Камъчето в обувката на бизнеса

От управляващите и администрацията се очаква адекватна реакция на постоянно променящите се обстоятелства и потребности

Камъчето в обувката на бизнеса

Снимка: Pixabay

1548 ~ 4 мин. четене
Автор: Тони Григорова

Днес от държавата се иска да следи пулса на обществено-икономическото развитие и да има бърза и адекватна реакция на постоянно променящите се обстоятелства и потребности. Бизнесът в България очаква държавата не само да не му пречи, но и да му помага с разумни решения и улеснения.

Има редица стъпки, които сами по себе си не струват много, но биха спестили време, което също е пари.

Пандемията пренарежда всичко, но това не означава да оставим на автопилот управлението на кризата. Според редица представители на бизнеса наличието на стратегия за развитието на икономиката и образованието в новите условия би било потенциален катализатор за растежа, но такава липсва. Какво още убива на българските предприемачи, мениджъри и бизнес лидери? Предлагаме критичен поглед…

Тодор Гигилев, управляващ съдружник на Dreamix:

Нужни са агресивни инвестиции в образованието

Сега е моментът държавата да даде ход на електронизацията в здравеопазването

Липсата на достатъчно инвестиции в образованието спъва IT бизнеса, който в тези времена е във възход заради масовата дигитализация. Нашият сектор прави много, за да навакса отсъствието на агресивни инвестиции от страна на държавата за развитие на образование, ориентирано към нуждите на пазара. А искаме ли да развиваме икономика на знанието, образованието е ключов фактор за това. Ето защо и приоритетите в обучението и квалификацията на хора трябва гъвкаво да се променят.

Косвена пречка

в работата на бизнеса е липсата на електронни рецепти и на електронни направления за преглед. Сега е моментът да заложим и на телемедицината. Това би пестило време на служителите, а и би предпазило лекари и пациенти от контакти със заразени хора. По примера на Естония бихме могли да дигитализираме много от услугите, както там става с нотариалните сделки.

Ще призная, че бяха направени немалко

добри неща

за развитието на иновациите – например с подкрепата на Фонда на фондовете. Подобен род инвестиции са важни за по-високата добавена стойност на българския бизнес. Нашият бизнес обаче, освен ако не се обвърже с обществени поръчки, пряко не зависи от държавата, но се влияе от цялостната средата в страната.

Красимир Дачев, мажоритарен акционер и председател на УС на “Свилоза” АД:

Администрацията е спирачка на развитието

Сега не се мисли за правенето на пари, а за раздаването им

 Администрацията е това, което убива на нашия бизнес и се оказва сериозна пречка в нашата работа. Тя саботира всички политически инициативи, свързани с преодоляване на проблемите. Каквото и да реши законодателната и изпълнителната власт, всичко после трябва да мине през администратора. И няма политическа сила, която да има властта да управлява администрацията.

Попаднахме

в Параграф 22

Дадохме милиони да възстановим пораженията от индустриалния взрив в завод „Свилоза“, който стана в края на юни. Но за да приемат ремонтираното съоръжение, трябва да имам инвестиционно намерение, сякаш сега започвам да го строя. Изискват да съберем четири папки с документи, за да дойде комисията да го приеме, но не когато трябва, а когато тя реши. През това време работниците стоят и чакат да получат заплати. Измислени са правила и няма земна сила, която да преодолее този безкраен низ от абсурди. Вече се чувствам уморен от тези препятствия.

Големият проблем

на управляващите е, че в стремежа да са полезни на хората и бизнеса, се отказаха от дясната политика и отидоха в другата крайност, като се качиха на „шейната“ на профсъюзите. Сега не се мисли за правенето на пари, а за раздаването им. А рецептата за оздравяване на икономиката е бизнесът да работи, но администрацията е голямата спирачка.

Доц. д-р Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:

Туризмът е с най-слаба подкрепа в пандемията

Ако „възелът“ се стегне още малко, този сектор ще умре

Туристическият бранш в България не е в състояние ясно да артикулира от какви точно мерки за оздравяване на сектора има нужда, за да ги предложи на правителството. В сферата на туризма са обединени различни дейности – хотелиерство, ресторантьорство, туроператори и агенти, екскурзоводско обслужване, планински водачи, ски учители... Хотелиерството например включва от хижи в планините до петзвездни хотелски комплекси.

Проблем за бизнеса в България е, че не разполага с

ясни статистически и икономически данни

Липсва информация какъв точно е икономическият ефект от мерките, които бяха предприети в подкрепа на бизнеса. В туризма масово бяха съкратени работни места и правителството трябва да каже дали за него е приемлив този висок брой безработни, дали има начин да се запази по-голяма част от персонала в сектора, за да може той от един момент нататък да продължи работа. Също така няма юридическа и икономическа помощ дори само за да може засегнатите от пандемията да формулират своите основни искания.

Комуникацията се води от лаици

които говорят как трябват пари, а правителството очаква от бранша конкретни предложения.

Мярка в подкрепа на хотелиерите според нашия Институт е да има ваучери за почивка и за здравна превенция чрез промяна в Наредба 7.  За туроператорите е важно да заработи гаранционен фонд. Предлагаме да се създадат кооперации на екскурзоводите и на тях да им се възлага ескурзоводска беседа на 100-те национални туристически обекта, за да може и тези хора да имат доход. Предлагаме мерки  и имаме виждания и за инструменти, чрез които туристическият бизнес да продължи да съществува.

Нужна е

цялостна схема за стабилизацията

на фирмите в този бранш, но е скъсана нишката на разговора между бизнеса, държавната администрация, изпълнителната и законодателната власт.

Проблем също е, че хотелите почти не работят, а плащат висока такса „Битови отпадъци“, дори общини като тази в Несебър драстично увеличиха налога, нищо че не се генерират отпадъци, щом няма туристи. „Възелът“ обаче трябва да се стегне още малко, за да се разбере, че туризмът ще умре. Засега той все още диша.

Подкрепи Economic.bg