Новият френски икономически министър взимал $1 млн. при Ротшилд

Новоназначеният министър на икономиката на Франция Еманюел Макрон продължава да предизвиква интерес на пресата, информира Radio France Internationale (RFI).

Медията цитира сп. L’Express, според което преди да стане близък до президента Франсоа Оланд, 36-годишният икономист No.1 е бил един от управляващи партньори в банка на барон Ротшилд и е взимал 1 млн. евро заплата (без данъчно облагане).

Макрон не е плащал френския „данък върху състоянието“, тъй като то не е надвишавало 1,3 млн. евро. „При такава астрономична заплата плюс личното състояние се очакваше Макрон да подпада под това облагане, как вече беше с четирима френски министъра на Оланд в предишния кабинет на Жан Марк Ейро“, коментира вестник Figaro. Изданието пояснява, че състоянието на шефа на МВнР Лоран Фабиус „никого не учудваше“: „Той е наследник на фамилия, създала състояние с търговия на предмети на изкуство“.  

Бившият банкер Еманюел Макрон част от състоянието си е похарчил за възстановяване на фамилната къща - следователно успя да избегне участта на богатите данъкоплатци от правителството. „Така или иначе, при Макрон говорим за поне двойно по-малко пари, отколкото при Лоран Фабиус“, пише Figaro.

С началото на политическата си кариера Макрон слага кръст на щастливото си минало – първо като на съветник на президента в Елисейския дворец взима 15 хил. евро месечно (без данъчно облагане), а като министър ще взима още по-малко – „едва“ 9 940 евро. Изданието се пита дали Макрон ще се окаже по-богат от колегите си: „Във всеки случай, няма да надскочи Фабиус, чието състояние е 3,3 млн евро“.

Обръща се вниманието и на това, че американският вестник The Wall Street Journal, който традиционно критикува Петата република, изведнъж похвали младия министър за желанието му да се отърве от 35-часовата работна седмица. „Поздравления, мосю Макрон, вие започнахте точно с това, с което трябваше“, пише изданието. Идеите на Макрон изглеждат „по-свежи“ от тези на предшественика му социалист Арно Монтебур, станал „плашило“ за чуждестранните инвеститори.