Българският бизнес ще разчита основно на ЕС за подкрепа

Държавата продължава със схемата „60/40“ и догодина, но в тази посока ще бъдат насочени само 300 млн. лв.

Българският бизнес ще разчита основно на ЕС за подкрепа

Снимка: Pexels

Антония Симова Автор: Антония Симова

Мярката за запазване на заетостта „60/40“, чрез която държавата поема 60% от размера на осигурителния доход и дължимите към него осигуровки, ще продължи да действа и през 2021 г. Тогава тя ще бъде с бюджет от 300 млн. лв. Основната подкрепа за ударените от коронакризата бизнеси обаче ще дойде от Европа благодарение на средствата, които страната очаква да получи от Фонда за възстановяване на ЕС и многогодишната финансова рамка.

Бюджет 2021

Това се вижда от проекта за бюджет за догодина, който бе публикуван от финансовото министерство. По време на годишното общо събрание на КРИБ в четвъртък председателят на Конфедерацията на индустриалния капитал в България (КРИБ) Кирил Домусчиев заяви, че именно те са направили предложение за удължаване на мярката до средата на следващата година.

От проектобюджета става ясно, че "60/40" е единствената държавна мярка, която ще подкрепи догодина ударения от кризата бизнес. Исканията за намаляване на данъчни ставки или неплащане на данък печалба за две години не са уважени, както не са уважени и молбите за замразяване на минималната работна заплата на 610 лв.

По данни към края на септември по стария и новия дизайн на схемата са изплатени 320 млн. лв. – за период от началото на април до края на септември, когато бе и най-тежкия период досега за българските фирми. За сравнение, тази година правителството е заложило да изплати 1 млрд. лв. по нея.

Парите от Европейския съюз

Очевидно е, че следващото правителство ще има трудната задача да изведе държавата от кризата, в която тя попадна тази година. Най-голямата помощ, която може да се очаква, ще бъде Фондът за възстановяване на ЕС на обща стойност 750 млрд. евро, за който обаче първо трябва да бъде получено одобрение от европейските институции.

Именно по линия на европарите са заложени и основни политики, които страната ни трябва да последва като преход към "зелена" енергия, дигитализация и т.н. От спасителния фонд според индикативните разчети на проекта България може да се възползва от 6 млрд. евро грантове и 4 млрд. евро заеми. Именно от него и от многогодишната финансова рамка на Европейския съюз според проекта за Бюджет 2021 се очаква да дойде финансиране за системата на здравеопазването, за подкрепата на най-уязвимите групи, за образователната система, за поддържане на заетост, за цифрови и зелени иновации и за възстановяване и растеж на малките и средни предприятия.

За да се възползваме от тези пари обаче, българското правителство трябва да изготви и изпрати план за одобрение за какво ще използва въпросните пари. Такъв обаче все още не е изпратен към Европейската комисия, стана ясно от думите на вицепремиера Томислав Дончев.

До каква степен обаче тези политики трябва да са контролирани от ЕС бе въпрос, който бе поставен и по време на конференцията „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“.

Не виждам ясно изразена фискална политика, включително в условия на криза – антикризисните мерки не идват от България, идват от ЕС, идват с тези допълнителни средства, с исканията за план как ще ги похарчим. В момента липсата на бюджетна политика в България се замества с наднационална бюджетна политика“, коментира тогава бившият социален министър Ивайло Калфин.

Коментари: 0