Март ще е шоков за българския износ

Спад в износа несъмнено ще има. Част от експортно ориентираните предприятия все още продължават да работят в нормален ритъм, част от тях вероятно дори са увеличили износа си. Експортът на български енергийни суровини и свързаните с тях стоки може да не отчетат намаляване на обема, но те поевтиняват, следователно имаме ефект на дефлация. Едно предприятие може да произведе същия брой единици евентуално, ако не е пряко засегнато от кризата, но просто да продава за по-малко. Това обясни пред Economic.bg икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов по повод данните за българския износ през февруари.

„В данните на НСИ се забелязва спад в износа на горивата, което е свързано по-скоро с поевтиняването им, а не с обема. В доклада се вижда още, че няма отчетливо изражение на кризата“, коментира Богданов.

По негови думи голяма част от заводите Европа всъщност работят. „Това показват нашите проучвания сред компаниите, с които работим и имаме отношения. Не работят секторите на услугите и туризма. Очевидно в някои страни има пълна блокада, както последните дни в Италия и в части на Испания. Тази блокада обаче е по отношение на социални контакти, а не на заводите. Вярването, че всичко е спряло, не е правилно. Очакваме да видим голям спад в търговията, но с изключение на някои продуктови групи, може би няма да е така. В Китай излязоха данни за 80% срив на покупките на автомобили през февруари, но това не е единственият бизнес“, допълни икономистът.

Според него важен индикатор за търговията и икономиката на страната ни е международният товарен транспорт. „Виждаме много голям ръст и в България, и в Европа на самолетния карго транспорт, което е оправдано за по-скъпи спрямо теглото си и по-спешни за доставка продукти. Виждаме, че след първоначалния шок в трафика на товарните превозни средства по границите всъщност имаме нормализиране по отношение на забавяния и километрични опашки. Спадът спря, има стабилизиране на обема камиони и дори леко увеличение. Това означава, че вече камионите вървят, значи возят нещо, а щом возят нещо, значи има икономика. Спадът в среднодневния трафик на товарни превози по оста Сърбия - Турция е доста голям - между 35 и 40% спрямо началото на март, но примерно по границите с ЕС - с Гърция и Румъния, е около 20%. Тоест да, има отчетлив спад, но не е троен или четворен - поне засега“, посочи Богданов.

Април вероятно ще бъде месецът с доста ниски производствени натоварвания, което ще се пренесе по цялата верига. Важно е да се види дали в края на април ще има някаква прогноза за подобряване на ситуацията и облекчаване на ограниченията. При всички случаи ще има възстановяване от дъното, което е от 3 до 6 седмици - различно за всяка страна - дори да няма пълно вдигане на мерките и пълно спокойствие на пазарите, смята Богданов.

„В първите дни на ограничителните мерки хората съвсем резонно бяха в състояние на паника, и то не само в България. Хората имат кредити, ипотеки, наеми, не знаеха дали ще загубят работата си, дали държавата ще предприеме някакви мерки. Всичко това бе неизвестно и е абсолютно нормално в първия месец да има въздържане от всякакъв вид стоки, които не са основни като храна и лекарства. Това е нормалната реакция. Всичко спира за известно време, докато се ориентираш накъде вървят нещата. Оттам насетне в един момент мерките станаха ясни. Вижда се, че финансовата система по някакъв начин ще бъде предпазена от ликвиден шок, какъвто имаше в края на 2008 г., следователно няма да има такова пренасяне и върху реалния сектор, върху домакинствата и бизнеса. Това е различното този път и досега хората не го знаеха, така че е нормално първият месец да е тежък шок. Дори обаче да има запазване на някаква част от ограниченията, която да важи за барове, концерти, спортни мероприятия, международните пътувания, хората ще възстановят поне частично обичайния си начин на живот - ще се върнат на работа, бизнесът ще ги обслужва, ще има потребление, т.е. ще има оттласкване от това дъно, но то няма да е до 100%“, допълни Богданов.