Христо Казанджиев, газов експерт в Българския енергиен и минен форум (БЕМФ):

Газовата борса няма да се отрази на пазара в България

Причината е липсата на реална диверсификация и дългосрочния договор с Русия

- Г-н Казанджиев, с последните промени в Закона за енергетиката се дава зелена светлина пред либерализацията на пазара на природен газ у нас и пред създаването на газова борса. Как ще се отрази това на пазара на синьо гориво у нас?

- Никак!

- Как така „никак”?

- Всички знаем, че българският газов пазар страда от липсата на диверсификация на доставките. Така че този, който трябва да осигури ликвидни количества газ на бъдещата газова борса, всъщност е и единственият доставчик - а именно „Булгаргаз”, който няма интерес от никаква либерализация на пазара.

- Но все пак в чл. 176а, ал.1 от Закона за енергетиката са заложени конкретни стъпки и етапи, по които да се реализира бъдещата диверсификация, която трябва да започне дори от 1 декември 2019 г. Така например за 2020 г. са заложени 2220 ГВтч газ, което, ако се преизчисли при температура 15 градуса, означава около 210 млн. куб. м газ, което е около 7% от годишното потребление у нас. За 2021 г. в закона са заложени 4 281 ГВтч природен газ, което е към 14% от потреблението и така до 2024 г., когато на бъдещата газова борса трябва да се търгуват 11 099 ГВтч газ, което ще е към 35% от потреблението у нас, ако то се запази без промяна.

- Да, така е. Заложено е бъдещата газова борса да стартира с малки количества - колкото да не търпим санкции от Брюксел. А в действителност наистина има няколко обстоятелства, които могат значително да подобрят ситуацията на газовия пазар у нас, ако, разбира се, държавата не ги възпрепятства.
Първото обстоятелство е, че от 1 януари ще заработи междусистемната връзка с Турция, поради което ще бъде напълно възможно търговци да доставят някакви количества природен газ от Турция както за борсата, така и директно до конкретни потребители у нас. Въпреки че, според мен, е малко вероятно тези търговци да предлагат такъв газ на борсата, освен ако законово не бъдат задължени за това.
Второто обстоятелство, за което говоря, е междусистемната връзка с Гърция Комотини-Стара Загора, която би трябвало да заработи през следващата година, въпреки че лично аз все още съм твърде скептичен за това.

-  Защо?

- Защото с пускането в експлоатация на междусистемната връзка Комотини-Стара Загора „Булгаргаз” ще бъде изправен пред една много сериозна ликвидна криза заради газа, който купува по договора с Русия до края на 2022 г. Знаете, че клаузата в този договор take or pay (б.р. – вземай или плащай), която е валидна за 80% от договорените количества, връзва ръцете на обществения ни доставчик, поради което на практика „Булгаргаз” може да играе само с останалите 20% от количествата. Въпреки това, знаете, и в момента, независимо че у нас все още няма работеща газова борса, някои големи потребители купуват свободно природен чрез суапови сделки между Русия, Гърция и България. При тази схема България купува втечнен природен газ (LNG) и го дава на Гърция, която пък, по договореност с Русия, предоставя част от количествата руски газ, които се транзитират през наша територия към нея, на наши предприятия.

- Е, да, но тук става въпрос за твърде малки количества газ, които не могат да повлияят на цената.

- Малки са, но освен за конкретните предприятия имат някакво значение и за оказване на натиск върху цената надолу. Тази практика със суапови сделки може да продължи, като се разшири. На практика след Нова година всичко вече ще е и въпрос на проява на повече инициативност от страна на големите потребители на природен газ у нас, които наистина могат да пораздвижат пазара.

Така че газова борса у нас ще бъде създадена, тъй като ние по директива трябва да я създадем, но въпросът е до каква степен тя реално ще функционира, а оттам и какво влияние ще окаже тя на пазара и конкретно - на цените.

Най-вероятно, според мен, бъдещата газова борса ще функционира в сегмента на балансирането на потреблението на природен газ на отделните потребители, които при недостиг или при излишък ще могат да търгуват с тези количества на нея. Така че борсата има бъдеще и може да започне да функционира като платформа за балансиране на потреблението на природен газ на територията на България.

- Казахте, че след Нова година търговци биха могли да внасят газ у нас от Турция?

- Да – като физически количества гориво. А иначе виртуална търговия, знаете, и сега е възможна. Въпреки че, по неофициална информация, между Турция и Русия има някакво споразумение да не се конкурират турски и руски природен газ в България. Дали е така – не знам, въпреки че звучи логично да има някаква договореност за възпрепятстване на доставките на природен газ от Турция за България.

Към настоящия момент Турция е един много сериозен хъб на природен газ в Югоизточна Европа. Първо, там работят четири терминала за регазификация на втечнен природен газ, второ – Турция внася 16 млрд. куб. м газ по газопровода „Син поток”, трето - „Турски поток”, чийто капацитет е 15.75 млрд. куб. м, ще заработи от Нова година, четвърто – тя внася вече около 16 млрд. куб. м от Азербайджан, а освен това внасяше 10 млрд. куб. м от Иран, а Техеран ѝ предлага подновяване на договора между двете страни. Освен това Турция продължава да внася газ от Русия по Трансбалканския газопровод през наша територия, като количествата са паднали до 1/3 от това, което се транзитираше преди (б.а. – над 14 млрд. куб. м) и продължават да намаляват до окончателното им спиране от 1 януари 2020 г. Така че Турция има огромни излишъци от природен газ, които нагнетява в хранилища и само чака да заработи междусистемната връзка с България, за да ни залее със синьо гориво.

- Ако Русия не ѝ забрани.

- Дори и да ѝ наложи някакви рестрикции на износа, това ще е временно.

- Но въпреки това Вие сте уверен, че въпреки стартирането на газовата борса не можем да очакваме някаква съществена промяна на газовия ни пазар?


- Просто няма как да има голяма промяна, тъй като българското правителство в лицето на БЕХ и „Булгаргаз” трябва със зъби и нокти да запази статуквото до изтичането на договора с „Газпром експорт” в края на 2022 г. Иначе няма какво да правят внасяния руски природен газ поради добре известната клауза take or pay. Затова и в закона са записани такива малки количества, които „Булгаргаз” може да предлага на борсата – сам цитирахте записаните в Закона за енергетиката 7, 14 и пр. процента от общото потребление, тъй като те трябва да са само в рамките на 20-те процента от договорените количества, за които клаузата не се отнася.


Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: газова връзка | Христо Казанджиев | газови договори

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини