България може да създаде ефективно е-гласуване, като се поучи от чуждите грешки

Моделът на електронно гласуване би имал успех, ако се избере технология, която е едновременно близка до хората и достатъчно сигурна

Проф. Георги Димитров, председател на Фондация \"Интернет и Право\"

България може да създаде ефективно е-гласуване, като се поучи от чуждите грешки
Мирела Вавова Автор: Мирела Вавова
– Г-н Димитров, киберсигурността ще е сред основните приоритети по време на европредседателството на България. Какво очаквате да се случи, докато ние сме начело на Съвета на ЕС? 

– На първо място е много важно да се разбере, че информационната сигурност не е национално явление, а международно. Интернет няма граници и фактът, че в една държава работят едни правила, а в друга не, създава уязвимост. В тази връзка най-голямото предизвикателство сега е да заработи Директивата за мрежова информационна сигурност (NIS), която да постави началото  на прилагането на общи политики и рамки. Също така е много важно всички държави да създадат механизъм, по който да събират данни за хакерски атаки и киберпрестъпления. Чрез националните CERT (екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти) ще се даде възможност да се предотвратяват нови нападения от такъв вид. България има тежката и отговорна задача под нейно председателство да доведе тези политики докрай. 

– Киберсигурността е сред основните въпроси, които стоят и пред обезпечаването на електронното гласуване. Как може тя да бъде гарантирана? 

– Електронното гласуване наистина е голямо предизвикателство. В някои държави то вече се е провалило, главно поради грешна стратегия или не много адекватна технология. Днес вече има достатъчно добре развити криптографски техники, които позволяват сигурно електронно гласуване. Държавата трябва да прецени какъв модел да избере, така че да се гарантират принципите на гласуване и тайната на вота. Въпросът е сложен и много държави са го подценили. Ние имаме шанса, че не сме сред първите и можем да се поучим от чуждите грешки. 

– През декември ЦИК тества вариант за е-гласуване със смарт карти, който обаче среща множество критики. На какъв принцип според Вас трябва да бъде избрана технологията?

– Въпросът за сигурността на смарт картите е много интересен. Проблемът с тях не е, че са несигурни, защото ако бяха такива, нямаше да ползваме банкови карти. Проблемът е в технологията, чрез която се използват смарт картите. Също така те са били само за демонстрация, но никой не казва, че непременно трябва изборът трябва да падне върху тях. Днес вече има много нови технологии, които са по-сигурни. Груба грешка е законът да закове една технология. В тази връзка ролята на държавата е да създаде гъвкав механизъм, чрез който лесно да се махат и добавят начини на гласуване

– Нашият закон гъвкав ли е? 

– Да, той не насочва към конкретна технология, което е много радостно за мен като юрист. 

– Може ли инструментът за е-гласуване да се окаже непопулярен сред обществото? 

– За да имаме ефективно електронно гласуване, инструментите хем трябва да са сигурни, хем трябва да са достъпни. Днес имаме толкова много опции, които са близо до хората, какъвто е смартфонът например. Трудно ми е да прогнозирам какви технологии ще избере държавата, но има множество, които гарантират необходимата сигурност и достъпност. Властта следва да избере тези, които първо са близо до хората, но не и за сметка на сигурността. Тази преценка е трудна и затова трябва да се направи от експерти. 

– Как обаче може да се гарантира, че вотът няма да бъде манипулиран? 

– Технологиите, както и в реалния свят, не могат 100% да премахнат този риск. Такъв вариант няма нито в хартиения свят, нито в дигиталния. Ако някой реши да си сложи главата в торбата и да извърши престъпление, никой не може да го спре. Технологиите обаче могат да позволят да се намалят много рискове, дори в по-висока степен отколкото в хартиената среда. Ако например аз имам брат близнак и отида до урната с неговата лична карта, трудно някой ще забележи. В електронния свят тази измама е по-невъзможна. Така че технологиите са плашещи по-скоро заради липса на познания. 

– Готово ли е обществото да тръгне по този път? 

– Преди около 8 години Националният статистически институт (НСИ) реши да прави преброяване на населението и тогава около половин милион души попълниха документите си по електронен път. Поколенията се промениха и днес технологиите са много по-напреднали от тогава, а всеки човек има мобилно устройство в джоба си. Винаги ще има хора, които няма да искат е-гласуване и ще си отидат до урните. Ще има и хора, които не са компютърно грамотни. Но трябва ли заради това да се спре общественото развитие и да се отнеме възможността на другите да упражнят правата си? 

Коментари: 0