Проектозаконът за борба с градушките вдига цената на масовите застраховки

Мерките в проектозакона за превенция срещу неблагоприятните климатични събития в земеделието  са неефективни, социално несправедливи и ощетяват добросъвестните потребители на застрахователни услуги. Това се казва в позиция на Асоциацията на българските застрахователи, изпратена до медиите днес.

Предложеният модел за финансиране на дейностите е в разрез с обществения интерес и социална справедливост, тъй като  ще бъде до голяма степен финансиран с надбавка (косвен данък) върху премиите  на застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието. Така добросъвестните потребители ще трябва да плащат по-високи премии, за да за обезпечават мероприятия по превенция на земеделски стопани, включително и незастраховани такива, смятат от АБЗ.

Към предложените в законопроекта мерки за борба с градушките, се предлага и модел за финансирането им, който е лишен от финансова логика и е в пълно противоречие със социалната справедливост и принципите за защита правата на потребителите, се казва още в становището. 

Предвидено е Държавното предприятие, което да поеме функциите по борба с градушките, да се финансира  от държавния бюджет,  от вноски от земеделските стопани и от вноски от 0.8% от прихода от продажба на всички застраховки от класове „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства)“, „Пожар и природни бедствия“ и „Други щети на имущество“. Следва да се подчертае, че посочените класове се включват най-масовите видове застраховки –  „Домашно имущество“,  Каско и други. 

Този подход е изцяло неоправдан и създава  неравнопоставеност между потребителите на застрахователни услуги, тъй като не се отчита спецификата на застрахованото имущество в тези полици, дали е покрит рискът градушка, както и вероятността/възможността това имущество да пострада от градушка - например, дали е апартамент или къща, дали е движимо имущество находящо се в сграда и т.н. На практика, застрахованите лица ще финансират мероприятия по превенция основно насочени към земеделски стопани, включително и незастрахованите, със средства от премиите по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието, а често и без дори да имат включен риска градушка.

Проектозаконът не третира справедливо и самите земеделски производители. Не предвижда справедлив подход към формирането на вноските им, тъй като не се отчитат нито направените от някои от тях собствени инвестиции (за противоградова защита, напояване, предотвратяване на пожари и т.н.), нито районът, в който се намират обработваните земи от гледна точка на градобитност (и съответно разходите за противоградови въздействия), нито видът на отглежданите култури (с оглед на необходимите средства за оглеждането им). Вместо това законът предвижда еднаква тежест за всички – земеделски производители и потребители на застрахователни услуги, казват още от АБЗ.

Асоциацията счита, че в този му вид законопроектът противоречи на принципите на социална справедливост и обществен интерес и следва да бъде изцяло преработен.

АБЗ предлага чрез изменения в законопроекта да се създаде базата за задължително застраховане на дотираните площи и публично-частно партньорство между застрахователите и държавата за създаването на пул за селскостопанско застраховане, който да поеме разходите по превенция.