Президентът наложи вето на закона за „непряко одържавяване“ на „Лукойл“

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетите на 7 ноември промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Президентът счита, че те „водят до подкопаване на правовия ред в страната, противоречат на основни европейски правни норми и пораждат висок риск за публичните финанси“.

Одобрените от управляващото мнозинство промени дадоха извънредни права на създадената през 2023 г. фигура на „особен управител“ освен да изземе управлението на активите на „Лукойл“ в България, но и да ги продаде на когото реши.

По-рано днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че всичко вече е уредено и е избран особен управител. Той не каза кой е, а само че е българин и се чака решението на Радев – дали вето, или пускане на закона – за да го назначат. Радев пък напомни, че и сега действащото законодателство позволява такова нещо, но реалната цел на управляващите е да даде рафинерията на определени хора, без да уточнява кои. Борисов обаче припозна Делян Пеевски и увери, че лидерът на „ДПС-Ново начало“ няма да сложи ръка на активите.

В мотивите към ветото Радев посочва, че с промените от 7 ноември са отпаднали гаранциите, които срещу евентуални злоупотреби и произвол, приети и в други европейски държави със сходен казус с цел минимизиране на риска от бъдещи финансови искове към държавата.

Необосновано и опасно е разширено приложното поле на закона, като след измененията особеният търговски управител може да бъде назначаван в произволен брой предприятия извън критичната инфраструктура на страната. Разгледани в своята съвкупност, промените в закона от 7 ноември т.г. на практика предвиждат непряко одържавяване на активите на засегнатите предприятия и възможност за тяхното прехвърляне след това към неопределен кръг от трети лица“, пише в мотивите.

Според президента по този начин се отваря широко вратата за произвол и злоупотреби. Погазват се основни конституционни принципи, като правото на защита, принципа за съдебен контрол над актовете на администрацията, неприкосновеността на частната собственост, свободната стопанска инициатива и закрилата на инвестициите, която обхваща стопанската дейност както на българските, така и на чуждестранните граждани и юридически лица. Освен това, законът въвежда положения, които са в разрез с утвърдени международни и европейски правни норми.

Ако законодателят счита за целесъобразно при определени хипотези управляваните от ОТУ предприятия да бъдат одържавени, то това следва да стане на изрично предвидени в закона основания и механизми за защита на обществения интерес“, казва още Радев.

Той е на мнение, че законовите изменения подкопават върховенството на правото, нанасят репутационни щети на държавата и влошават инвестиционния климат. Те пораждат и висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения.