Финансов миш-маш: Парите за образование в Бюджет '24 отново не достигат

Бюджетът за образование за 2024 г. е измъчен, оскъден, разпилян и изглежда е „в насипно състояние“. Някак си държавата иска да даде средства, но не точно сега. Силно сме притеснени от финансовия "миш-маш", който ни е предложен, облечен в „законова рамка“. Това се казва в позиция на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в България (СРСНПБ) относно законопроекта за държавния бюджет за 2024 г.

Миналата седмица парламентарната Комисия по образованието и науката не одобри на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2024 г., в частта му за образование и наука. Депутати, директори, ректори и синдикати остро го критикуваха, като го определиха като „бюджет на инерцията” и такъв, в който образованието е антиприоритет.

В сферата на образованието за догодина са предвидени 8.5 млрд. лв., в това число 720 млн. лв. за сметка на средствата от ЕС. Ръстът спрямо 2023 г., когато бяха отпуснати 7.5 млрд. лв., е в размер на 854.4 млн. лв., но като процент от БВП делът за сектора нараства съвсем минимално – от 4.1 до 4.2% – при положение че през 2022 г. бе 4.4%.

Средно образование

За образование не се отпускат достатъчно средства, не и толкова, че да задоволят нуждите и потребностите на работещите в системата, за да могат те да се чувстват спокойни, че при повишаването на инфлацията ще могат да посрещнат месечните си нужди”, заяви пред Economic.bg д.ик.н Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители (СБУ).

Тя апелира правителството да изпълни ангажимента, написан в Закона за предучилищното и училищното образование, че процентът спрямо БВП за образование не може да бъде намаляван, спрямо предходната година.

„Трябва да има хигиена на бюджетните средства от страна на директорите на образователните институции, за да може средствата от Бюджет 2024 да стигнат за материалната и веществената издръжка на училищата. Но е нужно да се правят много икономии, което е в ущърб на учениците”, допълни Такева.

По думите на Такева в момента средствата в Бюджет 2024 са разчетени върху брутна работна заплата от 2020 лв., като експертите от Министерството на финансите са сметнали, че тази сума е 125% от средната за страната. Това обаче не е така, защото тя вече е по-висока и се оказва, че отпуснатите средства за учителски заплати са всъщност 119%. По нейни сметки по това перо ще са нужни още 107 млн. лв., а според председателя на просветната комисия Красимир Вълчев – още 240 млн. лв.

Във Facebook публикация той коментира и „шарлатанските номера“ на Асен Василев.

“По тази линия нямам обещания нито от Асен Василев, нито от други политически партии. Обещано ми е само да отпуснат 16.7 млн. лв. към средствата за непедагогическия персонал, за да можем да достигнем 140% над минималната работна заплата за помощник-възпитателите в детските градини и висшистите от непедагогическия персонал, които работят в образователните институции”, каза още Такева.

Въпреки това, тя твърди, че борбата не е приключила, затова на 14 декември синдикатите подготвят протест, на който ще изразят недоволството си към решенията на правителството.

Ниските заплати са голям проблем, защото те са една от причините, заради които младите кадри не се задържат задълго в системата на образованието или просто изобщо не стават учители. По думите на Янка Такева един току-що завършил университета учител започва работа в училище с брутна заплата 1709 лв., което ще рече, че чистото му месечно възнаграждение, след приспадане на данъци и осигуровки, доближава 1500 лв.

В големите градове, като София, Пловдив, Бургас, Варна, Велико Търново и др., това са пари, които могат да стигнат на учителя за две седмици и то за да осигурява прехраната на семейството си. Но ако добавим към това и битовата издръжка – наеми, заеми и сметки – заплатите изобщо не стигат”, категорична е Янка Такева.

“Стигнахме дотам, че учителите предпочитат да са касиери в големите вериги магазини, защото там заплатите са дори над 2000 лв. Затова ако правителството иска качествено образование и подмяна на поколенията педагози, трябва да изпълни обещанието си за адекватно повишение на заплатите. Смятам, че стартовата заплата на начинаещ учител трябва да бъде не по-малко от 2000 лв.”, допълни тя.

В Бюджет 2024 има и много корпоративни интереси – там са разчетени 124 млн. лв. за учебници. Затова когато ме попитат откъде да вземем пари за увеличение на работната заплата, казвам от учебниците, защото тези пари отиват в частни интереси, така се отклоняват пари и така се храни корупцията”, категорична е Янка Такева.

"Според нас средствата за нови учебници и учебни комплекти от първи до седми клас, за познавателни книжки за децата в детските градини и за безплатните учебници до 12-и клас от учебната 2024/2025 г. са прекалено завишени и е проявена интересна щедрост”, се казва в позицията на СРСНПБ, чийто председател е Диян Стаматов, директор на столичното 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“.

