Реиндустриализацията е икономика на бедността

Има голямо неразбиране у управляващите на идеята за реиндустриализация. Това каза бившият икономически министър Лидия Шулева в кабинета Сакскобургготски пред Bulgaria On Air. По думите й у нас "реиндустриализацията“ се разбира като „икономика на бедността“ или на съживяване на производства, които са доказали, че не работят. Тя е категорична, че няма полза от съживяване на „икономически трупове“.

Смисълът в Европа е на връщане на производствата от страни с по-ниски разходи на труд и изпълнение на дейността към страната на произход на компанията, коментира Шулева. Тя уточни, че този процес в ЕС е провокиран от увеличаването на безработицата.

По думите й реиндустриализацията у нас има смисъл, ако се прилага за сектори, доказали приноса си за развитието на икономиката. Тя се позова на анализ на Световната банка, изтъкващ пет сектора с висока добавена стойност в България. Това е са хранително-вкусовата промишленост, машиностроене и електроника; фармация, технологии; архитектура, реклама и кино. По думите й държавата може да използва възможността като подпомага някои от тези дейности, възползвайки  се от правото, предоставено от ЕК, за подпомагане на инвеститори в икономически бедни райони.

Шулева допълни, че вместо да се дават 50 милиона лева за съживяване на „Химко“, могат да се дадат за привличане на инвеститори, които да осигурят възвращаемост около 500 млн. Тя подчерта, че с поддържане на едни предприятия на повърхността няма как да се създават работни места, нито да се дават по-високи заплати.

„Въпросът е да има чуваемост и да се обръща внимание на анализи на база на реалностите в средата. Анализите са ясни, трябва да има чуваемост и адаптация на политиката“, коментира Шулева. Тя подчерта, че докато използваемостта на материалните активи достига 100%, тази на човешките ресурси е не повече от 20%. Именно в развитието на човешкия капитал има потенциал за развитие и там бизнесът също трябва да насочи инвестиции и усилия, коментира бившият икономически министър.