Какво (не) се случва с 5G в България?

Какво се случи на търга?

Всъщност такъв на практика нямаше. Той трябваше да се проведе на 15 март миналата седмица, но пет дни по-рано Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) излезе с изненадващо решение, че ще раздаде трите честотни ленти автоматично. То бе последвано от подаването на съдебна жалба от Vivacom, нажежени преговори между заинтересуваните страни и в крайна сметка от насрочването на нов търг през април.

Всичко това, от една страна, вдигна градуса на напрежението между трите телекома, а от друга - бави и без това закъснелия процес по раздаването на лицензите и стартирането на комерсиални 5G мрежи.

Как се стигна дотук?

Първоначалните надежди бяха, че търг за 5G честоти ще има през пролетта на 2020 г., но избухването на пандемията попречи на този план. Така България не можа да изпълни заръката на Европейската комисия, която бе поискала до края на миналата година във всяка страна членка да има поне по един град със стартирана 5G мрежа.

В крайна сметка търгът бе обявен през февруари, когато регулаторът каза, че ще продаде три 20-годишни лиценза за честотни ленти от по 100 MHz в спектъра 3.6 GHz. Стартовата цена за наддаване за всяка от тях бе 4 млн. лева, а всеки от телекомите трябваше да подаде заявления за интерес към желаните.

Оказа се, че само Vivacom е проявила интерес за честотна лента 3500-3600MHz. При това положение КРС заяви, че не може да има търг за тази позиция, тъй като един участник не е достатъчен. И така автоматично я предостави на единствения желаещ, изваждайки го обаче от тъpгa зa дpyгитe двe paзpeшитeлни. Това пъĸ нaпpaви oфepтaтa нa A1 зa oбxвaтa 3600-3700 МНz eдинcтвeнa, ĸaĸтo и тaзи нa Teлeнop Бългapия зa oбxвaтa 3700-3800 МНz.

Този подход не се хареса на Vivacom и компанията реши да подаде съдебна жалба, с която да стопира процеса в опит да върне процеса крачка назад и все пак да бъде организирано наддаване.

На пръв поглед…

… ходът противоречи на икономическата логика

Наддаването предполага изразходване на по-голяма сума от 4 млн. лева за придобиване на лиценз, който КРС щеше да предостави срещу стартовата цена (ощетявайки държавата от възможността да генерира малко по-голям приход, но давайки тласък на вече закъснялото внедряване на 5G). А телекомите винаги са подчертавали и огромния финансов ресурс, който трябва да бъде инвестиран в новата инфраструктура, като едно от основните предизвикателства пред тях по пътя към изграждането на своите 5G мрежи.

Защо ѝ е тогава на Vivacom да оспорва?

Economic.bg отправи въпроси по темата към компанията, но от там върнаха единствено официално разпространената си позиция до медиите, с която излязоха в четвъртък, след новината за насрочването на нов търг. В нея се посочва, че тръжната процедура се е доказала като най-прозрачната практика за разпределяне на честотния спектър. От становището става ясно още, че Vivacom е загрижена и за държавната хазна.

„Конкуренцията между операторите за определени честотни обхвати ще осигури и по-големи приходи за държавния бюджет“, посочват от частната компания.

За лентите и правото

Честотната лента на практика обозначава интервалите от минималната до максималната честота, в която телекомуникационното оборудване приема и предава звукови или радиовълни. И трите честотни ленти са с еднаква широчина в диапазона на 3.6 GHz, определен от КРС, изцяло подходящ и предназначен за използване с цел разгръщане на 5G мрежи.

От А1 обясниха пред Economic.bg, че трите радиочестоти са еднакви, доколкото всяка от тях е от по 100 MHz. „Тръжната процедура бе обявена за три честотни ленти, като се явиха трима кандидати и наличният ресурс е достатъчен за тях“, коментират от компанията.

В този ред на мисли КРС е спазила Закона за електронните съобщения, според който ако ресурсът е достатъчен за явилите се кандидати, комисията нe провежда тръжна процедура, а издава разрешения. „Наличният ресурс е достатъчен за всички кандидати и не това предизвика спирането на процедурата“, посочват от А1, без да конкретизират причините.

