Газовата криза в Европа: Цените скочиха със 70%, а запасите са на критичен минимум

Цените на природния газ в Европа се изстреляха със 70%, докато складовите наличности са на изчерпване. Прекъсванията в доставките, растящата инфлация и перспективата за затягане на паричната политика от страна на ЕЦБ будят сериозни опасения от повторение на енергийния колапс от 2022 г. Само за броени седмици конфликтът с Иран пренареди из основи енергийната карта на Стария континент.

Референтната цена на нидерландската борса TTF скочи от 38 на 54 евро за мегаватчас от началото на месеца, пише Euronews в свой анализ. Този скок от 70% е напът да превърне март 2026 г. в месеца с най-рязко поскъпване на газа от септември 2021 г. насам. Тези цифри обаче имат значение далеч отвъд тесните рамки на енергийните пазари.

Уязвимостта на Европа: Различна картина в отделните страни

Европа посрещна новата криза в и без това разклатено състояние. Към 24 март подземните хранилища са запълнени на едва 28.4% (325 TWh). Това е с 5 процентни пункта по-малко спрямо същия период на миналата година и значително под средните нива за последните пет години.

В Германия, една от най-засегнатите държави, капацитетът на съоръженията ѝ е едва 22.3%. Подобно е състоянието и във Франция – с 22.1% запълненост. Нидерландия пък се очертава като най-тежкия случай на континента. Запасите там паднаха до критичните 6% (9 TWh) – под една трета от миналогодишните нива и далеч под историческото дъно за сезона.

На този фон ситуацията на Иберийския полуостров е коренно различна. Португалия разполага с 85.3% запълнени обеми, а Испания – с 55.5%. Двете страни печелят от развитата си инфраструктура за внос на втечнен газ (LNG), по-малкия дял на синьото гориво в енергийния си микс и масовото навлизане на ВЕИ, което ги прави по-малко зависими от ценовите шокове на борсите.

Ситуацията с газовите резерви в България изглежда по-добра на фона на средното за Европа, но сами по себе си обемите са запълнени на 35.82%.

Гр.

Докъде могат да стигнат цените?

Шокът в доставките вече не се разглежда като временно явление, а като структурен проблем. Катар – ключов доставчик за Италия, Белгия и Испания – обяви, че не може да изпълнява договорните си ангажименти след иранските удари срещу индустриалния център Рас Лафан. Възстановяването на щетите там може да отнеме до пет години.

Анализаторите от Goldman Sachs вече повишиха прогнозите си за цената на TTF през второто тримесечие на 2026 г. на 72 евро/МВтч. Те предупреждават, че Европа ще трябва да наддава срещу азиатските купувачи за ограничените количества втечнен газ.

При най-мрачните сценарии:

• Ако Ормузкият проток остане затворен за 3 месеца, цената може да достигне 90 – 115 евро/МВтч;
• При 6-месечна блокада анализаторите прогнозират средни нива от 160 евро/МВтч, като в пикови моменти цената може да удари 240 евро/МВтч.

За сравнение, рекордът от август 2022 г. беше 345 евро/МВтч., когато пазарът бе засегнат от руската инвазия в Украйна.

Какво означава това за сметките на хората?

Ударът върху домакинствата е реален, макар и различен в отделните държави. Джузепе Молес, ръководител на италианската агенция Acquirente Unico, обяснява, че при газа поскъпването се усеща веднага от крайния потребител.

При електроенергията ефектът е по-смекчен. Макар токът също да поскъпва заради газа, влиянието върху крайните сметки на дребно се очаква да бъде в рамките на няколко процента – далеч под драстичните 70% на едро. По-голям е натискът при горивата заради скока в транспортните тарифи и застрахователните премии.

Инфлация и лихви

Периодът на затихваща инфлация в Европа приключи. Прогнозите за инфлацията в еврозоната през март бяха ревизирани нагоре до 2.7% (спрямо 1.89% през февруари). Очаква се и базисната инфлация (без храни и енергия) да се покачи, тъй като скъпата енергия ще оскъпи услугите и транспорта.

За Европейската централна банка (ЕЦБ) ситуацията се промени за дни. Пазарните очаквания за намаляване на лихвите през 2026 г. бяха заменени от прогнози за нови повишения. Очаква се лихвата по депозитите да достигне връх от 2.5% още през юни. Този завой е изключително болезнен за икономиката – очакваният растеж на БВП за еврозоната беше свален до едва 0.7%.

По-зле ли е от 2022 година?

Според повечето експерти – все още не. Въпреки че газът поскъпва, цените на електроенергията на едро остават относително стабилни и дори по-ниски спрямо началото на годината. Причините за тази устойчивост са две: 1/ Масовото изграждане на слънчеви и вятърни паркове през последните две години; 2/ Завръщането на френските ядрени мощности към пълна мощност.

Докато кризата от 2022 г. беше системен шок, разголил десетилетната зависимост от Русия, сегашната ситуация е по-скоро регионален трус. Тя е по-целенасочена и за момента – по-управляема. Големият въпрос е колко дълго ще продължи блокадата в Персийския залив.