност”. Това пък би вдигнало допълнително цената на застраховката за останалите шофьори.
Другият, и по-реалистичен вариант, е да се намалят сумите за обезщетения при смърт. По думите на Колчакова практиката на българските съдилища в момента е да се отсъждат суми за обезщетения, които са в пъти по-високи от средните за Европа.
„В различните европейски държави има различни ограничения – или лимит на хората, които могат да вземат обезщетение, или лимит на сумата, която ще се изплати на претендиращите за компенсация. Някои държави пък си имат специална методика за определяне на крайната сума за обезщетение. В България няма нито едно от трите, отворени са всички врати – както за увеличаване на броя на хората, които ще вземат обезщетение, така и за увеличаване на размера на сумата за обезщетение”, каза главният секретар на АБЗ.
Колчакова посочи, че само в няколко европейски страни обезщетенията при смърт на пътя са по-високи, отколкото в България. Италия е една от тях, но там цената на застраховката „Гражданска отговорност” се равнява на 800-900 български лева.
Въпреки че въпросните трудности на застрахователите едва сега излизат на преден план заради фалита на застрахователната компания "Олимпик", която е с кипърска собственост, то още в края на миналата година в бранша е имало недостиг от 60 млн. лв. За да се изплащат необходимите обезщетения при пътнотранспортни произшествия (ПТП), се налага компаниите да взимат от парите, които са събрали от по-печеливши застраховки.
Положението на застрахователите, предлагащи застраховки „Гражданска отговорност”, е станало още по-тежко след 21 юни тази година. На тази дата Върховният касационен съд (ВКС) разширява кръга от хора, които могат да получат обезщетение след смърт на техен близък. Най-често такива обезщетения се изплащат именно след ПТП. Досега компенсация за причинените болки и страдания заради смъртта на близкия е получавало единствено семейството на починалия – съпруг/а, деца или родителите на покойника. ВКС обаче разшири кръга от хора, имащи право на обезщетение до братя и сестри, както и до роднини от втора степен – баби, внуци и т.н. Парична компенсация могат да получат дори и хора, които не са били роднини на починалия, но могат да докажат „трайна емоционална връзка със загиналото лице”.
Така, по думите на Колчакова, в практиката ѝ е имало случай, при който след смъртта на даден човек за обезщетение са претендирали 29 негови братя и сестри.
„Не оспорваме справедливостта на решението на ВКС, но застрахователите поемат основните негативи от това постановление и обезщетенията на тези новопоявили се увредени лица трябва да се изплащат отново от приходите от „Гражданска отговорност”. На практика парите свършват два пъти по-бързо”, коментира главният секретар на АБЗ.
Колчакова обясни, че начините да се избегне очакваният голям дефицит на пари за обезщетения, са два. Единият е увеличаване на цената на „Гражданска отговорност”. Това обаче няма как да се реализира, тъй като доходите на българите не го позволява. Би се стигнало до ситуация, при която поне половината от хората, които в момента имат такава застраховка, биха се отказали да я плащат и биха карали колите си без „Гражданска отговорност”. Това пък би вдигнало допълнително цената на застраховката за останалите шофьори.
Другият, и по-реалистичен вариант, е да се намалят сумите за обезщетения при смърт. По думите на Колчакова практиката на българските съдилища в момента е да се отсъждат суми за обезщетения, които са в пъти по-високи от средните за Европа.
„В различните европейски държави има различни ограничения – или лимит на хората, които могат да вземат обезщетение, или лимит на сумата, която ще се изплати на претендиращите за компенсация. Някои държави пък си имат специална методика за определяне на крайната сума за обезщетение. В България няма нито едно от трите, отворени са всички врати – както за увеличаване на броя на хората, които ще вземат обезщетение, така и за увеличаване на размера на сумата за обезщетение”, каза главният секретар на АБЗ.
Колчакова посочи, че само в няколко европейски страни обезщетенията при смърт на пътя са по-високи, отколкото в България. Италия е една от тях, но там цената на застраховката „Гражданска отговорност” се равнява на 800-900 български лева.
