Потъването на турската лира няма край

Очуканата валута на Турция падна до ново дъно, като днес се търгува над 14 за долар. Инвеститорите са в очакване на поредното намаление на лихвените проценти в страната, под натиск от президента Реджеп Ердоган. Той продължава да твърди, че подобен ход би помогнал да се овладее двуцифрената инфлация в страната – нещо, което недоумяват всички експерти.

Към 10.30 ч. българско време курсът на валутата спрямо долара е 14.17, което обаче не е рекорд. Вчера преди обяд лирата потъна до 14.99 за долар, след което имаше корекция. Лекото възстановяване в понеделник дойде, след като централната банка на Турция обяви, че ще се намеси директно на валутния пазар, продавайки долари, за да подкрепи лирата.

Турският финансов министър Нуреддин Небати каза, че страната е решена да не повишава лихвените проценти, което отразява напълно твърдата позиция на президента Реджеп Тайип Ердоган, който води война срещу високите лихви и „паричните барони“. Независимите икономисти обаче са единни в мнението си, че всъщност тази твърдост ще влоши ситуацията с инфлацията, която надхвърля 20% и унищожава жизнения стандарт на 84-милионната нация.

„Няма да повишаваме лихвения процент. Ще видите, че можем да направим това, без да повишаваме лихвите“, каза Небати, добавяйки, че не знае дали паричното облекчаване ще спре. Централната банка намали лихвените проценти с 400 базисни пункта от септември насам, което е срещу призивите на много инвеститори, икономисти и бивши турски финансови служители. Ердоган отдавна критикува лихвените проценти като враг на растежа и причина за инфлацията, а не като инструмент, който охлажда инфлацията.

Намесата на централната банка чрез продажба на долари е насочена най-вече към ограничаване на амортизационния натиск върху лирата, „временна мярка за забавяне на нещата“, според Ерик Майерсон, старши икономист в Handelsbanken Macro Research в Стокхолм. Но с вече ниските валутни резерви едва ли ще бъде устойчиво решение.

„Валутните резерви на Турция не са достатъчно големи, за да обърнат или дори да стабилизират загубите на лирата в средносрочен или дългосрочен план“, каза Мейерсон пред CNBC. „Разходите за всяка интервенция също вероятно ще се повишат, тъй като лирата продължава да се обезценява. Каквото и да е забавяне на темпа на обезценяване идва с твърде висока цена за валутните резерви.“

„Докато реалните лихвени проценти са дълбоко отрицателни, натискът при продажбата върху лирата вероятно ще надделее и CBRT ще губи ценни валутни резерви“, каза Пьотр Матис, анализатор в InTouch Capital.

„И въпреки бързо нарастващата инфлация и разгрома на лирата, се очаква централната банка да намали допълнително лихвите в четвъртък“, каза той, до голяма степен благодарение на „политическия натиск върху управителя на централната банка Кавчиоглу да облекчи паричната политика на всяка цена“.

Този вид валутна интервенция не е нова за Турция. През последните няколко години членове на опозиционната партия казват, че турското правителство е похарчило около 128 млрд. долара, опитвайки се да подкрепи лирата, и се е провалило, тъй като стойността на валутата продължава да се срива през това време.

Публична протестна кампания стартира през 2020 г. с помощта на хаштага „#128milyarnerede“, което означава „Къде са 128 милиарда?“ Точната сума на интервенцията досега все още е предмет на дебат. Плакатите с този хаштаг, издигнати в части на Турция миналата пролет, бяха бързо скъсани от полицията и бяха счетени за „обида“ към Ердоган – а това е престъпление в страната.

„Централната банка просто няма достатъчно ресурси, за да спре ефективно спада на лирата този път“, каза Ник Стадмилър, директор на стратегията за нововъзникващи пазари в ‎Medley Global Advisors в Ню Йорк.

„Резултатът от предишните интервенции е, че истинските нетни резерви – размерът на валутните резерви в централната банка минус задълженията и валутните суапове – е дълбоко отрицателен. Следователно централната банка няма огнева мощ, за да се намеси отново в същия мащаб“, каза Стадмилър.

Много анализатори в Турция и извън нея сега задават същия въпрос, който Тим Аш, стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management, зададе в началото на декември: „Интервенцията се провали през 2018-2019 г., така че защо да работи сега?“