И в Испания няма кой да бере ягоди
Земеделските производители са изправени пред недостиг на работници и спад на търсенето
Снимка: Pixabay
~ 5 мин.
"Ситуацията е драматична", казва Кристобал Пикон, земеделски производител от Хуелва, в югозападния край на Испания, пред DW. Тази година реколтата от ягоди беше трудна от самото начало, тъй като фермерите протестираха срещу високите производствени разходи и ниските цени на своята продукция. Но след това дойде коронавирусът и цяла Испания беше поставена под строга блокада заради пандемията COVID-19.
Няколко дни преди испанският премиер Педро Санчес да обяви извънредно положение, Мароко затвори границите си. Мароканските работници не успяха да стигнат до испанските ферми, където работят всяка година.
Междувременно работниците от Източна Европа трябваше да се върнат в родните си страни, тъй като правителствата в целия Европейски съюз също направиха безпрецедентния ход на затварянето на своите граници.
За ягодовите стопанства в провинция Хуелва вече не достигат 25 000 временни работници, според бизнес асоциацията Interfresa. Тяхната история е тази на много други индустрии в цяла Европа, засегнати от мерките за спиране на разпространението на COVID-19.
Няма никаква яснота, че на тези временни преселници ще бъде позволено да дойдат в Хуелва през следващите седмици. "Невъзможно е", заяви служител на провинциалното правителство. Мануел Делгадо Кабеза, професор по икономика на селското стопанство в Университета в Севиля, е убеден, че „те просто няма да дойдат“. Земеделските производители ще трябва да се справят с няколкото хиляди имигранти, които вече са там, както и с помощта на местните жители.
Тъмната страна на "червеното злато"
Гордостта и срама са оцветени в червено в тази андалуска провинция на границата с Португалия, край Атлантическия океан. Хуелва произвежда до 97% от испанските ягоди. От тук идват повечето ягоди в европейските супермаркети. Икономиката тук няма много други "златни мини", така че този износ се превърна в своеобразен посланик на марката. Те са причина и за местната гордост в регион с висока безработица и бедност.
Но имат и тъмна страна. Голяма част от успеха на тази индустрия се дължи на лошите условия, в които работят нейните служители. Всяка година хиляди хора от страни като Румъния, България или Полша идват да работят в полетата. Много други, особено жени, идват от Мароко. Не много местни жители се осмеляват да твърдят, че мигрантите идват тук, за да откраднат работните им места, тъй като повечето от тях не са склонни да работят при прибиране на реколтата.
"Хуелва има най-гъвкавия модел на заетост в историята на капитализма", казва Делгадо Кабеза в интервю за DW. Той е прекарал четири десетилетия в изучаване на селскостопанската икономика на южния регион на Андалусия. "Хората са наети в техните страни на произход и те идват тук само за времето, когато е необходима тяхната работа, след което трябва да се върнат у дома."
Миналият февруари специалният докладчик на Организацията на обединените нации по въпросите на крайната бедност и правата на човека Филип Алстън заяви, че някои от тези работници мигранти живеят в "много по-лоши условия от бежански лагер, без течаща вода, електричество или канализация".
Преди година и половина германско журналистическо разследване разкри как работниците мигранти жени са били сексуално малтретирани, докато са работили в несигурни условия в ягодовите полета на Хуелва. Обвиненията не са нови, но едва когато добиха международна популярност, отприщиха общонационална вълна от възмущение.
"Когато германските граждани, например, купуват тези ягоди, те трябва да са наясно какво идва с тях", добавя Делгадо Кабеза.
Правителството прави ли достатъчно?
Местните работници също са засегнати от ограниченията заради коронавируса. Първоначално само двама души можеха да пътуват заедно в кола и до трима в микробус за девет пътници. В резултат на това много от тях просто не могат да отидат на работа, казва Interfresa пред DW.
Оттогава правителството въведе някои промени, за да улесни работата на местните жители в областта, като например възможността да се регистрират за работа, без да губят обезщетение за безработица.
Достатъчно ли е това?
"Не знам какво да кажа", казва Наталия Агилера, мениджър на Cooperativas Agroalimentarias de Huelva, пред DW. "Това е баланс между здравето и икономиката." Тя обаче вярва, че „би билодобре хората, които трябва да работят, да могат да идват дори от други страни“. Особено, добавя тя, защото в провинцията има само шест потвърдени случая на коронавирус.
Испанското министерство на земеделието не отговори на искането за коментар по темата.
