Старите руски коли живеят нов живот в САЩ
Американците се учудват най-много от липсата на поставка за чаши в съветските коли
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 3 мин.
Трудно е да се повярва, но съветските автомобили в САЩ са не просто местно явление, а зараждащо се движение. Клубът на съветските автомобили в Сиатъл има дори тематичен музей и е сред най-големите, също като обединението "СССРGarage" в Лос Анджелис. Постоянно се организират срещи в Ню Йорк и Чикаго, както и в Маями, Портланд и други градове.
Интересното е, че само в 90% от случаите собствениците на колите са емигранти от Русия и страните от Общността на независимите държави, а в останалите 10% дори не говорят руски. Сред видните представители на това необичайно ретро-движение е Алексей Борисов, който е и основател на калифорнийския клуб "CCCPGarage".
Първоначално той купува в Сан Франциско кола УАЗ 469, а в момента има и ВАЗ-2106, ГАЗ-69 и мотоциклет К-750.
На последното изложение, наречено CCCP Car Show, в Лос Анджелис са се събрали 18 автомобила, а с всеки месец участниците в движението се увеличават.
Освен в собствените си автомобилни изложения притежателите на емблематични Волга и Жигули редовно участват и в общите сбирки на класически автомобили, където необичайната съветска техника попада в центъра на вниманието.
Трудно е американците да бъдат удивени с традиционните класически коли. В страната има огромен брой автомобили, които нерядко се срещат и то от разнороден клас - от Ferrari 250 GTO до всевъзможни хот роуд модели (типично американски автомобили с големи двигатели, модифицирани за високи скорости - бел. прев.). Съветските машини обаче продължават да провокират въпроси.
Хората по улиците реагират особено силно на УАЗ, като един от местните автомобилни ентусиасти дори го сравнява с класически американски училищен автобус - същите неудобни седалки от изкуствена кожа, железен под и твърдо окачване, заради което понякога излиташ до тавана.
При съветските коли американците се учудват най-много от липсата на поставка за чаши, каквато при американските се появява едва ли не още през 50-те години. Трудно е да се обясни, че в СССР просто не е имало какво да се поставя там, а и в момента в Русия далеч не на всяка крачка има Starbucks.
Друга изненада е липсата при някои модели на облегалки за главата. С нервен смях хората питат и за въздушни възглавници.
Минувачите реагират на класическите съветски коли по най-неочаквани начини. Случвало се е хора да прибягват през четири платна плътен трафик, пренебрегвайки всякакъв ред и правила, само за да се приближат и зададат няколко въпроса.
На американска територия съветските коли попадат по крайно разнообразни пътища. Някои от тях идват от Канада, където чак до 1997 г. се внасят различни модели, например Lada Niva, Lada Samara и Lada 2106/2107.
Голям брой автомобили идват направо от Русия, Украйна, Беларус, Литва и други страни - по поръчка те пристигат с кораби в пристанищата на Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк и Маями, макар и не винаги в добро състояние.
Например неотдавна в Калифорния пристигна първият в щата ГАЗ 66. Колата е поела от Беларус напълно реставрирана, но пристига в Калифорния без бензин, с разрязани седалки и обшивка. Изглежда митническите служби са търсили нещо в купето и са се отнесли към товара доста грубо.
Цената на съветските автомобили в САЩ варира много силно в зависимост от състоянието и апетита на продавача. Цените на „Жигули“ в музейно състояние могат да започнат от 8000 долара с доставка и митническо оформление и да достигнат 27 000 долара. Точно за толкова се продава в момента един ВАЗ-2105 от Масачузетс.
Същите продавачи разполагат с ЛУАЗ, ЗАЗ 968 и Москвич-2141 Aleco. Не се знае кой ще купи този шедьовър на автомобилостроенето за толкова пари, но практиката показва, че рано или късно се намира клиент.
Закупените жигулита трябва и да се поправят, като това често се прави от автомонтьори, работили с руска техника още по времето на СССР преди да емигрират. Има такива, които се занимават с възстановяване на тапицерията на салона, има специалисти по боядисване и по механиката.
Такива автомонтьори в Лос Анджелис са малко, но засега силите им изглежда са достатъчни за колите на клуба. Съветските машини са твърде специфични, за да бъдат ремонтирани в американски сервизи - необходимо е да се познават нюансите на обслужването и поддръжката.