Според Такева освен трудовото възнаграждение, отношението на обществото и на родителите към учителите трябва коренно да се промени, защото педагог не се става лесно и именно затова липсват кадри по редица специалности, като математика, физика, химия и др.

Освен родителите, в системата на образованието са овластени и множество НПО-та, които стоят над главата на учители и директори. Всеки в държавата е компетентен по темите образование и здравеопазване”, допълни Такева.

Висше образование

И в сектор висше образование нещата никак не са розови. Въпреки многото гръмки обещания на политиците в последните месеци, се оказва, че то е приоритет само в предизборните платформи.

За съжаление, обещанията не се изпълняват. Приоритетите се доказват с финансиране на политики и ще повярвам тогава, когато в държавния бюджет се предвидят средства в размер на поне 1% от БВП”, заяви пред Economic.bg проф. Лиляна Вълчева, председател на Синдикат "Висше образование и наука" (ВОН).

По думите ѝ за три години – 2021, 2022 и 2023 г. – делът на средствата от БВП намаляват от 0.76 % до 0.6 %, или с 326 млн. лв. по-малко. Според Вълчева това е причината висшето образование да изостава от темпото на финансиране на други ключови сектори.

“В същото време кадрите за тези сектори се подготвят от нас. Това влияе на развитието на страната и на възможността за осигуряване на следващо високообразовано поколение”, допълни тя.

Проф. Вълчева подчерта, че всеки управляващ в тази държава, макар и временно, трябва да е наясно, че образователната система, в това число и висшето образование, е единствената система, която се самовъзпроизвежда и възпроизвежда всички останали – до една.

Ако целенасочено висшите училища се финансират на остатъчен принцип, и ако това е целенасочен натиск за заличаването им, скоро всичко в България ще се срине. Излиза, че само синдикатите сме отговорни за бъдещето развитие на нашата страна, нейното благоденствие и просперитет”, каза още Вълчева.

Според нея политиците трябва да потвърдят с действия, че без наука и образование високо ниво не може да се постигне. Вълчева допълни, че за да се ограмотява нацията, освен ентусиазъм, са необходими и сериозни финансови ресурси, защо висшето образование и науката в България заслужават по-отговорно и справедливо отношение от властимащите политици.

Като резултат от многото преговори в МОН и МФ, а и в Комисията по образованието и науката, синдикатите са внесли аргументирано предложение за допълнения, както следва:

• За увеличаване на възнагражденията на академичния състав в държавните висши училища (ДВУ) от 1 януари 2024 година осигурените 39 млн. лв. да станат 46 млн. лв.;
• За увеличаване на възнагражденията на неакадемичния състав с висше образование в държавните висши училища от 1 януари 2024 година ще са необходими 37.4 млн. лв.;
• За издръжка на обучението на държавните висши училища по реда на чл. 91, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението (КОКО) и съответствието му с потребностите на пазара на труда от 1 януари 2024 година ще са необходими 50 млн. лв.

Заплатите на преподавателите и на неакадемичния състав

За 2021 г. в субсидията за издръжка на обучението за ДВУ са предоставени допълнителни целеви 63 млн. лв само за възнаграждения на академичния състав и това доведе до сериозно увеличение на асистентските заплати от 680 лв. на 1300 лв., и подписване на Национално споразумение за реформи с национално представените синдикати.

По настояване на ВОН-КНСБ през 2022 г. на отделен ред в държавния бюджет бяха предоставени целеви 20 млн. лв. за заплати на академичния състав и 20 млн. лв. по КОКО, като 70% от тях също са за заплати, но за всички – преподаватели и специалисти с висше образование, които имат пряко участие в процеса на качествено обучение в съответните професионални направления”, обясни проф. Лиляна Вълчева.

По думите ѝ за петте месеца на 2023 г., са осигурени от народните представители, чрез преговори с ВОН-КНСБ, нови 16 млн. лв. Просветното министерство обаче не е приело предложението на синдикатите началната заплата на най-ниската академична длъжност “Асистент” да е в размер на 1880 лв. По изчисленията на синдикатите е имало реална възможност за 1880 лв., но на онзи етап тя е останала 1810 лв., която след приспадане на данъци и осигуровки е около 1400 лв.

Сега, в новия бюджет, настояваме за още 7 млн. лв., които да се добавят към осигурените след много наши разговори с МФ 39 млн. лв., за да се увеличи начална заплата на най-ниската академична длъжност “Асистент” на 2172 лв.”, каза Вълчева.

Освен заплатите на академичния състав, ВОН-КНСБ настоява за повишаване възнагражденията на служители с висше образование, защото това се отнася до оценяване труда на техни възпитаници. Прогресивно нарастващата минимална работна заплата все повече доближава възнагражденията на служителите с ОКС “Бакалавър” и с ОКС “Магистър”.

