Кошице - бижуто на източна Словакия

Кошице е вторият по големина град в Словакия след столицата Братислава. Той е разположен в близост до границата с Унгария и се намира в долината на река Хорнад, в подножието на планините Cierna Hora на север и Ore на запад. С население от около 240 000 души, градът е икономически, индустриален, образователен и културен център на Източна Словакия. Компанията U.S. Steel е най-големият работодател в града и най-голямата компания в страната. Кошице е дом на Словашкия конституционен съд, три университета, редица епархии, много музеи, галерии, театри и международно летище.

Районът бил населен още през палеолита, като славянските племена пристигнали тук през 8-9 век. Селището нараства благодарение на плодородната си почва и стратегическото си местоположение на кръстопътя на търговските пътища, свързващи Балтийско с Черно море, Полша с Трансилвания и Източна с Южна Европа. Средновековният град Кошице се развива постепенно от редицата селища, манастири и укрепления, построени през следващите няколко века. Първото писмено сведение за града е от 1230 г. с името Вила Каса. По-късно става известен като Cassovia на латински, Kaschau на немски, Kassa на унгарски и накрая Košice на словашки. На 7 май 1369 г. Кошице става първият европейски град, получил собствен герб от унгарския крал Луи Велики - първият европейски владетел, който издава кралска заповед за герб на град като юридическо лице.

Градът се разраства бързо след пристигането на германските колонисти в средата на 13 в. и към края му се превръща във важен пазарен град за бартер на вносни стоки от Прусия, Германия и Полша. Следват няколко века, изпълнени с мир и икономически просперитет. Заплахата от турско нахлуване, последвана от религиозните конфликти на Реформацията и контрареформацията, както и поредицата от аристократични бунтове срещу Хабсбургите, са причина за множество въоръжени конфликти и политически сътресения през 16 и 17 век. И все пак именно в този период йезуитите успяват да превърнат Кошице в образователен център със собствен университет и няколко средни училища. През следващите векове градът процъфтява и расте, а в края на 19-ти век вече е един от най-важните индустриални центрове в Унгария. Аристокрацията се премества в града и добавя нови барокови, неокласически и романтични архитектурни шедьоври към градския пейзаж.

През 1918 г. Кошице става част от първата Чехословашката република, а след унгарската окупация (1938 г.-1945 г.) за кратко е столица на възстановената Чехословакия. От 50-те години на миналия век градът преживява бързо развитие и огромен растеж, което се дължи главно на създаването на стоманодобивната компания, което води до петкратно увеличение на населението на града и двадесеткратно разширяване на застроената му площ.

Почти всички исторически забележителности на Кошице са съсредоточени в историческия център на града, който предлага еклектична комбинация от архитектурни стилове и се счита за най-голямото градско историческо наследство в Словакия. Повечето от историческите сгради могат да бъдат намерени на и около главната улица и главния площад. Дългата главна улица е осеяна с ренесансови и барокови дворци, католически църкви и готически къщи и разполага с оживена пешеходна зона с много бутици, кафенета и ресторанти.

Смятан за един от най-красивите площади в страната, Главният площад е построен на мястото, където пътят се разширявал, за да помести градския пазар и така площадът придобил формата на вретено. В средата му германските колонисти издигнали енорийска църква, която по-късно била заменена от готическата катедрала „Света Елисавета“, построена през 14-и век. Катедралата с дължина 60 м, широчина 36 м, обща площ от 1200 кв. м. и капацитет от над 5000 души, е най-голямата в Словакия. Освен църквата, катедралният комплекс се състои от още две съседни сгради - параклиса „Св. Михаил“ и Градската кула със своята 7-тонна камбана.

Само на няколко метра от катедралата ще видите сградата на Националния театър, построена в необароков стил през 1899 г. Интериорът му се отличава със сцена във формата на арфа и красиви гипсови орнаменти, а таванът е украсен със сцени от трагедиите на Уилям Шекспир. Пред сградата на театъра се намира още една забележителност в Кошице – пеещият фонтан. Със заобикалящия го парк, релаксираща музика, танцуващи води и постоянно променящи се многоцветни светлини, фонтанът е любима спирка както за посетителите, така и за жителите на града.

Зад театралната сграда ще видите Immaculata - красива барокова колона, със скулптура на Дева Мария на върха- издигната през 20-те години на 18 в. в знак на благодарност към светицата, за която се смята, че е прекратила епидемията от чума в Кошице между 1709 и 1710 г. Легендата разказва, че мощите на Св. Валентин са скрити нейде под структурата.

Над Immaculata е разположена очарователна къща в стил Ар Нуво, наречена „Къщата на просяка“. Историята разказва, че къщата била построена през 1898 г. от просяк, който направил толкова много пари от щедрите дарения на хората в Кошице, че  успял да построи къща в една от най-желаните части на града. Тъй като парите били подарък, не се налагало да плаща данъци и именно така натрупал богатството си. На върха на фасадата стои статуя на самия просяк, приведен към улицата и  повдигнал шапка за поздрав.

Кошице е градът с най-голям брой дворци в Словакия, като най-важните сред тях са: бившето кметство, дворецът Андраши, където ще откриете най-голямото кафене, дворецът Понграц - Форгач, където се помещава Регионалната държавна библиотека, дворецът Часки-Десевфи - седалището на Конституционния съд на Словакия и дворецът на капитана, в който се помещава Словашкия технически музей.

Докато сте в града, трябва да се отбиете и до Източния словашки музей и да разгледате златното съкровище на Кошице, изложено в хранилището и състоящо се от 2 920 златни монети от цяла Европа, 3 медала и 2,14-метрова златна верига от 17-и век.

Кошице разполага с най-добрата улична арт сцена в Словакия, с множество стенописи, украсяващи сградите, с бивши казарми,  служещи като културни центрове, с плувен басейн, превърнат в Музей на съвременното изкуство, както и огромен брой занаятчийски магазини и художествени галерии и напълно заслужено през 2013 г. става Европейска столица на културата.