Проблеми в рая: Срещата на Г-20 в Бали може да е една от най-напрегнатите

Рай от палми и ананаси, слънце, пясък и спокойствие е това, което идва на ум, когато се спомене Бали. Но тази седмица индонезийският остров е домакин на среща на Г-20, която може да се окаже една от най-напрегнатите през цялата история на групата, пише BBC в свой специален анализ по темата.

Годишната среща на върха - която включва 19 напреднали и нововъзникващи икономики и ЕС - бе създадена след азиатската финансова криза през 1999 г. и се смята за нещо като клуб на суперсили, който управлява бъдещи кризи.

И този път темите в дискусионния блок са много - войната Русия-Украйна, назряващото напрежение между САЩ и Китай, растящата инфлация, постоянно надвисналата заплаха от глобална рецесия, ядрените заплахи от Северна Корея и може би най-тревожното от всички, бързо затопляща се земя.

На фона на всичко това домакинът и индонезийски президент Джоко Уидодо се надява да играе ролята на главен посредник. Може ли да го направи?

Епоха на опасен живот

Преди срещата на Г-20, Уидодо изглежда оптимистичен относно това, което бе описано като най-дипломатически деликатната и стресираща среща на групата досега. Президентът на САЩ Джо Байдън и лидерът на Китай Си Дзинпин трябва да се срещнат в понеделник, но сблъсъкът на двете най-големи икономики в света тревожи  Уидодо.

„Не може да има мир без диалог“, каза той в ексклузивно интервю за BBC в президентския дворец в Джакарта.

Ако президентът Си Дзинпин и президентът Джо Байдън могат да се срещнат и да разговарят, би било много добре за света, особено ако успеят да постигнат споразумение за това как да помогнат на света да се възстанови.“

Подобно на много азиатски страни, Индонезия се възползва от десетилетия на свободна търговия. САЩ винаги са били най-важният глобален стратегически партньор на Индонезия, но през последното десетилетие Китай постоянно се класира като един от двата най-големи чуждестранни инвеститора.

Това направи ориентирането в отношенията между двата гиганта меко казано трудно. Една ера, в която Китай и САЩ не се разбират, е много по-опасна от тази, с която Индонезия и други азиатски страни са свикнали. Наблюдатели казват, че нарастващото напрежение между Вашингтон и Пекин увеличава риска от конфликт. Междувременно има и опасения от възможно използване на ядрени оръжия в Украйна или на Корейския полуостров, където Пхенян изстреля рекорден брой ракети тази година.

Използването на ядрени оръжия по каквато и да е причина не може да бъде толерирано“, казва Уидодо. „Нарастващият потенциал за ядрена употреба е... много опасен за мира и световната стабилност.“

Накарайте хората да говорят

Ключов въпрос лично за президентът Уидодо е продоволствената сигурност - особено на фона на войната в Украйна, която според него, е отговорна за нарастващите цени. Това пряко засяга 275-милионното население на Индонезия. Той учтиво нарича руската инвазия в Украйна „главоболие“ и нещо, което „взема ума му“.

Осигуряването на стабилно и последователно възобновяване на износа на зърно е една от причините той да обиколи света, срещайки се с президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски, за да ги убеди да дойдат на срещата. Надяваше се, че могат да говорят.

Мисля, че би било страхотно, ако те (президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски) могат да седнат на една маса – за решаване на проблемите, които съществуват, защото проблемите, с които се занимаваме сега, са на всички фронтове.“

Путин няма да дойде, казаха руски дипломати, а Зеленски може да присъства виртуално.

Лебедовата песен

Срещата на Г-20 е от значение за Индонезия, но е и лебедовата песен за президента Уидодо. Той е в последния период от президентството си и през 2024 г. ще трябва да се оттегли след два мандата на власт.

През 2012 г., като тогавашен губернатор на Джакарта, той бе по-млад и по-идеалистичен. Определян като първия „аутсайдер“, станал президент в историята на Индонезия, той бе избран като човек на народа и демократ. Трябваше да управлява огромен архипелаг от 17 000 острова - страна, която от запад на изток се простира на разстоянието толкова голямо, колкото това между Лондон и Багдад, със стотици различни езици и етноси между тях.

Това е предизвикателство, което накара Уидодо да се трансформира в политик и президент. Сега прагматик, той се превърна в някой, който знае, че трябва да направи компромис, за да оцелее, но и да процъфтява. Критиците казват, че той вече не е демократът, който беше. Групи за защита на човешките права и активисти за околната среда казаха, че той постоянно е поставял икономиката пред демократичните интереси.

Въпреки че той остава изключително популярен по международните стандарти, рейтингът му на одобрение спадна напоследък, отчасти поради покачващите се цени. И все пак страната се справи с настоящото забавяне на икономиката по-добре от други, описана от Международния валутен фонд като „добро представяне“ сред регионалните икономики. Очевидно е, че Уидодо има желание да запази и развие икономическото си наследство, което ще остави след себе си.

Това, което бихме искали да видим през 2045 г., е златната ера на Индонезия наистина да бъде реализирана“, казва той. „До 2030 г. очакваме Индонезия да стане икономика номер седем в света.“

Това е голяма амбиция и ще резонира с много от неговите граждани, но постигането на целта може да не е по силите му. Бъдещето на Индонезия зависи от стабилната глобална икономическа среда - нещо, което Уидодо се надява да подсигури на предстоящата среща на Г-20 следващата седмица.