Търсенето на спада
Нещата обаче стават още по-сложни. Когато други съседни страни - особено Германия и Обединеното кралство, два от най-големите им пазари - въведоха подобни ограничения, поръчките потънаха между 40-60%, според Interfresa.
Освен това вътрешното търсене, идващо от хотели, ресторанти и кафенета, е изчезнало, докато навиците на потребление в супермаркетите също са се приспособили към ситуацията, което означава, че хората пазаруват по-рядко и купуват по-малко свежа продукция. "Сега сме притеснени от загубата на нашите пазари", казва Агилера.
Въпреки това тя подчертава, че „по някакъв начин ситуацията е довела до балансиране“, тъй като наличието на по-малка работна сила означава, че те са в състояние да осигурят на супермаркетите по-малко доставки. Но поръчките все пак спадат, което се изразява в по-ниски приходи за бизнеса.
Доклад, публикуван миналата седмица от Европейската парламентарна изследователска служба, предупреди, че някои цени в супермаркетите в Европа, особено тези на прясна храна, могат да се повишат поради липсата на работници мигранти. Говорител на Aldi-Nord в Германия заяви пред DW, че закупуването на прясна продукция "се е превърнало в по-голямо предизвикателство" за веригата супермаркети и той не изключи бъдещи увеличения на цените, въпреки че влиянието на коронавирусната криза все още "предстои да се види".
Високата цена на блокирането
Земеделските производители също се притесняват от въздействието върху местната икономика.
Interfresa казва, че в сектора работят около 100 000 души годишно. Земеделският производител Кристобал Пикон изчислява загуби от около 300-400 милиона евро (328-438 милиона долара) в региона.
Наталия Агилера от Cooperativas Agroalimentarias очаква, че поне ще покрият производствените разходи. Но и това няма да е лесно.
Пикон се притеснява, че много фермери ще фалират. Някои от тях сега възлагат своите надежди на реколтите от малини и боровинки, които ще са готови в следващите няколко дни.
Делгадо Кабеза се надява, че настоящата ситуация ще накара местните жители да преосмислят икономиката си, тъй като „изглежда, че през следващите години ще имаме периодични прекъсвания на това, което считаме за нормално, и създадохме много уязвим икономически модел“. Такъв, който донесе успех с висока цена. "Няма да се измъкнем от това, докато не разберем, че ни боли много."
Агилера смята, че това, през което преминават, е "трудна ситуация, но не и краят на света".
Но в светлината на множеството проблеми, пред които е изправен секторът, някои биха искали това да е началото на нещо различно.
Няколко дни преди испанският премиер Педро Санчес да обяви извънредно положение, Мароко затвори границите си. Мароканските работници не успяха да стигнат до испанските ферми, където работят всяка година.
Междувременно работниците от Източна Европа трябваше да се върнат в родните си страни, тъй като правителствата в целия Европейски съюз също направиха безпрецедентния ход на затварянето на своите граници.
За ягодовите стопанства в провинция Хуелва вече не достигат 25 000 временни работници, според бизнес асоциацията Interfresa. Тяхната история е тази на много други индустрии в цяла Европа, засегнати от мерките за спиране на разпространението на COVID-19.
Няма никаква яснота, че на тези временни преселници ще бъде позволено да дойдат в Хуелва през следващите седмици. "Невъзможно е", заяви служител на провинциалното правителство. Мануел Делгадо Кабеза, професор по икономика на селското стопанство в Университета в Севиля, е убеден, че „те просто няма да дойдат“. Земеделските производители ще трябва да се справят с няколкото хиляди имигранти, които вече са там, както и с помощта на местните жители.
Тъмната страна на "червеното злато"
Гордостта и срама са оцветени в червено в тази андалуска провинция на границата с Португалия, край Атлантическия океан. Хуелва произвежда до 97% от испанските ягоди. От тук идват повечето ягоди в европейските супермаркети. Икономиката тук няма много други "златни мини", така че този износ се превърна в своеобразен посланик на марката. Те са причина и за местната гордост в регион с висока безработица и бедност.
Но имат и тъмна страна. Голяма част от успеха на тази индустрия се дължи на лошите условия, в които работят нейните служители. Всяка година хиляди хора от страни като Румъния, България или Полша идват да работят в полетата. Много други, особено жени, идват от Мароко. Не много местни жители се осмеляват да твърдят, че мигрантите идват тук, за да откраднат работните им места, тъй като повечето от тях не са склонни да работят при прибиране на реколтата.