“Предложеното увеличение от 37.4 млн. лв. има за цел да осигури повишаване на минималните заплати за неакадемичните длъжности за специалисти и изследователи с висше образование в ДВУ от 1 януари 2024  г. като следствие на увеличената минимална работна заплата (МРЗ) и политика по доходите в страната. Засега са осигурени само 11.8 млн. лв. за ДВУ, които покриват единствено увеличението на МРЗ от 933 лв.”, обясни Лиляна Вълчева.

Студентските стипендии и ремонтът на общежитията

Социално-битовите дейности на студенти и докторанти, посочени в проектобюджета за 2024 г., са 113 млн. лв., като за стипендии са 87 млн. лв., или 6 млн. лв. повече спрямо 2023 г.

Считам тези средства за недостатъчни с оглед на увеличението на минималната работна заплата и те трябва да са в троен размер, т.е. необходими са още 18 млн. лв. “, заяви проф. Вълчева.

За студентски столове и общежития са осигурени 26 млн. лв., като увеличението е с 15% за т.нар. леглоден и храноден, или с 3.2 млн. лв. повече спрямо 2023 г. По думите на Вълчева програмата за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития е за тригодишен период и средствата от 100 млн. лв. не са достатъчни с оглед нарасналите цени на материали и труд. ВОН подкрепя исканията на Национално представителство на студентските съвети (НПСС) за удвояване на сумата.

Оценка за качеството на обучението във висшето образование

В раздел "Процедури и качество на публичните финанси, бюджетна процедура за 2024 г.", няма нито ред информация, нито средства в субсидията за ДВУ, в зависимост от комплексната оценка за качество на обучението и реализацията.

Това е необезпечена политика, а тя е задължителна част за издръжката на обучението на държавните висши училища по реда на чл. 91, ал. 2 от ЗВО чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда”, твърди Вълчева.

В документите на МОН до МФ са поискани 25 млн. лв., а предложението на синдикатите, а и това на ректорите, е за повишаване на дела в субсидията за издръжка на обучението на тези средства по критериите за качество с не по-малко от 50 млн. лв.

“На срещите в НС с представителите на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и БСП представих много достоверни аргументи и дано ги обмислят сериозно, за да не се нарушава ЗВО. Предстоят срещи и с останалите политически партии”, каза още тя.

На този фон в частта "Предходни и заключителни разпоредби в ЗВО", чл. 91в, ал. 1, накрая се добавя

и за национални програми за придобиване на степен на висше образование във висши училища в чужбина от български граждани с цел професионалната им реализация на пазара на труда в Република България“.

Проф. Вълчева се обяви против идеята да се финансират национални програми за придобиване на висше образование в университети в чужбина от български граждани с цел по-късната им реализация в България.

“Мотивите ни са свързани с факта, че университетите в България са акредитирани и са част от Европейските образователни мрежи (Националната агенция за оценка и акредитация е член на ENQA и е вписана в регистъра на EQAR - Европейски регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование)”, заяви Вълчева.

По думите ѝ мобилността на учащите е осигурена по „Еразъм+“ с бюджет от около 26 млрд. евро за периода 2021 – 2027 г. и предлага огромни възможности за обучение, обмен и сътрудничество. Според Вълчева на този етап предложението за изменение и допълнение на ЗВО в чл. 91в, ал. 1, е нецелесъобразно и е добре тези средства да се насочат за комплексната оценка за качеството на обучението във висшето образование в нашите университети, защото те най-добре знаят как да организират международния обмен.

Средства за наука?

Вълчева твърди, че в "Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2024-2026 г." на проектозакона, в частта “Политика в областта на образованието и науката” няма нито ред за висше образование и наука, а само коментар:

За увеличаване на възнагражденията на академичния състав са предвидени 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките (БАН) и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия в рамките на предвидения общ ресурс за преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните организации, включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. по чл. 1, ал. 5 от законопроекта“.

Пари за персонала обаче няма. Именно заради това ВОН-КНСБ настоява за допълнителните 44.4 млн. лв за ДВУ, с които да се увеличат възнагражденията на работещите от академичния и неакадемичния състав - специалисти с висше образование. За Българската академия на науките (БАН) са необходими допълнителните 12 млн. лв. за ръст на доходите на работещите от академичния състав, изследователи и специалисти с висше образование. За Националният институт по метеорология и хидрология ВОН-КНСБ категорично настоява за допълнителни 4.1 млн. лв. за ръст на доходите на работещите от академичния състав, изследователи и специалисти с висше образование, както и за останалия персонал, които през 2023 г. не получиха средства за увеличение на работните заплати.

Последната актуализация на трудовите възнаграждения (с изключение на МРЗ) е извършена през 2022 г. Ръстът на минималната работна заплата в страната от средата на 2022 г. до януари 2024 г., е 31%, а на средната брутна работна заплата – 24% (при прогнозирана 2050 лв.). Като се има предвид и инфлацията от близо 20% от началото на 2022 г. до края на първото полугодие на 2023 г., доходите на персонала на НИМХ са се обезценили значително през последните 18 месеца.