2022-ра вещае редица заплахи за глобалната икономика

В годините, в които COVID-19 циркулира в света, се появиха редица прогнози, които не се оправдаха. За всеки, който гледа напред към 2022 г., това трябва да е достатъчно, за да се замисли, пише Bloomberg.

По-голямата част от анализаторите, включително тези от Bloomberg Economics, имат за базов сценарий стабилно възстановяване с охлаждане на цените и отказ от извънредни настройки на паричната политика. Истината обаче, че много неща могат да се объркат.

Новопоявилият се Омикрон, сковаващата инфлация, оттеглянето на Фед, сривът на китайския Evergrande, Тайван, криза на нововъзникващите пазари, твърд Brexit, нова криза на еврото и повишаващи се цени на хранителните продукти в Близкия изток - всичко това е част от галерията от рискове.

Естествено, някои рискове могат да се развият и по-добре от очакваното. Правителствата може да решат да запазят фискалната подкрепа. Последният петгодишен план на Китай вероятно ще стимулира по-големи инвестиции. Спестяванията от пандемията могат да финансират глобално разточителство.

Омикрон и още локдауни

Очевидно вариантът Омикрон е по-заразен от своите предшественици, но може да се окаже и по-малко смъртоносен. Това би помогнало на света да се върне към нормалността отпреди пандемията, което означава да се харчат повече пари за услуги. Локдауните и предпазливостта по отношение на COVID, например, възпрепятстват хората да посещават спортни зали или ресторанти, и вместо това, ги насърчават да купуват повече стоки. Възстановяването на баланса на разходите би могло да стимулира глобалния растеж до 5,1 % спрямо базовата прогноза на Bloomberg Economics от 4,7 %.

Ако се появи обаче един по-заразен и смъртоносен COVID вариант, той би повлякъл икономиките. Дори тримесечно връщане към най-строгите ограничения за 2021 г., страни като Обединеното кралство вече преминаха в тази посока, може да доведе до забавяне на растежа през 2022 г. до 4,2 %.

При този сценарий търсенето би било по-слабо, а световните проблеми с предлагането вероятно биха се запазили, като работниците ще бъдат държани настрана от пазарите на труда и ще се стигне до допълнителни затруднения в логистиката.

Заплахата от инфлация

Прогнозите в началото на 2021 г. бяха, че САЩ ще приключат годината с 2% инфлация, но вместо това тя е близо 7%. През 2022 г. отново консенсусът очаква инфлацията да завърши годината близо до целевите равнища, но е възможно и още едно голямо разминаване.

Омикрон е само една от потенциалните причини. Заплатите, които вече се увеличават с бързи темпове в САЩ, могат да се покачат още повече. Напрежението между Русия и Украйна може да доведе до рязко повишаване на цените на газта. С изменението на климата, което води до по-неблагоприятни метеорологични явления, цените на хранителните продукти могат да продължат да се повишават.

Не всички рискове са в една и съща посока. Нова вълна на вируса може да засегне, например, пътуванията, което ще доведе до спад на цените на петрола. Дори и така, комбинираното въздействие може да се окаже стагфлационен шок, който да затрудни Фед и другите централни банки.

Повишаване на лихвените проценти от страна на ФЕД

Историята от "Taper tantrum" през 2013 г. до разпродажбата на акции през 2018 г., показва как затягането на лихвените проценти от страна на ФЕД вещае проблеми за пазарите.

Сега обаче към рисковете се прибавят и вече повишените цени на активите. Индексът S&P 500 е близо до територията на балона, а ускореното отдалечаване на цените на жилищата от наемите предполага, че рисковете на жилищния пазар са по-големи от всякога, препращайки ни към времената, в които бушуваше кризата с високорисковите ипотечни кредити през 2007 г.

Bloomberg Economics направи модел на това какво ще се случи, ако Фед осигури три повишения през 2022 г. и даде знак, че ще продължи, докато лихвите достигнат 2,5%, което ще тласне доходността на държавните ценни книжа нагоре и ще разшири кредитните спредове. Резултатът: рецесия в началото на 2023 г.

Вдигане на лихвите от Фед и развиващите се пазари

Повишаването на лихвите от страна на Фед може да означава катастрофално приземяване за развиващите се пазари. По-високите лихвени проценти в САЩ обикновено повишават курса на долара и предизвикват отлив на капитали - а понякога и валутни кризи - в развиващите се икономики.

През 2013 г. и 2018 г. най-потърпевши бяха Аржентина, Южна Африка и Турция. Като прибавим и Бразилия и Египет, т. нар. BEASTs, ще получим списък на 5-те рискови икономики през 2022 г., въз основа на редица показатели, изготвен от Bloomberg Economics.

Саудитска Арабия, Русия и Тайван, които имат малък дълг и силен баланс по текущата сметка, изглеждат най-малко изложени на риск от изтичане на капитали от развиващите се страни.

Китай може да се сблъска с Велика стена

Икономиката на Китай през третото тримесечие на 2021 г. спря да се развива. Натрупаната тежест на срива на пазара на недвижими имоти Evergrande, многократните локдауни заради COVID и недостигът на енергия свалиха годишния икономически растеж до 0,8 % - далеч под темпа от 6 %, с който светът е свикнал.

И докато енергийният недостиг би трябвало да отшуми през 2022 г., другите два проблема може да не отшумят. Стратегията на Пекин за нулева толерантност към Covid зараза може да означава локдауни заради Омикрон. И тъй като търсенето е слабо, а финансирането - ограничено, строителството на недвижими имоти, което е двигател на около 25% от китайската икономика, може да продължи да намалява.

