Ще продаваме български хляб в Румъния

- Цената на хляба ще стигне ли 3 лв.,  както прогнозираха зърнопроизводителите наскоро, г-жо Кукушева?

- Цената на хляба няма да стигне и 2 лв. Прогнозата на зърнопроизводителите е по принцип точна, защото в света действа формула, която гарантира липсата на съмнения в ценобразуването по веригата зърно –брашно – хляб. Тя е 1:2:4, а Меморандумът за въвеждането на тази формула е подписан от всички браншови организации по веригата и министерствата на икономиката и на земеделието и от Министерския съвет още през 2000 г. По тази формула, както в момента килограм жито струва около 0.50 лв., килограм брашно трябва да струва 1 лев, а хлябът да е 2  лв. Но в момента конкуренцията при хлебарите е толкова жестока, потреблението е толкова свито, натискът помежду им и от търговците към доставчиците е толкова голям, че цената на хляба дори не е достигнала ниво 1:3. Хлябът е единствената бързооборотна стока, която е пряко зависима от платожоспособността на потребителя.

- Цената на основната суровина за производството на хляба обаче продължава да расте?

- Да, така е. В резултат на това поскъпване към момента малките хлебопекарни и фурни не могат да бъдат преброени, а от големите вече седем преустановиха работа и са в състояние на неплатежоспособност. Тези седем завода бяха основни доставчици в големите търговски обекти.

- За кои заводи конкретно говорите?

- Не искам да коментирам фалита на колегите. Държа на етичните норми на поведение и ще кажа, че сам по себе си този факт не е радващ. Защото независимо че с тях сме в пряка конкуренция, браншът не усети отпадането на тези големи играчи. Какъв е резултатът от фалита – работниците от заводите отидоха на трудовата борса, от което заетостта на нашите работници стана по-голяма. Увеличи се междуфирмената задлъжнялост, защото има изгорели назад по веригата. Задълженията на бранша към държавата се увеличиха и в същото време не се появи ниша, просто защото нашите мощности са безкрайно големи.

- Вярно ли е, че в България вече се продава румънски хляб?

- Абсурд. Румънският хляб като вкус и вид е много различен от нашия. Той е клисав и не е ръжен, пшеничен или царевичен. Техният стандарт е 300 гр., а нашият от 630 до 700 гр. В същото време тази разфасовка в Румъния е по-скъпа с 30% от нашия хляб. Разбирате, че е невъзможно изобщо да се продава такава стока на нашия пазар, да не говорим, че съседите нямат нашите производствени мощности за производство.

- А вярно ли е, че български фирми продават хляб на румънците?

- Да, има две фирми, които зареждат румънския пазар със замразени изделия. С отварянето на Дунав мост – 2 е възможно българският хляб да мине на другия бряг. Това трябва да ни радва, защото става дума за повишаване на оборотите на българския бизнес, от което всички ние ще спечелим.

- В крайна сметка ще разсеете ли митовете за българското хлебопроизводство?

- Длъжна съм. Защото в България хляб от фуражна пшеница не се произвежда. Ако зърното ни е лошо, нямаше половината от него да бъде изкупено и вече изнесено. Хлябът ни не е солен, в него има минимално количество сол, а призивите на диетолозите да се яде само черен хляб са дори опасни. Защото хлебопроиззводството произвежда основно бял хляб, а секторът създава основният БВП на държавата.

- Прогнозата Ви за развитието на сектора през следващата година?

- Не мога да направя такава прогноза. И то не защото не искам, а просто нямам базата да я направя. Не се знае каква ще бъде цената на електроенергията, неясна е цената на транспортните разходи, както и размерът на минималната работна заплата и размерът на минималния осигурителен праг.  Без яснота по тези компоненти, точна бизнеспрогноза не може да се направи. Оттук не може да се говори за устойчив бизнес, въвеждане на иновации и разширяване на пазарния дял.  И последно, но не на последно място – банките у нас дават кредит за развитие на бизнеса с лихва в пъти по-висока от размера й в съседни бедстващи държави.