Минималната работна заплата – между популизма и реалността

Както към края на всяка година, и сега минималната работна заплата (МРЗ) – в момента 710 лв., отново е обект на препирни и политическо говорене. Популярните идеи и тази година са да се вдигне (до 780 лв.), да се вдигне с много (до 850 лв.) и една малко по-нова – да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв. по данни за Q3 2022). През предходните години освен споменатите имаше и по-засукани предложения – да се определя чрез комплекс от показатели, да се индексира с други, да бъде различна по области, по сектори, по професии и т.н.

НАП не дава официална статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, но от управляващите и парламентарната трибуна се чува, че става въпрос за около половин милион души. Една част от тях получават допълнително пари на ръка (вероятно в хотелиерството, транспорта, строителството) и повишаването на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи. Друга част са наети от държавата и общините (основно в почистването) и там заплатите ще трябва да се вдигнат при всички положения. Трета част, обаче, реално получава толкова в частния сектор и работодателите ще трябва да повишат заплатите (включително на останалите работниците или поне на тези, които получават малко над минималната), или да намалят наетите, или и те ще минат на варианта „в пликче“.

За високоплатените сектори и длъжности и районите, в които произведената добавена стойност е по-висока, никое от предложените увеличения няма да се отрази в голяма степен, но ситуацията в различните краища на страната и отделните браншове съвсем не е еднаква.

Данните за третото тримесечие на 2022 г. показват, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там настоящата минимална заплата е над 60% от средната. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата за страната, в тези области реалният ѝ дял ще се увеличи до близо 75% от средната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече врати. Същевременно в столицата - областта с най-висока средна заплата  делът на МРЗ ще се повиши от 30% на 36%.

По сектори ситуацията също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК сектора, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и ресторантите. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата, в тези сектори делът ѝ ще бъде над 65% (до 82% в хотелиерството и ресторантьорството). В ИКТ сектора това увеличение ще промени делът на МРЗ от 17% до 21%.  

Ако разгледаме само заплащането на неквалифицирания труд, виждаме поне 80 хиляди лица в селското стопанство, дървообработването, хранителната и шивашката промишленост, строителството и разнообразните битови и комунални и спомагателни услуги със заплащане средно около 10% над минималната заплата през 2021 година. Към тях може да добавим и още 40 хиляди само в търговията, които получават средно малко над 20% над минималната заплата.

От една страна, отделните сектори произвеждат различна добавена стойност, съсредоточават различна по квалификация работна сила и имат различна организация на труда, което означава и големи разлики в заплащането. От друга страна, регионалната карта показва голямата ножица по области. Естествено, трябва да се стремим към кохезия и високи доходи за всички, но не можем в името на популизма да не се съобразяваме с реалността.

Източник: Институт за пазарна икономика