Държавата не вижда проблем за бизнеса в увеличаване на МРЗ
От началото на 2020 г. ръстът на средната работна заплата за страната се забавя, но това не отказва управляващите от намеренията си
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Увеличаване на минималната работна заплата с 6.6% до 650 лв. от 1 януари 2021 г., предлага официално социалното министерство за гласуване от правителството. Това е записано в проект на Постановлението за определяне на минималната работна заплата, публикувано за обществено обсъждане от социалното министерство. В мотивите към него е записано, че „не се идентифицират негативни въздействия при приемане на постановлението“.
Припомняме, че намеренията на социалния министър Деница Сачева за увеличение на минималното възнаграждение бе остро критикувано както от бизнеса, така и от икономисти, според които то ще удари пазара на труда и ще повиши вече нарасналата безработица, вследствие на решенията на кабинета за затваряне временно на множество бизнеси с аргумент овладяване на коронавируса.
Размерът на минималната работна заплата е основен инструмент за провеждане на подоходната политика, т.е. липсата на актуализация на минималната заплата ще окаже негативно въздействие върху реалните доходи на работниците и върху способността на българския бизнес да моделира успешно моделите на управление в съответствие с икономическото развитие и перспектива“, пише в мотивите на проекта.
В тях се казва още, че увеличението ѝ ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото им равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство.
Именно работниците с най-ниски доходи и най-ниска квалификация обаче са и първите, които се освобождават от бизнеса в условията на криза и увеличаването на разходите за тях под формата на увеличаването на МРЗ може само да забърза този процес, смята бизнеса.
Освен това увеличаването на МРЗ продължава да се извършва без механизъм, какъвто Европейската комисия неведнъж изисква от българските власти. През юни 2020 г. след среща между управляващите, бизнеса и синдикатите бе взето решение за установяването на такъв механизъм по икономически дейности. Той трябваше да влезе в действие от 2021 г., но преговорите се забавиха и сега срокът бе удължен – по думите на Васил Велев, председател на Асоциацията за индустриалния капитал – до 2022 г.
През последните две години ръстът на средната работна заплата за страната нараства с двуцифрени темпове, показва статистиката от НСИ, цитирана в проекта. От началото на 2020 г. обаче темпът на растеж на средната работна заплата за страната се забавя, но това не отказва социалното министерство от намеренията си.
Дори при планираното повишение на размера на минималната работна заплата през 2021 г., тя ще остане на най-ниското ниво в сравнение с другите страни от ЕС.
