Кои държави получиха най-много пари от възстановителния фонд на ЕС

В началото на 2021 година беше одобрен Механизмът за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, чрез който се подкрепят усилията за реформи и инвестиции на страните членки за справяне с икономическите и социални последици от COVID-19 пандемията. Механизмът разпределя 723.8 млрд. евро, като 385.8 млрд. евро от тях са под форма на заеми, а 338 млрд. евро – безвъзмездна помощ.

За получаване на финансиране всяка страна изготвя национален план за възстановяване и устойчивост, в който поема ангажименти за структурни реформи и представя проектите, към които ще насочи средствата. Към момента само Нидерландия и България не са представили своите планове за възстановяване за одобрение пред Комисията и Съвета. За сметка на това, обаче, държавите, които са го направили, вече получават първите реални авансови плащания в размер на 13% от общата стойност на одобрените планове.

Важно е да припомним, че регламентът позволява финансирането по механизма да покрива разходи, извършвани през настоящата година, т.е. авансите ще покрият публични разходи през 2021 г.  

Кои са страните с най-голям размер авансово финансиране?

Италия

Италия получава авансово финансиране от 24,9 млрд. евро. Страната е една от първите, представили своя план за одобрение, като реформите и мерките в него са на стойност общо 191,5 млрд. евро от грантове и заеми и са насочени към:

• Зелен преход – 32,1 млрд. евро ще финансират интеграция на повече региони на страната във високоскоростната железопътна мрежа и завършване на коридорите за товарен превоз. Също така ще се финансира развитието на местния транспорт чрез разширяване на велосипедни алеи, метро линии, трамваи, автобуси с нулеви емисии, конструиране на електрически и водородни зарядни станции.
• Дигитален преход – 13,4 млрд. евро са предвидени за насърчаване на дигиталната трансформация на фирмите чрез данъчен кредит.
• Икономическа и социална устойчивост – 26 млрд. евро се планират за увеличаване на услугите за грижа за децата, реформиране на учителската професия, подобряване на активните политики на пазара на труда и подобряване на включването на жените в трудовия пазар. Допълнителни 3,8 млрд. евро ще се насочат към модернизиране на публичния сектор, подобряване на услугите, предоставяни от държавната администрация и модернизиране на съдилищата с цел намаляване на продължителността на разглеждане на делата. Ще се финансират и мерки за подобряване на бизнес средата чрез отстраняване на бариерите пред бизнеса.

Испания

Испания получава в аванс 9 млрд. евро, насочени към следните приоритети:

• Зелен преход – планът включва амбициозен закон за климатичните промени и енергийна трансформация, който предвижда постигане на определени цели за енергия от възобновяеми източници до 2030 г. и климатична неутралност към 2050 г., включително електрическа система от 100% възобновяеми източници. Планът подкрепя иновативни енергийни източници (3,9 млрд. евро) и саниране на жилищни сгради за 4 млрд. евро.
• Дигитален преход – планът финансира дигитализация на малките и средни фирми и самонаетите лица с 3 млрд. евро. Мерките, насочени към подобряване нивото на дигиталните умения на населението и трансформация на образованието, са на стойност 3,6 млрд. евро. 3,2 млрд. евро ще се инвестират в дигитализация на публичната администрация.
• Икономическа и социална устойчивост – 2,4 млрд. евро ще се инвестират в намаляване използването на срочните трудови договори и подобряване на индивидуалната подкрепа за търсещите работа. Близо 2,8 млрд. евро се насочват към намаляване на младежката безработица и подобряване на професионалното образование. Допълнителни мерки са насочени към повишаване на ефективността на публичните политики и модернизиране на данъчната система.

Франция

Франция получава 5,1 млрд. евро авансово финансиране за реформите, одобрени с плана за възстановяване и устойчивост (от общо 39,4 млрд. евро, изцяло грантове). Инвестициите целят дълбок трансформиращ ефект върху френската икономика и са насочени към:

• Зелен преход – планът инвестира 5,8 млрд. евро в широкомащабна програма за реновиране на сгради с цел увеличаване на енергийната им ефективност. Страната също така ще инвестира 1,9 млрд. евро в зелен водород.
• Дигитален преход – с 385 млн. евро се подкрепя дигитализацията на фирмите, а публичната администрация се очаква да получи 500 млн. евро за подобряване на ефективността и качеството на работната среда на държавните служители.
• Икономическа и социална устойчивост – здравната система ще получи 2,5 млрд. евро за модернизация на болниците и лечебните заведения, строеж на извънболнични заведения и подобряване на медицинската инфраструктура. Планът предвижда инвестиции в размер на 4.6 млрд. евро за обучение на младите хора във висшето образование и целеви помощи за наемане на младежи. Ще се подкрепят реформи за подобряване на качеството и ефективността на публичните разходи.

Това са само някои от приоритетните области, предвидени за финансиране чрез механизма в тези три страни – повече информация за националните планове на тези и останалите страни членки има на страницата на Комисията. Дори кратък преглед показва, че в публикуваните досега планове се откриват различни приоритети, страните избират разнообразен микс от инвестиции и реформи и разполагат мерките по плана според нуждите и предизвикателствата във всяка от тях. Видно е също и, че Комисията, при все детайлно разписаните изисквания на регламента, все пак е дала доста широка свобода, одобрявайки разнообразни подходи и проекти. Правителствата, обаче, са били убедителни, че именно с тях и с обещаните структурни реформи ще постигнат търсените дългосрочни резултати.

В същото време, докато останалите страни от ЕС една по една започват да получават финансиране, България все още не е представила окончателния си план за възстановяване и устойчивост за одобрение пред Комисията. Оправданието е, че политическата обстановка, липсата на редовно правителство и невъзможността за постигане на съгласие по определени реформи не позволява да се завърши и представи плана. Забавянето на внасянето на плана и неговото одобрение носи негативи – най-малкото, до края на 2022 г. трябва да се договорят поне 70% от средствата, което е свързано с извървяване на целия път по проектиране, провеждане на процедури по обществени поръчки, избор на изпълнители, почти сигурно обжалване, сключване на договори.

Колкото повече се скъсява времевият хоризонт, толкова повече се увеличава рискът от провал на някои проекти, некачествено проектиране, избор на не най-добри условия и изпълнители и т.н. Отделно от това забавянето означава и по-късно извършване на самите инвестиции с всички произтичащи ефекти за по-късно проявление на очакваните позитивни ефекти за трансформация на икономиката, по-висока конкурентоспособност, по-добри публични услуги и така нататък – а някои страни са „изтеглили“ проектите в доста по-ранен етап.

Източник: Институт за пазарна икономика