Грешка след грешка – как AstraZeneca се превърна от герой в злодей
На ваксината се възлагаха големи надежди, а уронването на престижа ѝ някои свързват с Брекзит и американския национализъм

© ECONOMIC.BG / БТА
След като се обедини с Оксфордския университет, AstraZeneca произведе безопасна и ефективна ваксина срещу COVID-19 само за девет месеца – огромно постижение, което трябваше да помогне за прекратяване на пандемията, както и да изиграе решаваща роля за стимулирането на икономиката през 2021 г. Поредица от грешни стъпки по пътя обаче доведоха до остри критики, опетняващи имиджа на компанията и накърняващи доверието в препарата ѝ. От герой в пандемията от коронавирус тя се превърна в злодей.
Смело в дълбокото
AstraZeneca навлезе в кризата COVID-19 с беден опит при ваксините. През последните години тя генерира голяма част от приходите си, произвеждайки популярни лекарства против рак. Но когато пандемията удари, компанията реши да се включи в надпреварата и да разработи препарат, който да промени играта.
Не мисля, че някога са имали намерение да бъдат компания за ваксини“, коментира Андрю Беренс, фармацевтичен анализатор в SVB Leerink, пред CNN.
Според него причината AstraZeneca да се впусне в това предизвикателство е очевидна и тя е свързана с желанието да помогне в борбата с коварния вирус. Усилията дадоха резултат и компанията получи одобрение – първо в Обединеното кралство, а след това и в ЕС.
Тъй като нейната ваксина е по-евтина и по-лесна за съхранение от тези на Pfizer и Moderna, тя бързо бе натоварена с големи надежди, че ще изиграе решаваща роля в процеса на ваксинация, особено в по-бедните държави с лоша логистична мрежа.
Ореолът обаче малко по малко започна да губи блясък, а днес вече изглежда ръждив.
Хронология на неволите
Главоболията на AstraZeneca започнаха през ноември миналата година, когато междинен анализ на данните от клиничните изпитания показа 70% ефективност на ваксината срещу коронавируса. Първоначално той бе приет добре, но впоследствие се оказа, че коефициентът е резултат от комбинирането на данни от различен тип прилагане на препарата.
В началото на 2021 г. се надигнаха първите критики относно доставките, след като производителят съобщи, че няма да може да изпълни в срок поетите ангажименти към Европейския съюз. Това нажежи отношенията между блока и Великобритания. Преди дни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен дори заплаши да забрани износа на ваксината на AstraZeneca от белгийския завод на компанията.
Градусът на напрежението се повиши още, когато се появиха съмнения, че препаратът не е достатъчно ефективен при възрастните хора над 65 години. Опасенията доведоха до препоръки той да не се прилага сред тази група хора. Тревогите бяха допълнително подклаждани от скептичните изказвания на лидери като Еманюел Макрон и Ангела Меркел. По-късно излязоха данни, че британската ваксина все пак защитава и най-възрастните, като в края на януари регулаторът одобри използването ѝ сред всички.
През март обаче страховете ескалираха наново, този път заради опасенията, че ваксинирането с AstraZeneca може да причини образуването на кръвни съсиреци, което пък да доведе до смърт. Редица държави, сред които и България, временно забраниха прилагането на препарата, докато Световната здравна организация и Европейската агенция по лекарствата накрая не заключиха, че продуктът все пак е безопасен.
В края на същия месец изникна нова порция тревоги. Тя бе поднесена от САЩ, където изследователи се усъмниха дали AstraZeneca не е подкрепила резултатите от проучванията си със остарели данни. Компанията обеща да актуализира информацията и 48 ч. по-късно публикува доклад, според който ефективността на препарата ѝ е 76%.
Трудният път напред
Въпросителните около AstraZeneca продължат. Един от тях е дали ЕС ще забрани износа на ваксини, тъй като това би могло сериозно да засегне производителя на лекарства. Блокът и Обединеното кралство заявиха в сряда, че искат да намерят „печелившо“ решение на проблема с доставките. Повече яснота обаче ще има след днешната среща на лидерите на ЕС.
Отрицателното отразяване на AstraZeneca накара някои наблюдатели (и със сигурност британските медии) да допуснат, че ваксината се е превърнала в мишена за негативни настроения в Европа, насочени към Великобритания след Брекзит. Предполага се също така, че ваксината може да е жертва и на национализма в САЩ, откъдето произхождат конкурентните продукти на Moderna и Pfizer/BioNTech (въпреки че BioNTech е германска компания).
Каквито и да са основните причини, репутацията на AstraZeneca е силно увредена.
„Всяко объркване около резултатите може бързо да се разшири до опасения относно безопасността и ефективността на ваксините, дори когато тези опасения не се основават на солидни доказателства“, посочват здравните анализатори от Shore Capital, цитирани от CNBC.
Те отбелязват, че срив на доверието във ваксината AstraZeneca
може да доведе до ерозия на доверието към ваксините (въобще), които са доказани, животоспасяващи лекарства.“