Европа изглежда разделена, но не икономически и политически

Португалия, Испания и Великобритания успяват да си поемат дъх от COVID, но не и най-големите европейски икономики

Европа изглежда разделена, но не икономически и политически

Снимка: БТА

В последните две седмици Европа все повече изглежда разделена на две и то не по политически или икономически причини. Докато в някои части на континента се наблюдава тревожно нарастване на новите COVID случаи, предизвикващо страхове за трета вълна, в други броят на новите инфекции драстично спада.

Португалия, Испания и Великобритания през последните седмици регистрират понижение на случаите, но това рязко контрастира със страни като Франция, Германия и Гърция, където има ръст.

Кой си поема дъх?

Обединеното кралство, където в края на миналата година се появи по-силно инфекциозен щам, разпространил се и из Европа, като че ли овладява вируса. Това вероятно е свързано както с локдауна, който ще продължи и през следващите месеци, така и с бързия темп на ваксинация.

Откакто стартира разпространението на ваксината в началото на декември, Великобритания имунизира над 18.2 млн. души с първата доза, показват последните данни. Здравните власти в страната взеха решение да отложат втората доза за период до 12 седмици след първата в опит да предложат на повече хора поне частична защита.

Анализите показват, че ваксините могат да помогнат за предотвратяване на разпространението на вируса, както и за предотвратяване на тежка инфекция в случай на зараза. А Великобритания изглежда като доказателство за това, тъй като честотата на новозаразените с коронавирус намалява седмично.

Сред другите страни в Европа, където се наблюдава спад в случаите, е Португалия, чиито болници бяха критично претоварени в средата на януари. По-рано тази седмица министърът на здравеопазването Марта Темидо заяви, че тенденцията към намаляване на заразата е стабилна.

Междувременно съседното испанско министерство на здравеопазването заяви във вторник, че най-накрая е преодоляло ситуацията на „екстремен риск“, свързан с вируса.

Третата вълна

Докато Обединеното кралство подробно описва плана си за премахване на коронамерките, други лидери на континента се тревожат от трета вълна, особено предвид бавното разпространение на ваксини в Европейския съюз.

В сряда германският канцлер Ангела Меркел предупреди, че новите варианти на вируса рискуват избухването на „трета вълна“ от инфекции в страната и обясни, че е необходимо да се внимава, за да се избегне нова блокада на национално ниво. Настоящите ограничения са в сила до 7 март.

Междувременно германският експерт по здравеопазване Карл Лаутербах заяви, че може да бъде трудно да се предотврати поредният скок.

Все още не сме в средата на третата вълна от инфекции, но тя е започнала и не може да бъде спряна“, каза Лаутербах пред немския вестник Passauer Neue Presse.

По-рано тази седмица Германия и Франция се опитаха да избегнат затварянето на общата си граница на фона на ръста на случаите, но в четвъртък Париж заяви, че все пак ще засили контрола в североизточния регион на Мозел. В сряда френското правителство разпореди районът на Дюнкерк да влезе в режим на пълен локдаун през уикенда.

Гърция, от своя страна, обяви в сряда, че няма да може да премахне ограниченията в района около Атина следващия понеделник, както беше планирано. Причината е рязкото увеличение на случаите, особено в самата столица.

Нидерландия също отчита повишаване на случаите, макар и в по-малка степен. Неговият институт за обществено здраве публикува данни във вторник, показващи, че в седемте дни до 23 февруари има ръст от близо 19% в сравнение с предходната седмица.

В Италия, където пандемията за пръв път се „развихри“ на територията на Европа през февруари 2020 г., случаите също се покачват. Междувременно в Източна Европа (бел. р. - включително и в България), Унгария и Чехия също са отбелязали рязко нарастване на заразените, докато в съседна Полша то е по-постепенно.

Докъде сме с ваксините?

Достъпът до ваксини остава проблем заради производствените трудности на Pfizer и BioNTech в Белгия и на AstraZeneca в Нидерландия и Белгия. Във вторник Reuters съобщи и че AstraZeneca очаква да достави по-малко от половината договорени COVID ваксини през второто тримесечие, позовавайки се на анонимен източник от ЕС. Това пък предизвика бурни негативни коментари, включително и от българските здравни власти.

По-бавното разпространение на ваксините има и икономически последици, като удължава негативното въздействие на пандемията върху бизнеса. Флориан Хенсе, старши икономист в Berenberg, коментира в бележка от четвъртък, че „поради разпространението на вирусни мутации рисковете на европейския континент в близко бъдеще се влошават“.

Възстановяването на икономическата активност може да бъде допълнително забавено, ако ограниченията останат в сила още по-дълго. Икономическите перспективи могат да се влошат фундаментално по-късно тази година, ако страните не успеят да се доближат до стадния имунитет до есента“, каза той.

Според него в този случай правителствата ще трябва отново да затегнат ограниченията значително през следващата сезонна вълна от вирусни инфекции наесен.

Коментари: 0