Европа гори пари, за да подпомогне бизнеса в енергийната криза
Държавите от ЕС са похарчили около 500 млрд. евро през последната година, за да намалят натиска от покачващите се цени на енергията

© ECONOMIC.BG / Unsplash
Германия национализира енергийния гигант Uniper в сряда, а Великобритания ограничава цената на едро на електроенергията и газа за бизнеса. Всички тези мерки са в отговор на задълбочаващата се енергийна криза, която разкри зависимостта на Европа от руското гориво, пише Reuters в специален анализ по темата.
Руският президент Владимир Путин увеличи натиска върху цените на енергията, като обяви частична военна мобилизация. Ход, който се тълкува като най-голямата ескалация на войната в Украйна след нахлуването на Москва на 24 февруари.
Европейските правителства вече бяха заделили почти 500 милиарда евро през последната година, за да предпазят гражданите и компаниите от скока на цените на газа и електроенергията, според проучване на мозъчния тръст Bruegel.
Uniper е сред най-големите корпоративни жертви, като Германия задели допълнителни 8 милиарда евро в сряда, като това е последната стъпка от спасителния план на стойност 29 милиарда евро. Франция, също сред най-големите харчещи, ще отдели 9.7 милиарда евро, за да поеме пълния контрол над комуналното предприятие EDF. Великобритания пък заяви, че новият й план за подпомагане на бизнеса ще струва „десетки милиарди лири“.
Ние се намесихме, за да спрем колапса на бизнеса, да защитим работните места и да ограничим инфлацията“, каза британският министър на финансите Куаси Квартенг относно тавана на разходите за електроенергия и газ на едро за бизнеса, който трябва да влезе в сила от 1 октомври.
Повече от 20 британски доставчици на електроенергия фалираха, тъй като правителственият ценови таван им попречи да прехвърлят пълния ефект от нарастващите разходи за гориво върху потребителите.
Това очевидно не е устойчиво от гледна точка на публичните финанси“, каза старшият сътрудник на Bruegel Симоне Талиапиетра относно енергийната криза в Европа и опитите на държавите да се справят с нея.
„Правителствата с повече фискално пространство неизбежно ще управляват по-добре енергийната криза, като ще изпреварят своите съседи за ограничени енергийни ресурси през зимните месеци.“
„Направете всичко възможно“
Германският министър на икономиката Робърт Хабек, обявявайки хода за Uniper, каза:
Държавата ще направи всичко възможно, за да поддържа компаниите винаги стабилни на пазара.“
Германия бе една от най-зависимите от руски газ държави в ЕС, доставян предимно чрез газопровода „Северен поток 1“. Русия спря потоците по тръбопровода, обвинявайки западните санкции за възпрепятстване на операциите. Европейските политици наричат това претекст и казват, че Москва използва енергията като оръжие.
Германското правителство вече постави под попечителство „Газпром Германия“ - подразделение на контролирания от Кремъл „Газпром“, както и дъщерно дружество на руската петролна компания „Роснефт“. Този ход от много експерти се приема като национализация. По-малките компании обаче също поискаха помощ.
Междувременно в Европа бушува дебат дали петролните компании, реализиращи рекордни печалби поради енергийната криза, трябва да плащат допълнителни данъци, за да помогнат на потребителите да се справят с нарастващата инфлация.
Главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуян каза в сряда, че френската енергийна група вероятно ще бъде изправена пред повече от 1 милиард евро допълнителни налози, ако предложената схема на ЕС за налагане на допълнителни данъци на петролните и газовите компании бъде одобрена.
Европейските цени на газа в сряда достигнаха 212 евро за мегаватчас (MWh). Това е под тазгодишния връх от около 343 евро, но с повече от 200% повече от година по-рано. Цените на петрола се покачиха с цели 3% в началото на търговията.
Частичното мобилизиране (в Русия) определено е възходящ фактор, тъй като увеличава рисковете от продължителна война в Украйна“, каза Виктор Катона, водещ анализатор на суровини в Kpler.