Излишъкът в държавния бюджет нарасна с около 200 млн. лв. през април и към края на месеца вече е 600 млн. лв. Това показват предварителните данни от изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП), публикувани от Министерство на финансите. Основна причина за положителния резултат оказва се е Българската народна банка, която в края на април изплати 660 млн. лв. на държавата. Това е задължителната вноска, която се формира от превишението на приходите над разходите на централната банка за 2023 г.
Внушителната вноса пък се дължи в голяма степен на обръщането на лихвения цикъл и по-високите лихви през изминалата година. За сравнение, през последните няколко години постиганата от БНБ доходност бе малка, а оттам и вноската в държавния бюджет.
От страна на разходите пък Министерство на финансите посочва, че е направен извънредно плащане в края на април за около 300 млн. лв. „поради празничните дни в началото на месец май и необходимото технологично време за извършване на изплащането на пенсиите за май“.
Приходи и разходи
Приходите, помощите и даренията към април 2024 г. са 22.7 млрд. лв. Това представлява 30.2% изпълнение. За същия период на изминалата година те растат с 2.9 млрд. лв., или 14.5%.
Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните приходи нарастват с 1.3 млрд. лв., или 8.1%.
Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) нарастват с 1.6 млрд. лв.
Разходите към края на април възлизат на 22.1 млрд. лв., което представлява 27.1% от годишните разчети. Ръстът се дължи основно на разходите за пенсии след актуализацията през юли, както и на увеличение на заплатите за администрацията.
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС възлиза на 0.5 млрд. лв.
Трик с парите за МРРБ
Бюджетът излезе на 1 млрд. лв. излишък през февруари заради прехвърлянето на 1.2 млрд. лв. от сметката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). На практика тези средства са от миналогодишния бюджет и бяха прехвърлени към този, за да финансират мащабната инвестиционна програма за общините.
При елиминирането на тази транзакция бюджетът към април на практика е на минус с около 600 млн. лв., тъй като разходите биха били в размер на 23.3 млрд. лв.
Изоставане на данъците
По-детайлните данни на Министерство на финансите показват, че има изоставане в данъчните приходи през първото тримесечие на годината.
Изпълнението на данъчните приходи към края на март е 18.7%. По принцип началото на годината е по-слабо за приходната страна на бюджета, който се пълни малко по-късно през годината, статистиката на МФ показва спад на някои видове данъци на годишна база. В това число влизат постъпленията от косвени данъци, които са с около 1%, или 60 млн. лв. под събраните за същия период на миналата година. В това перо влиза и основният приходоизточник в държавната хазна – ДДС приходите, чието изпълнение е едва 21.5% от предвиденото за цялата 2024 г.
Приходите от ДДС за първото тримесечие са около 4 млрд. лв., като постъпленията от ДДС при внос спадат с малко над 100 млн. лв.
Припомняме, че въпреки редица коментари на експерти, бившият финансов министър Асен Василев заложи амбициозни постъпления от ДДС в Бюджет 2024 – 18.63 млрд. лв. За сравнение, през 2023 г. бяха събрани едва 16.2 млрд. лв. при заложени тогава 17 млрд. лв.
Антония Симова 
