Възходът на Източна Европа – забравена история за икономическо чудо

Регионът се утвърждава като нов успешен клъстер след чудото на Източна Азия

Възходът на Източна Европа – забравена история за икономическо чудо

Снимка: Twenty20

2900 ~ 3 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Считана за люлка на новите демокрации след падането на Съветския съюз, Източна Европа сега търпи критики, че е инкубатор на реакционен популизъм, особено Полша и Унгария. Но политическото отстъпление само прави икономическия прогрес още по-интригуващ, пише Financial Times в свой анализ.

Отбелязвайки, че рядко държавите скачат от бедност към богатство, изданието цитира доклад на Международния валутен фонд, според който само 18 държави са влезли в графата „напреднали“ от Втората световна война насам. Обичайно става дума за клъстерно развитие – първо беше Южна Европа, в това число Гърция и Португалия, последва Източна Азия, водена от Южна Корея и Тайван. А сега горещата точка е Източна Европа.

От последните 10, влезли в групата на напредналите, четири са микро държави – територии като Пуерто Рико и Сан Марино. Останалите са бивши комунистически страни от Източна Европа: Чешката и Словашката република, Литва, Латвия, Естония и Словения. Последната голяма икономика (топ 25 по БВП), достигнала статут на „напреднала“, бе Южна Корея през 1997 г. Следващата вероятно ще дойде от Източна Европа, смятат анализаторите от FT.

Въпреки че определението на МВФ за „напреднали“ включва качеството на институциите и други субективни фактори, тези държави споделят доход на глава от населението над 17 000 долара. Сред малкото, приближаващи този праг, единствената голяма нация е Полша, с доход на глава от населението над 15 000 долара. Унгария е крачка напред с близо 16 000 долара, а Румъния е на няколко места назад – с 13 000 долара.

България не се споменава от FT.

Според анализа тайната на развитието е постоянно силен растеж. В типично следвоенно десетилетие повечето нововъзникващи държави изостават от средните доходи в развития свят. Добрите десетилетия рядко са следвани отново от такива. А предизвикателството става все по-голямо в период на деглобализация, тъй като търговията и капиталовите потоци се забавят.

На този фон Източна Европа се откроява. През последните три десетилетия Полша расте средногодишно с над 4% без нито една година на отрицателен растеж (преди пандемията). Подобно на други съветски сателити, страната навлиза в 90-те години с високообразована и квалифицирана работна сила, която все още ѝ служи добре.

Днес Източна Европа споделя с Източна Азия един доказан ключ към дългосрочния растеж: производствената мощ. Тъй като може да генерира редовен доход от износ, който може да бъде реинвестиран в нови фабрики и пътища, производството се превръща в самоподдържащ се двигател на растежа.

Нито една от 18-те икономики, достигнали групата „напреднали“ след 1945 г., не е износител на петрол или други суровини, имащи склонност да влияят на цените и да дестабилизират растежа. Четири от тях представляват малки туристически или финансови центрове, като Макао. Останалите са индустриални икономики, в които производството представлява приблизително 15 до 25% от БВП и около 60% или повече от износа.

Според FT растежът на въпросните източни икономики се свързва със силата на експортно ориентираните фабрики, намиращи се в близост до западноевропейските пазари. Много германски автомобили от висок клас се произвеждат в Унгария или Румъния. А Полша изнася всичко – от авточасти до видео дисплеи.

Дигиталната икономика сега расте най-бързо в развиващите се икономики, а Полша е един от лидерите. Въз основа на цифровите приходи като дял от БВП, тя вече е в топ 20 на света. Страната все повече привлича вниманието на финтех и гейминг играчите, както и на другите дигитални индустрии.

Днес критиката към Източна Европа се фокусира в посока съдебна система и медийна свобода. Иска се институционална реформа в замяна на присъединяването към ЕС, който дава стабилност и субсидии. Между 1989 и 2020 г. шестте източноевропейски държави, наскоро достигнали статут „напреднали“, са получавали годишни субсидии от Блока в размер средно над 1% от БВП. Паричният поток ще продължава и през следващите поне пет години.

Ако консенсусната прогноза е правилна, доходът на Полша на глава от населението ще надхвърли 17 000 долара през 2022 г. Независимо от това кога ще настъпи преломният момент, държавите от Източна Европа вече са се утвърдили като нов успешен клъстер след чудото на Източна Азия.

Подкрепи Economic.bg