Диференцираното ДДС за туризма отново създава напрежение

Диференцираното ДДС от 9% за туризма отново разбуни духовете сред туроператорите и хотелиерите. Проблемът е (виж цялата историята тук), че ако хотелиерите, наред с настаняването, организират семинари, обучения и други дейности, различни от „настаняване”, ги грози сериозна глоба, както е предвидено в Закона за туризма. В същото време Законът за данък добавена стойност създава стимули фирмите да договарят тези дейности директно с хотелиерите (с 9% ДДС), прескачайки туроператорите, тъй като последните трябва да фактурират организирането на мероприятието, като не посочат данък или го обложат с 20%. В първия случай фирмата няма да може да си приспадне данъчния кредит, а в другия - ще плати 11% повече.

Специалният режим на облагане на туристическите услуги е породен от напъните на няколко поредни правителства да третират туризма като приоритетен сектор. Той е и единственият сектор, който се облага с по-ниско ДДС и то с повече от два пъти разлика в ставката.

Първо, това изкривява стимулите на икономическите агенти и на свой ред кара доста други сектори да се чувстват ощетени. През последните години имаше редица случаи различни сектори също да искат намаляване да ДДС. Проблемът е, че държавата вече е показала, че може да прави отстъпки за приоритетния сектор и губи неутралност на данъчната си политика. Имаше искания за намаляване на ДДС за хляба, лекарствата, книгите, детските стоки (миналата година писахме за това искане тук). Несъмнено това са важни стоки, но продължава да няма нито един икономически издържан аргумент за диференцирано ДДС, дори и за „най-ключовия сектор”. Основната слабост в случая е, че има прецедент.

Второ, изключението поражда повече възможности за измами и манипулации. Естествено е, че както в този случай, фирмите ще предпочетат да платят по-малко за определена услуга, а щом липсва качествен контрол на закона, това поведение ще се превърне в практика. Примерите са безброй, но равното третиране и премахването на изкуствено създадените стимули може да реши редица проблеми.

Трето, очевидно този случай за пореден път показва, че и най-добрите (в повечето случаи „популистки”) намерения могат да доведат до изкривяване на икономическите стимули и да създадат чувството на несправедливост. Управляващите трябва да запазят данъчна неутралност, да се фокусират върху намаляването на измамите с ДДС и да целят намаляване на данъчната тежест, включително ДДС, за всички сектори на икономиката.