Космическа експанзия

Този път всичко е бизнес ... или не съвсем

Космическа експанзия

Ричард Брансън по време на полета

Снимка: Virgin Galactic

400 ~ 4 мин. четене
Автор: Александър Александров

Когато през далечната 2004 г. британският милиардер Ричард Брансън обяви, че ще прави космическа компания, малцина бяха впечатлени. Известен със своите рекорди за най-бързо прекосяване на Атлантика и на Тихия океан с балон и дори с това, че е обслужвал пътниците в самолета на свой конкурент, преоблечен като стюардеса, заради изгубен бас, той трудно би могъл да изненада някого с ексцентричността си.

Когато обаче съобщи и цените за туристическите полети на неговата новосъздадена компания Virgin Galactic до границата на космоса, реакциите бяха много по-различни. Обещанието тогава беше, че всеки би могъл да изпита безтегловност и да види Земята от 100 км. височина срещу едва 200 000 щ. долара. За справка, първият космически турист Денис Тито е платил цели 20 милиона щ. долара, за да прекара няколко дни на руския кораб Союз. Обявената от Брансън сума е 100 пъти по-ниска и на практика може да бъде сравнена с цената за не особено скъпа къща в Драгалевци. Това означава, че всъщност всеки що-годе успял човек по света би могъл да си позволи да достигне предверието на космоса. Не е учудващо, че веднага след създаването на Virgin Galactic последваха стотици резервации, сред които личат имената на известни актьори и предприемачи. А Брансън в типичния си оптимистичен стил обяви, че туристическите полети ще започнат след година или две.

Повече от 15 години по-късно, след многобройни тестове и една катастрофа с човешка жертва, първият полет с реални туристи и със самия Брансън на борда се състоя миналия юли от първия частен космодрум Spaceport America в Ню Мексико. Междувременно за периода от шумното създаване на Virgin Galactic до

историческия старт

частната космическа индустрия се разви със зашеметяващи темпове. В нея навлязоха технологични милиардери като Илън Мъск (със своята SpaceX) и Джеф Безос (с Blue Origin). Други като основателя на гейм издателството id Software Джон Кармак дори вече се отказаха, след като инвестираха немалко пари. Днес частна компания транспортира американски астронавти до Международната космическа станция и развива глобална спътникова интернет система, а друга обмисля да изгражда станция в орбита около Луната.

Секторът се развива изключително динамично и това, което се случи през юли, на практика не е най-важната стъпка по този път. То имаше най-вече ПР значение, привличайки погледите на масовата общественост, заради имената, които се включиха в полетите. Тогава в рамките на десет дни първо Брансън, а след това и Безос полетяха в свои собствени кораби до границата на космоса. Вдигналият се шум изигра роля най-вече да подчертае очевидното: частната космическа индустрия вече е тук и ще остане.

Екипажът на Blue Origin след кацането (Безос е с шапката) – Снимка Blue Origin

До този момент в човешката история космическите туристи бяха общо седем. Със старта в дейността на Virgin Galactic и останалите компании, техният брой обещава да нарастне до стотици, а в перспектива – дори хиляди. Вече се говори за изграждане на

хотели в космоса

с всички удобства за богатите гости, които ще могат да си почиват или да обсъждат бизнеса си, гледайки Земята от орбита. Привилегия, която до сега са имали само астронавтите на Международната космическа станция.

И Брансън, и Безос вече обявиха, че възнамеряват да печелят от космически туризъм. Този подсегмент обаче е много малка част целия нововъзникнал сектор, който включва още извеждане на сателити в орбита, транспортирането на хора и товари, сателитните интернет услуги, изграждане на орбитални станции, а в по-далечна перспектива – дори минодобив на астероидите.

SpaceX на Мъск, например, от самото начало се насочи към извеждането на спътници, което вече й носи не малко средства. Дори Брансън, който първоначално демонстрира интерес единствено към туризма, вече създаде и дъщерно дружество за изстрелване на малки сателити – Virgin Orbit. Очакванията са все повече частни играчи да навлизат в този сектор, докато други като Робърт Биглоу осигуряват модули за живот в космоса. Техните амбиции обаче отстъпват по своя мащаб на тези на Мъск, който неведнъж е обявявал, че цели ни повече, ни по-малко от заселването с хора на друга планета – Марс. И в перспектива – превръщането на човечеството в космическа цивилизация.

Милиардери превземат космоса - това сякаш беше основното послание след полетите на Брансън и Безос през юли, които в чисто техническо отношение не бяха нещо особено и дори има спорове дали могат да се нарекат астронавтика. Съвсем логично последваха и

множество критики

в стил „защо първо не решат проблемите с бедността на Земята, преди да летят в космоса“. Повечето анализатори, следящи бранша отдавна, обаче припомнят, че частната космическа индустрия има огромен потенциал да окаже позитивен ефект върху цялото ни общество.

Стотиците нови компании в този сегмент ще генерират хиляди високо платени работни места и не на последно място – ще спомогнат за разработката на множество нови технологии. Това би могло да доведе до бурен ръст на космическите изследвания, да стимулира редица области на науката. И не на последно място - да доведе до иновации в множество обществени сфери – от земеделието, през телекомуникациите и услугите, базирани на местоположението, до транспорта. Един бърз исторически поглед показва, че предприемачите винаги са играли важна роля в навлизането на технологични промени около нас и подобряването на живота ни – независимо дали става въпрос за електрическото осветление, автомобилите, или за интернет и мобилните приложения.

Всичко това по един или друг начин е спомогнало в борбата с бедността, защото преди тези иновации да навлязат в живота ни, хората са прекарвали вечерите си на свещи, ходили са с километри пеша в калта и са умирали на много по-млада възраст, в сравнение с наши дни. Интересен пример е също, че глобалната мрежа world wide web, която безспорно е подобрила живота на милиарди хора по света, е възникнала като страничен продукт от изследвания в сферата на ядрената физика в CERN. Можем само да гадаем какъв ще бъде ефектът върху иновациите и обществото ни от една масирана експанзия на частни компании в космоса.

Подкрепи Economic.bg