НС прие на първо четене „справедливата цена“ и двойни глоби за търговците
След промените в ЗЗК, депутатите одобриха и втория стълб от антиинфлационния пакет на „Прогресивна България“
© ECONOMIC.BG / БТА
Парламентът даде зелена светлина на втория етап от антиинфлационните мерки на управляващата партия „Прогресивна България“ (ПБ). Само ден след като бяха приети мащабни промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), днес депутатите одобриха на първо четене и измененията в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Новите текстове въвеждат дефиниция за „справедлива цена“, удвояват санкциите за некоректни търговци и задължават големите вериги да докладват ежедневно цените си в машинно четим формат.
Законопроектът бе подкрепен със 136 гласа „за“ (121 от ПБ и 15 от ДПС), срещу 38 „против“ и 21 „въздържали се“.

Прочетете още
- НС даде зелена светлина за по-големите правомощия на КЗК при цените
- Бизнесът и опозицията с остри критики към опита на ПБ за контрол на цените
- ПБ удължава с година контрола върху цените и удвоява глобите за „необосновано“ поскъпване
Удължаване на „контрола за еврото“ и „справедлива цена“
Основен акцент в проекта е удължаването на Закона за въвеждането на еврото с година. Целта е да се предотврати ценови шок веднага след приключване на преходния период.
По време на дебатите бе обсъден и прагът за отчетност. В момента проектът предвижда задължение за фирми с оборот над 5 112 919 евро да отчитат информация. Още по време на комисия по бюджет от бизнеса (АИКБ) призоваха сумата да бъде закръглена и увеличена, за да е сигурно, че законът ще засяга само големите играчи, а не кварталните супермаркети, които нямат административен капацитет за ежедневно подаване на данни – теза, която вносителите приеха като логична за прецизиране между четенията.
Най-оспорваното понятие в законопроекта се оказа индексът „справедлива цена“. Според Явор Гечев (ПБ), това не е опит за таван на цените, а информативен инструмент. Методиката за определянето му ще се изготвя от Министерството на икономиката, като се очаква да бъде готова до 3 месеца.
Иван Янев (ПБ) защити идеята, подчертавайки, че в малките населени места хората плащат „данък алчност“ поради спекулативно поскъпване. Той настоя и за пълна софтуерна достъпност на ценовия портал за хора със зрителни увреждания.
От опозицията обаче видяха в това „гасене на пожар“ и популизъм. Димо Дренчев („Възраждане“) изрази скептицизъм относно смисъла на удължаването на мерките от закона за еврото.
И сега има инфлация, а той не успя да проработи. Методиката ще се готви след 3 месеца – твърде късно за пазара“, коментира той
Мартин Димитров (ДБ) предупреди, че държавата няма работа да определя „справедливи цени“ и че КЗП до момента се е провалила в поддръжката на подобни информационни сайтове. Венко Сабрутев (ПП) нарече текстовете „настъпване на мотиката“ и даде пример с неуспешните ценови тавани в Унгария, питайки риторично: „Коя е справедливата цена за инсулина?“. Вносителите обясниха, че такава цена ще се отчита за около 20 продукта и инсулинът не влиза в списъка.
Законопроектът предвижда удвояване на имуществените санкции за търговци, които вдигат цените без икономическа обосновка. Въпреки подкрепата от ДПС, Айтен Сабри изрази резерви относно липсата на готова методика и предупреди за рисковете при боравене с чувствителна търговска информация.
От ГЕРБ-СДС също поставиха въпроса за съвместимостта с правото на ЕС. Красимир Вълчев напомни за решения на Съда на ЕС, според които държавата не може административно да определя референтни цени, тъй като това нарушава свободната конкуренция.