Раздадените ленти съвпадат и с предоставения по-рано от регулатора спектър, който всяка от компаниите е тествала до момента. Затова и според А1 решението на КРС да отмени търга „дава и гаранция за стабилност на мрежите и непрекъсваемост на процесите“.

Какво още казаха А1 и Теленор България?

А1 подкрепя първоначалното решение на КРС. „То беше в полза на икономиката и потребителите, съобразено с действащата нормативна уредба и правилата на тръжните книжа. Именно така щеше да се позволи бързото стартиране и развитие на 5G мрежите в България.“ Според компанията юридическият спор „ще доведе до изоставане на България в технологично отношение от страните в ЕС, което неминуемо ще има отражения и върху икономиката на страната“.

От А1 смятат, че „жалбата, която осуети разпределянето на честотите, е опит да се забави целият процес по предоставяне на радиочестотен спектър в обхвата от 3.6 GHz“.

От Теленор също застават зад първоначалното решение на КРС, което и според тях „е в пълно съответствие с действащото законодателство“. Телекомът последователно и открито е заявил, че има интерес към една от честотните ленти.

„Теленор България беше напълно удовлетворена с разпределената с първоначалното решение на КРС честотна лента. Въпреки това и в името на развитието на сектора счетохме, че е важно да бъдат направени отстъпки от всички заинтересовани страни. Теленор България направи това приемайки възможността за нов търг, при условие че това стане честно, прозрачно и законосъобразно“, коментираха от компанията пред Economic.bg.

Кой докъде е с 5G и защо някои бързат повече?

Чисто хронологично Vivacom първа предложи 5G услуги на клиентите си, но използвайки т.н. „динамично споделяне на спектъра (DSS)“. Технологията позволява да се обедини ресурсът межди 4G и 5G, но възможностите ѝ са ограничени – чрез нея не могат да се достигнат гигабитовите скорости и ниското времезакъснение, което истинското 5G предлага.

Най-напреднал от трите телекома е А1. Компанията лансира своята мрежа от ново поколение през ноември, два месеца след конкурента Vivacom. Преди три месеца пък телекомът обяви технологична готовност да покрие до края на март 75 града „с истинска 5G технология“. Разликата при А1 е, че нейната мрежа работи на 5G честоти (на тези, които КРС ѝ предостави за тестове) и използва 5G оборудване.

Що се отнася до Теленор България, от там все още не са обявили планове си за бъдещата си търговска мрежа.

Междувременно се появи информация, че новият собственик на Vivacom – United Group, обмисля да премахне оборудването на Huawei от инфраструктурата на своите оператори в опит да отговори на американския натиск. Решението не е финализирано, но ако бъде взето, то ще засегне и българския телеком, който използва китайската марка за части от мрежата си. А това може допълнително да забави внедряването на новите мрежа и услуги.

Теленор също използва технологиите на Huawei, докато А1 – само на Nokia. Това означава, че получи ли лиценз от КРС за търговско използване на честотите, А1 може да се придвижи още по-напред. Пред Economic.bg от компанията допуснаха, че „конкурентите очевидно нямат такава подготовка и прибягват до административни начини да бавят процеса за придобиване на спектър и развитието на мрежата от пето поколение в страната“.

Накратко

Мрежите от ново поколение са спрягани като важна брънка от бъдещето на новата, „умна“ и технологично базирана икономика, върху която стъпва концепцията за Индустрия 4.0. Междувременно телекомуникационната инфраструктура вече показа колко е важна, тъй като без нея нито бизнесът, нито образователната система щяха да преминат през пандемията, все пак запазвайки активността си.

В повечето страни от ЕС вече има стартирани 5G мрежи, докато в България пускането им се забави по ред причини. По пътя дотук трите големи телекома бяха единни, докато убеждаваха държавата да облекчи процедурите по Закона за устройство на територията, както и таксите и времетраенето за лицензи за нови честоти. Заедно те настояват и за освобождаването на ресурса от 700 MHz, който дълги години се ползваше от военните, а също е нужен за пълноценното изграждане на 5G.

Сега изглеждат разделени, а мрежите от ново поколение все така далечни.