НАП прави ревизия на посредниците в тол системата

Националната агенция по приходите (НАП) прави данъчна ревизия на двата национални доставчици на услуги (НДУ) за тол системата. Това стана ясно от изказване на регионалния министър Андрей Цеков по време на изслушване в регионална комисия в парламента и се случва месец, след като приходната агенция получи достъп до системата.

Новината идва и само няколко дни, след като министърът обяви, че държавата не разполага с изходните кодове за тол системата, която бе засекретена от служебния кабинет в края на 2022 г. и оттогава е обект от националната сигурност.

В момента въпросните НДУ-та са две. Това са „Интелигентни трафик системи“ ЕАД и „Диджитол Смарт Инфраструктура“. Те получават комисиони в размер на 7% от всяка трансакция, тъй като се явяват посредници между Агенция „Пътна инфраструктура“ и ползвателите на леки и тежки превозни средства. В началото на годината стана ясно, че те са получили повече от 110 млн. лв. комисиони от старта на системата през 2019 г.

Припомняме, че бившият министър на електронното управление Божидар Божанов и група народни представители от „Демократична България“ бяха входирали предложения за намаляване на тези комисиони до 3%, както и възможност за участието и навлизането на други фирми, но депутатите от 48-ото Народно събрание отхвърлиха промените.

Темата за функционирането на тол системата и събираемостта от години е гореща тема. За цялостна ревизия настояват превозвачите. В началото на годината дори бившият транспортен министър Христо Алексиев заяви, че държавата не получава данни за събраните тол такси, като разчита единствено на НДУ-тата за информация. По думите му системата не работи ефективно.

В комисия министър Цеков обясни, че никога прогнозите за приходите на тол системата не отговарят на реалната събираемост. Тя дори трудно надвишава 50 – 60%. Причините трябва да се изследват, а данъчната ревизия в НДУ-тата също ще даде отговори. Той коментира, че когато има допълнителни национални доставчици, събираемостта може да се подобри и съобщи, че е пред финализиране на договор с нов участник, който чака за регистрация повече от година. Министърът обаче не даде повече подробности.

Цеков съобщи, че за 2023 г. планираните приходите са в размер на общо 787 млн. лв., като от тол такси се очакват 489 млн. лв, а от винетки – 298 млн. лв. От началото на година до 4 септември са събрани 205 млн. лв. от винетки, от маршрутни карти – 32 млн. лв., от тол такси – 252 млн. лв., а от компенсаторни такси и глоби съответно 17 млн. лв. и 432 хил. лв.

Числата сочат, че шофьорите на леки автомобили продължават да имат по-голям принос в приходите на тол системата отколкото по-разрушаващия настилката товарен транспорт – тенденция, която бившият министър Гроздан Караджов искаше да обърне. С предложените бонуси за изминато разстояние, от които ще се възползват някои превозвачи обаче, това едва ли ще се случи скоро. Предложението на Цеков за бонусите награждава превозните средства, които реално разрушават пътищата, което е нелогично.

Къде са кодовете?

Освен проблеми със събираемостта, държавата има проблем и с управлението на системата, тъй като не разполага с изходния код за нея. Цеков заяви, че е разбрал за това след проведена среща с „Капш“ – компанията, която изгради системата, след която е разбрал, че изходите кодове не са в АПИ. Фирмата обаче е заявила, че в периода 2018 – 2019 г. е предала всички софтуери, лицензии и програмни кодове в АПИ, на твърди носители – диск и флаш памет. В деловодството на АПИ обаче липсват носителите и файловете.

Те е трябвало да се съхраняват в автоматизирана система под контролна на министерство на електронното управление, но и там ги няма, заяви министърът. По думите му така се е стигнало и до сезирането на ДАНС. Обясни, че има информация, че са били приети на ръка срещу подпис от Радослав Миленов, който тогава е бил началник на Тол управлението.

Няма опис на файловете, ние не може да кажем какво има на твърдите носители. Системата е променяна и в случай на доработка също се предават променени кодове. Няма такива в АПИ и държавата не може да променя системата. Има опасност, когато приключат отношенията с „Капш“, ние да не можем да използваме системата и да я променяме по начин, който да отговаря на нуждите ни.“

Цеков заяви, че министерството е поискало от „Капш“ отново да предаде кодовете.

Бившият регионален министър Гроздан Караджов заяви, че всъщност има три вида софтуер, свързан с тол системата. Той образно обясни, че единият завинаги остава в „Капш“, като „това по мои представи е 80% от цялото нещо“.

Никога държавата не е получавала пълното софтуерно окомплектоване на тази система, за да има изключителни интелектуални права.“

Вторият софтуер, по думите на Караджов, бил за държавата, като е получен още през 2018 г. от Антон Антонов. Третият софтуер е на трети лица – „има счетоводства, модулчета и подмочулчета, собственост на трети лица.“

Не отговаря на истината, че ако придобиете лиценз, някой е задължен да ви даде всички кодове и да правите подобрения. Все едно да искате от Бил Гейтс да ви прати кода за Microsoft.”

Караджов допълни, че българският модул, придобит от държавата, има 10-годишна лицензия и заяви, че „ние никога не сме имали собственост върху софтуера.“

Припомни също, че по време на управлението му е заварил много пароли за административен достъп, които е поискал да бъдат анулирани, а „Капш“ да издаде само един единствен акаунт, до който фирмата обаче няма достъп. И така, според Караджов, контролът се е върнал в държавата.

Припомняме, че АПИ, пoд чиeтo pъĸoвoдcтвo e и Haциoнaлнoтo тoл yпpaвлeниe, има сключени два договора за изграждане и поддръжка на тол системата. Те са с Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“. През 2018 г., при третото правителство на ГЕРБ, които сега са коалиционни партньори на ПП и ДБ, консорциумът спечели поръчката за 180 млн. лв.

В началото на 2021 г.,пак по времето на ГЕРБ, тихомълком АПИ подписа и втория договор с „Капш“ на стойност 140 млн. лв. за „Проактивен мониторинг на системата и надграждане на функции“. Той е 5-годишен и благодарение на него фирмата получава между 26 и 28 млн. лв. годишно.

Този договор бе критикуван и от cлyжeбния регионален министър Виолета Комитова, която заяви, че ведомството не е разбрало откъде „Капш“ оперира системата – от България или от чужбина. Tя твърдеше, че държавата плаща милиони само за софтуерната поддръжка, а за АПИ остават разходите по смяна на резервни части.

Караджов пък дори имаше идея да редуцира сумата по договора, тъй като цената му не отговаря на предвидената работа. До промени така и не се стигна, тъй като коалиционното правителство "Петков" падна.

Припомняме, че през юли миналата година доклад на Сметната палата разкри, че вторият договор за „проактивен мониторинг“ на тол системата, сключен между АПИ и „Капш“, е незаконен. През март пък въпросният контракт стигна и до прокуратурата. Тогава проверката на Главна дирекция „Haциoнaлнa пoлиция“ откри данни за нaнeceнa върху държавния бюджет щeтa в ocoбeнo гoлeми paзмepи, ĸaĸтo и зa нeизпълнeниe нa договора.