Протестите по света все повече притесняват пазарите

Притеснителното разпространение на уличните протести и гражданско неподчинение по целия  свят през последните седмици влиза сериозно в радара на финансовите пазари. Инвеститорите се подготвят да се предпазят от произтичащия от това натиск върху и без това обтегнатите правителствени финанси, пише в свой анализ агенция Reuters.

Финансовите мениджъри и риск анализаторите търсят какво е общото между тези често наглед несвързани локации на народния гняв – Хонконг, Бейрут, Кайро, Сантяго и други страни. Вълненията изгледат особено тревожни след години на, макар и скромен, глобален икономически растеж и сравнително ниска безработица.

Ако, както мнозина се опасяват, светът се плъзга отново към рецесия след над десетилетие на растеж, то тогава основните причини за неспирните улични протести само ще се задълбочават и ще принудят правителствата да разхлабят още повече коланите, за да се финансира подобряване при заетостта, образованието, здравеопазването и останалите публични услуги.

Едно принудително фискално разхлабване в един свят, който вече е затрупан с дългове и който се насочва към нов икономически спад, може да обезпокои кредиторите и собствениците на облигации, особено тези, които са купили държавни ценни книжа като вид застраховка срещу нова рецесия и убежище от волатилност на валутите.

„Протестите са непредсказуеми за инвеститорите и отговарят на шаблона, че са заради растящите политически рискове, които са повлияли върху възприятията на пазара в почти всички географски региони“, коментира Филипе Дауба-Пантанакче, стратег от банката Standard Chartered.

По думите му инвеститорите ще стават все по-притеснени, когато видят, че за спасителните пакети на Международния валутен фонд (МВФ) и инвестиционните обещания основно условие е фискална консолидация, както и че първите мерки за икономии са посрещнати с масови протести.

Широкото противопоставяне срещу намаляването на дълговете и строгите икономии повдигат сериозни въпроси за това как може да спре продължаващото трупане на дългове, дори и след мащабната намеса на централните банки да ограничат ръста.

Мнозина също така се опасяват от бумерангов ефект. Според данни на МВФ от този месец един глобален икономически спад, наполовина по-лек от онзи, предизвикал последната финансова криза през 2007 – 2009 г., би изложил на риск от „потъване“ на 19 трлн. долара корпоративен дълг. Това ще бъдат задължения на фирми, чиито приходи не покриват разходите дори за плащането на лихвите, камо ли на целите вноски за погасяване на кредитите.

Разпространението на фалитите на т.нар. „зомби фирмите“ (компаниите, които не мотат да се издържат сами) би довело до риск от скок в безработицата, което от своя страна би причинило още повече обществено недоволство.

Марк Оствалд, глобален стратег в компанията ADM Investor Services, коментира, че е видял много от протестите да изглеждат като „гърбиците по гърба на камилата“ - те да са всъщност пикови моменти от дългогодишни недоволства, свързани с неравенството, корупцията и потисничеството на дадени групи. Демонстрации има и заради по-широки причини като популизъм и антиглобалистки настроения.

По думите на Оствалд притеснения има и относно финансовите пазари, които от години страдат от нарастващия дълг благодарение на печатането на пари от централните банки и от повсеместното купуване на облигации.

„В някакъв момент успокояващият ефект от количественото облекчаване ще изчезне. И колкото повече зомби компании фалират, толкова повече правителствата ще се сблъскват с нарастваща безработица и отчаяно ще теглят заеми, за да подкрепят икономиките си. Особено при нарастването на общественото недоволство – тенденция, на която вече сме свидетели“, обяснява стратегът.