Хотелиерите искат свободната зона на плажовете да се намали наполовина

Според бранша трябва да се въведат безплатни чадъри и шезлонги, както е във всички развити дестинации по света. От организацията смятат, че високото концесионно възнаграждение води до високи цени на плажните услуги, дори надхвърлящи цените за нощувка в хотелите на втора и трета линия и това разваля преживяването на туристите.

От БХРА изчисляват, че приходите за държавата от концесии са около 8 млн. лв. годишно, докато преките и косвени приходи от туризма са от порядъка на 4-5 млрд. евро. „Тези 8 милиона могат да се компенсират от държавата по друг начин, така че да се даде тласък не само на туризма, но и на всички свързани сектори на икономиката“. Според тях заради тази пренебрежимо малка сума в сравнение с приходите от туризъм се създават изключително много неприятности и недоволства от гостите на курортите, като по този начин се разваля впечатлението от пребиваването им в България.

Като решение те предлагат да се премахне концесионното възнаграждение срещу предоставяне от концесионера на безплатни чадъри и шезлонги. Също така концесионерът има задължение да се грижи за опазване на държавната собственост. Концесионерът се издържа и печели от продажбите на допълнителни услуги на плажа, както и от експлоатацията на търговските обекти на плажа, припомнят от БХРА.

При действащи концесии може да бъде подписан анекс, при който държавата се отказва от възнаграждението си срещу предоставяне от страна на концесионера на безплатни чадъри и шезлонги.

Настоява се и за промяна в свободната зона на плажовете в националните курорти като предложението е тя да е максимум 25 на сто от ивицата, а не 50 на сто, както е в момента.

При сега действащия норматив от 50% свободна зона, не могат да бъдат предоставени необходимите плажни услуги на всички или поне на по-голяма част от желаещите, поради което има много оплакания от гостите“, казват от БХРА.

Друго предложение на бранша е концесионер на плажа да бъде задължително заинтересовано лице и досегашните концесионери да не се ползват с предимство.

„Не е нормално и не сме съгласни собствениците на инфраструктурата да ползват предимство за получаване на концесии“. Според тях най-заинтересован от всички по веригата, които предлагат туристическия продукт, е хотелиерът. Това важи за плажове разположени в курорти с един собственик на легловата база и плажове разположени в курорти с много собственици на легловата база.

Затова от БХРА предлагат предимство при възлагане на концесия или отдаване под наем на плаж да имат лица, които са направили дълготрайни инвестиции в дадения курорт, като с предимство да се ползват по-крупните вложители.

Трето предложение за промяна на концесионните договори на плажовете е на тях да няма търговски обекти. От БХРА настояват заложените 3% за търговски обекти да отпаднат – в т.ч. и масажните кабини, тъй като не отговарят на изискванията за качествено предлагане на продукта. Те предлагат на територията на плажовете на около 200 метра да има единствено обособени обекти, в които се предлагат само вода, безалкохолни напитки, кафе, сладолед и плажни коктейли. Те да работят с работното време на плажовете (от 8.00 до 18.00 часа) и на тях да не се разполагат маси и столове за сядане.

Хотелиерите искат и да се акцентира върху изграждането на безплатни спортни съоръжения на плажа. „Да се премахнат изцяло търговските обекти, разположени на границата между плажната ивица и крайбрежната алея, тъй като те закриват изгледа към морето“.

Друга промяна, за която бизнесът настоява е да се разграничат 3 групи плажове. От БХРА предлагат да се разграничат поне 3 различни типа плажове – ивици в курортите, в градовете и в извънселищни зони, като в трите категории се посочи различен процент на свободната зона. Според БХРА тъй като в курортите търсенето на чадърите е по-голямо, процентът на свободната зона да бъде максимум 25%.

В позицията на асоциацията се иска още да не се разделят плажовете на места за отделните хотели. В случай, че няма желаещи да се грижат за плажа при новите условия за безплатни чадъри и шезлонги, това може да се извърши от общините и съответните сдружения на собствениците, като се има предвид, че в общините се акумулира туристически данък, чийто предшественик – курортната такса, е въведена единствено за предоставяне на безплатен плаж и неговото поддържане.