"Хуелва има най-гъвкавия модел на заетост в историята на капитализма", казва Делгадо Кабеза в интервю за DW. Той е прекарал четири десетилетия в изучаване на селскостопанската икономика на южния регион на Андалусия. "Хората са наети в техните страни на произход и те идват тук само за времето, когато е необходима тяхната работа, след което трябва да се върнат у дома."
Миналият февруари специалният докладчик на Организацията на обединените нации по въпросите на крайната бедност и правата на човека Филип Алстън заяви, че някои от тези работници мигранти живеят в "много по-лоши условия от бежански лагер, без течаща вода, електричество или канализация".
Преди година и половина германско журналистическо разследване разкри как работниците мигранти жени са били сексуално малтретирани, докато са работили в несигурни условия в ягодовите полета на Хуелва. Обвиненията не са нови, но едва когато добиха международна популярност, отприщиха общонационална вълна от възмущение.
"Когато германските граждани, например, купуват тези ягоди, те трябва да са наясно какво идва с тях", добавя Делгадо Кабеза.
Правителството прави ли достатъчно?
Местните работници също са засегнати от ограниченията заради коронавируса. Първоначално само двама души можеха да пътуват заедно в кола и до трима в микробус за девет пътници. В резултат на това много от тях просто не могат да отидат на работа, казва Interfresa пред DW.
Оттогава правителството въведе някои промени, за да улесни работата на местните жители в областта, като например възможността да се регистрират за работа, без да губят обезщетение за безработица.
Достатъчно ли е това?
"Не знам какво да кажа", казва Наталия Агилера, мениджър на Cooperativas Agroalimentarias de Huelva, пред DW. "Това е баланс между здравето и икономиката." Тя обаче вярва, че „би билодобре хората, които трябва да работят, да могат да идват дори от други страни“. Особено, добавя тя, защото в провинцията има само шест потвърдени случая на коронавирус.
Испанското министерство на земеделието не отговори на искането за коментар по темата.
Търсенето на спада
Нещата обаче стават още по-сложни. Когато други съседни страни - особено Германия и Обединеното кралство, два от най-големите им пазари - въведоха подобни ограничения, поръчките потънаха между 40-60%, според Interfresa.
Освен това вътрешното търсене, идващо от хотели, ресторанти и кафенета, е изчезнало, докато навиците на потребление в супермаркетите също са се приспособили към ситуацията, което означава, че хората пазаруват по-рядко и купуват по-малко свежа продукция. "Сега сме притеснени от загубата на нашите пазари", казва Агилера.
Въпреки това тя подчертава, че „по някакъв начин ситуацията е довела до балансиране“, тъй като наличието на по-малка работна сила означава, че те са в състояние да осигурят на супермаркетите по-малко доставки. Но поръчките все пак спадат, което се изразява в по-ниски приходи за бизнеса.
Доклад, публикуван миналата седмица от Европейската парламентарна изследователска служба, предупреди, че някои цени в супермаркетите в Европа, особено тези на прясна храна, могат да се повишат поради липсата на работници мигранти. Говорител на Aldi-Nord в Германия заяви пред DW, че закупуването на прясна продукция "се е превърнало в по-голямо предизвикателство" за веригата супермаркети и той не изключи бъдещи увеличения на цените, въпреки че влиянието на коронавирусната криза все още "предстои да се види".
Високата цена на блокирането
Земеделските производители също се притесняват от въздействието върху местната икономика.
Interfresa казва, че в сектора работят около 100 000 души годишно. Земеделският производител Кристобал Пикон изчислява загуби от около 300-400 милиона евро (328-438 милиона долара) в региона.
Наталия Агилера от Cooperativas Agroalimentarias очаква, че поне ще покрият производствените разходи. Но и това няма да е лесно.
Пикон се притеснява, че много фермери ще фалират. Някои от тях сега възлагат своите надежди на реколтите от малини и боровинки, които ще са готови в следващите няколко дни.
Делгадо Кабеза се надява, че настоящата ситуация ще накара местните жители да преосмислят икономиката си, тъй като „изглежда, че през следващите години ще имаме периодични прекъсвания на това, което считаме за нормално, и създадохме много уязвим икономически модел“. Такъв, който донесе успех с висока цена. "Няма да се измъкнем от това, докато не разберем, че ни боли много."
Агилера смята, че това, през което преминават, е "трудна ситуация, но не и краят на света".
Но в светлината на множеството проблеми, пред които е изправен секторът, някои биха искали това да е началото на нещо различно.
