Публични финанси
КРИБ против нови данъци и увеличението на минималната заплата
Организацията иска работодатели, синдикати и държава да договарят минимални осигурителни доходи
© ECONOMIC.BG / Стоян Йотов
~ 3 мин.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) е категорично против решаването на икономически въпроси чрез увеличаване на данъчното бреме за бизнеса. Това се казва в позиция на работодателската организация по повод предвиденото от кабинета въвеждане на нови данъци - по-точно т.нар. данък "вредни храни". Позицията на КРИБ е била изразена и по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тя е изпратена и до вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
Организацията напомня, че основен ангажимент на правителството е, че няма да променя данъчните ставки и няма да въвежда нови данъци под никаква форма.
По повод предлаганото увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България след като обсъди в рамките на Комитет „Данъци и право" предлаганото увеличение изразява следната позиция: Принципно КРИБ не би възразила срещу повишаването на минималната работна заплата. За нас изключително важно е минималната работна заплата да се отвърже, като елемент от фиска. Според нас все още редица такси и глоби зависят от размера на минималната работна заплата и мнението ни е, че тези плащания много повече натоварват бизнеса, отколкото самият размер на минималната заплата. Като вземем предвид, че в КРИБ членуват, не само големи предприятия, но и малки и в основната част от тях работните заплати са над минималната работна заплата за страната предлаганото увеличение не би оказало пряко влияние.
В процеса на провежданите консултации, КРИБ не еднократно е поставял въпроса относно промяна на механизма за определяне размера на МРЗ. Ние в момента имаме такъв механизъм, той е ясен за всички партньори, ПМС след консултиране със социалните партньори. Такъв механизъм има и в други страни членки на Европейския съюз. Когато говорим за изготвяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната, по скоро имаме предвид определянето й да става на база консултации и договаряне между социалните партньори и правителство на база определени критерии и показатели, върху които да се опре и води диалогът, т.е. страните заедно трябва да определят кои са факторите, които трябва да отчетат при определянето на размера на МРЗ и в резултат на ефективен диалог и партньорство да стигнат до единно решение за определянето на размера на МРЗ.
Организацията напомня, че основен ангажимент на правителството е, че няма да променя данъчните ставки и няма да въвежда нови данъци под никаква форма.
По повод предлаганото увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България след като обсъди в рамките на Комитет „Данъци и право" предлаганото увеличение изразява следната позиция: Принципно КРИБ не би възразила срещу повишаването на минималната работна заплата. За нас изключително важно е минималната работна заплата да се отвърже, като елемент от фиска. Според нас все още редица такси и глоби зависят от размера на минималната работна заплата и мнението ни е, че тези плащания много повече натоварват бизнеса, отколкото самият размер на минималната заплата. Като вземем предвид, че в КРИБ членуват, не само големи предприятия, но и малки и в основната част от тях работните заплати са над минималната работна заплата за страната предлаганото увеличение не би оказало пряко влияние.
В процеса на провежданите консултации, КРИБ не еднократно е поставял въпроса относно промяна на механизма за определяне размера на МРЗ. Ние в момента имаме такъв механизъм, той е ясен за всички партньори, ПМС след консултиране със социалните партньори. Такъв механизъм има и в други страни членки на Европейския съюз. Когато говорим за изготвяне на механизъм за определяне на минималната работна заплата в страната, по скоро имаме предвид определянето й да става на база консултации и договаряне между социалните партньори и правителство на база определени критерии и показатели, върху които да се опре и води диалогът, т.е. страните заедно трябва да определят кои са факторите, които трябва да отчетат при определянето на размера на МРЗ и в резултат на ефективен диалог и партньорство да стигнат до единно решение за определянето на размера на МРЗ.
Предвид, че подобен механизъм не съществува, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България не може да подкрепи предлаганото увеличение на минималната работна заплата.
КРИБ определя като положителни следните основни параметри в бюджета на ДОО за 2016 г.:
➢ Не се предвижда увеличаване на размерите на осигурителните вноски през 2016 г.
➢ Запазването на нулевата вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите"
➢ Запазването на размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 2600 лв.
КРИБ отбелязва следните основни отрицателни аспекти в проекта на бюджет на ДОО:
➢ Запазването на системата за заплащане на обезщетенията за временна неработоспособност за първите три дни неработоспособност.
➢ Предлаганото административно увеличение на размера на минималните осигурителни доходи със 7,5 % в икономическите дейности, в които не е постигнато споразумение между социалните партньори за 2016 г.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, след като обсъди със своите членове предлаганото увеличение, изразява следната позиция:
КРИБ определя като положителни следните основни параметри в бюджета на ДОО за 2016 г.:
➢ Не се предвижда увеличаване на размерите на осигурителните вноски през 2016 г.
➢ Запазването на нулевата вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите"
➢ Запазването на размера на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица на 2600 лв.
КРИБ отбелязва следните основни отрицателни аспекти в проекта на бюджет на ДОО:
➢ Запазването на системата за заплащане на обезщетенията за временна неработоспособност за първите три дни неработоспособност.
➢ Предлаганото административно увеличение на размера на минималните осигурителни доходи със 7,5 % в икономическите дейности, в които не е постигнато споразумение между социалните партньори за 2016 г.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, след като обсъди със своите членове предлаганото увеличение, изразява следната позиция:
-Докато текстът на чл.б, ал.2, т.3 от КСО е действащ предлагаме основен механизъм за определяне на праговете да бъдат постигнатите споразумения между социалните партньори на браншово ниво;
-В икономически дейности, където няма синдикални структури и не могат да се водят ефективни преговори, праговете да се определят въз основа на предложенията на работодателските браншови структури;
-За икономическите дейности, за които няма постигнато споразумение, да не се прилага механично административно увеличение на праговете. КРИБ категорично възразява МОД в тези дейности да се увеличава със средния ръст на договорения осигурителен доход в реалния сектор;
-КРИБ предлага представителните работодателски организации и синдикатите да договарят на национално ниво МОД за всяка икономическа дейност и групи професии, в които не е постигната договореност или няма както работодателски така и синдикални представителни браншови структури;
-Още в началото на 2416 г. социалните партньори и държавата трябва да договорят механизъм за определяне на МРЗ и/или МОД, който да гарантира устойчивост, предсказуемост и стабилност на системата.