Базовият сценарий на Bloomberg Economics предвижда ръст от 5,7% в Китай през 2022 г. Забавяне на растежа до 3% би предизвикало вълни по целия свят, което би довело до липса на купувачи за износителите на суровини и би могло да провали плановете на Фед, точно както направи сривът на китайските акции през 2015 г.

Политически сътресения в Европа

Солидарността между лидерите, които подкрепят европейския проект, и активността на Европейската централна банка (ЕЦБ) за поддържане на разходите за държавни заеми под контрол, подпомогнаха Европа да преодолее COVID кризата. През следващата година и двете могат да отслабнат.

През януари надпреварата за италианското президентство може да разклати крехката коалиция в Рим. Франция се отправя към избирателните секции през април, а президентът Еманюел Макрон е изправен пред предизвикателства от дясно. Ако евроскептиците получат власт в ключовите икономики на блока, това може да наруши спокойствието на европейските пазари на облигации и да лиши ЕЦБ от политическата подкрепа, необходима за реакция.

Да кажем, че спредовете на държавните ценни книжа се разширят с 300 базисни пункта, както се случи по време на дълговата криза от миналото десетилетие. Моделът на Bloomberg Economics показва, че това би могло да отреже повече от 4% от икономическото производство до края на 2022 г., да изпрати еврозоната в рецесия и да съживи опасенията за нейната жизнеспособност.

Въздействието на Brexit - с нова сила

През 2022 г. ще пръдължат преговорите между Обединеното кралство и ЕС по Протокола за Северна Ирландия, обречен опит да се затвори кръгът на отворената сухопътна граница и затворения митнически съюз. Да се стигне до заветното "да" ще бъде трудно.

Но какво ще се случи, ако преговорите се провалят? Въз основа на предишни сътресения, свързани с Brexit, несигурността ще засегне бизнес инвестициите и ще подкопае паунда, като увеличи инфлацията и намали реалните доходи. В случай на пълна търговска война, митата и транспортните задръствания могат да доведат до още по-голямо повишаване на цените.

Бъдещето на фискалната политика

Редица правителствата похарчиха много средства в подкрепа на работниците и предприятията в условията на пандемия. Сега много от тях искат да затегнат коланите си. Според оценки на UBS свиването на публичните разходи през 2022 г. ще възлезе на около 2,5 % от световния БВП, което е около пет пъти повече от мерките за икономии, които забавиха възстановяването след кризата от 2008 г.

Има и изключения. Новото правителство на Япония обяви поредните рекордни стимули, а властите в Китай дадоха сигнал за промяна в подкрепа на икономиката след дълъг период на затягане на коланите.

В САЩ фискалната политика премина от стимулиране на икономиката към нейното забавяне през второто тримесечие на 2021 г., по данни на института Brookings. Това ще продължи и през следващата година, въпреки че плановете на президента Джо Байдън за инвестиции в грижи за децата и чиста енергия ще ограничат забавянето, ако минат през Конгреса.

Цени на храните и вълнения

Един от основните исторически фактори за социалните вълнения е гладът. Комбинацията от ефекта на COVID и неблагоприятните климатични промени доведе до рекордно високи световни цени на храните и може да ги задържи високи и през следващата година.

През 2011 г. беше последният шок на цените на храните и той предизвика вълна от народни протести, особено в Близкия изток. И сега много страни в региона остават изложени на риск.

Судан, Йемен и Ливан, които вече са подложени на стрес, днес изглеждат поне толкова уязвими, колкото и през 2011 г., а някои от тях са още по-уязвими. Египет е в съвсем малко по-добро положение. Народните въстания рядко са локални събития. Рискът от по-широка регионална нестабилност е реален.

Политиката - глобално и локално

Всяка ескалация между континентален Китай и Тайван, от блокада до открита инвазия, може да привлече други световни сили, включително САЩ.

Най-лошият вариант е война между свръхдържавите, но краткосрочните сценарии включват санкции, които биха замразили връзките между двете най-големи икономики в света, и срив в производството на полупроводници в Тайван, които са от решаващо значение за глобалното производство на всичко - от смартфони до автомобили.

На други места в Бразилия предстоят избори през октомври - на фона на сътресенията, свързани с пандемията, и все още потиснатата икономика. Много неща могат да се объркат, въпреки че победа на кандидат, който обещава по-строг контрол върху държавната хазна, може да донесе известно облекчение за реалния сектор.

В Турция опозицията настоява изборите през 2023 г. да се проведат през следващата година на фона на срива на валутата, за който се обвинява нестандартната икономическа политика на президента Реджеп Тайип Ердоган.

Може ли през 2022 г. да се случи нещо хубаво?

Понякога обаче рисковете могат да носят и позитиви. Например, бюджетната политика на САЩ може да остане по-експанзивна, отколкото изглежда вероятно в момента. Това може да държи икономиката далеч от ръба на фискалната пропаст и да стимулира растежа.

В световен мащаб домакинствата разполагат с излишни спестявания в размер на трилиони долари, благодарение на пандемичните стимули и принудителното пестене по време на блокирането. Ако тези средства се изразходват по-бързо от очакваното, растежът ще се ускори.

В Китай инвестициите в зелена енергия и достъпни жилища, които вече са предвидени в 14-ия петгодишен план на страната, биха могли да увеличат инвестициите. Новото търговско споразумение в Азия, Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, което обхваща 2,3 млрд. души и 30% от световния БВП, би могло да стимулира износа.

През 2020 г. представянето на икономиките, засегнати от пандемията, се оказа по-лошо от прогнозите на почти всички икономисти. През 2021 г. обаче това не беше вярно: в много държави възстановяването беше изненадващо бързо. Това е полезно напомняне, че някои неща могат да се оправят още през следващата година.