Съдбата на УАЗ-ките и волгите в САЩ в момента изглежда по-светла от когато и да било. При такова развитие на автомобилната култура темата за съветските коли ще придобива все по-силна загадъчност и ексклузивност. Кой знае, може дори да стане нова мода.
Интересното е, че само в 90% от случаите собствениците на колите са емигранти от Русия и страните от Общността на независимите държави, а в останалите 10% дори не говорят руски. Сред видните представители на това необичайно ретро-движение е Алексей Борисов, който е и основател на калифорнийския клуб "CCCPGarage".
Първоначално той купува в Сан Франциско кола УАЗ 469, а в момента има и ВАЗ-2106, ГАЗ-69 и мотоциклет К-750.
На последното изложение, наречено CCCP Car Show, в Лос Анджелис са се събрали 18 автомобила, а с всеки месец участниците в движението се увеличават.
Освен в собствените си автомобилни изложения притежателите на емблематични Волга и Жигули редовно участват и в общите сбирки на класически автомобили, където необичайната съветска техника попада в центъра на вниманието.
Трудно е американците да бъдат удивени с традиционните класически коли. В страната има огромен брой автомобили, които нерядко се срещат и то от разнороден клас - от Ferrari 250 GTO до всевъзможни хот роуд модели (типично американски автомобили с големи двигатели, модифицирани за високи скорости - бел. прев.). Съветските машини обаче продължават да провокират въпроси.
Хората по улиците реагират особено силно на УАЗ, като един от местните автомобилни ентусиасти дори го сравнява с класически американски училищен автобус - същите неудобни седалки от изкуствена кожа, железен под и твърдо окачване, заради което понякога излиташ до тавана.
При съветските коли американците се учудват най-много от липсата на поставка за чаши, каквато при американските се появява едва ли не още през 50-те години. Трудно е да се обясни, че в СССР просто не е имало какво да се поставя там, а и в момента в Русия далеч не на всяка крачка има Starbucks.
Друга изненада е липсата при някои модели на облегалки за главата. С нервен смях хората питат и за въздушни възглавници.
Минувачите реагират на класическите съветски коли по най-неочаквани начини. Случвало се е хора да прибягват през четири платна плътен трафик, пренебрегвайки всякакъв ред и правила, само за да се приближат и зададат няколко въпроса.
На американска територия съветските коли попадат по крайно разнообразни пътища. Някои от тях идват от Канада, където чак до 1997 г. се внасят различни модели, например Lada Niva, Lada Samara и Lada 2106/2107.
Голям брой автомобили идват направо от Русия, Украйна, Беларус, Литва и други страни - по поръчка те пристигат с кораби в пристанищата на Лос Анджелис, Сан Франциско, Ню Йорк и Маями, макар и не винаги в добро състояние.
Например неотдавна в Калифорния пристигна първият в щата ГАЗ 66. Колата е поела от Беларус напълно реставрирана, но пристига в Калифорния без бензин, с разрязани седалки и обшивка. Изглежда митническите служби са търсили нещо в купето и са се отнесли към товара доста грубо.
Цената на съветските автомобили в САЩ варира много силно в зависимост от състоянието и апетита на продавача. Цените на „Жигули“ в музейно състояние могат да започнат от 8000 долара с доставка и митническо оформление и да достигнат 27 000 долара. Точно за толкова се продава в момента един ВАЗ-2105 от Масачузетс.
Същите продавачи разполагат с ЛУАЗ, ЗАЗ 968 и Москвич-2141 Aleco. Не се знае кой ще купи този шедьовър на автомобилостроенето за толкова пари, но практиката показва, че рано или късно се намира клиент.
Закупените жигулита трябва и да се поправят, като това често се прави от автомонтьори, работили с руска техника още по времето на СССР преди да емигрират. Има такива, които се занимават с възстановяване на тапицерията на салона, има специалисти по боядисване и по механиката.
Такива автомонтьори в Лос Анджелис са малко, но засега силите им изглежда са достатъчни за колите на клуба. Съветските машини са твърде специфични, за да бъдат ремонтирани в американски сервизи - необходимо е да се познават нюансите на обслужването и поддръжката.
Съдбата на УАЗ-ките и волгите в САЩ в момента изглежда по-светла от когато и да било. При такова развитие на автомобилната култура темата за съветските коли ще придобива все по-силна загадъчност и ексклузивност. Кой знае, може дори да стане нова мода.
