Банките продължават да захранват въгледобива

Банките и инвеститорите са насочили огромни суми пари в подкрепа на въгледобивната индустрия през последните години, сочат резултатите от ново изследване. Според него финансовите институции поддържат най-мръсното изкопаемо гориво в света в момент, когато човечеството е изправено пред извънредна климатична ситуация.

Анализът, публикуван от компаниите Urgewald и Reclaim Finance, заедно с други над две дузини неправителствени организации, установява, че търговските банки са насочили 1.5 трлн. долара към въгледобивната индустрия между януари 2019 г. и ноември миналата година, съобщава CNBC.

Изследването показва как малък брой финансови институции от няколко държави играят огромна роля в поддържането на въгледобивната индустрия. Всъщност те са от само шест държави – САЩ, Китай, Япония, Индия, Канада и Обединеното кралство. Според данните те са отговорни за повече от 80% от финансирането и инвестициите във въглища.

Тези финансови институции трябва да бъдат обект на обстрел от всички страни – организации на гражданското общество, финансови регулатори, клиенти и прогресивни инвеститори“, пише в доклада Катрин Гансуинд, ръководител на финансовите изследвания в Urgewald. „Ако не прекратим финансирането на въглищата, то ще сложи край на нас“.

Въглищата са най-замърсяващото околната среда изкопаемо гориво и следователно най-критичната цел за заместване при прехода към възобновяеми алтернативи, към която всички страни по света се обединиха.

Международната агенция по енергетика даде да се разбере, че ако въглищата не бъдат изтеглени бързо, има малък шанс, ако изобщо има такъв, за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C над прединдустриалните нива – амбициозната цел на Парижкото споразумение от 2015 г.

И все пак, дори когато политиците и бизнес лидерите многократно изтъкват своя ангажимент към така наречения „енергиен преход“, световната зависимост от изкопаеми горива остава напът да се задълбочи.

Кои са кредиторите?

Анализът включва всички предоставени заеми на компаниите от Глобалния списък за излизане на въглищата (GCEL) на Urgewald, но изключва тези, взети за финансиране на дейности за отказ от въглища. GCEL се позовава на списък от 1032 компании, които представляват 90% от световното производство на въглища и капацитет за работа с такива.

Това е първата актуализация на финансовите изследвания на GCEL, след провеждането на климатичната конференция COP26 в Глазгоу, Шотландия, в края на миналата година. Участниците в кампанията казват, че поради тази причина анализът трябва да се разглежда като еталон за оценка на целостта на обещанията, дадени от над 120 световни лидери на срещата на COP26.

Банките обичат да твърдят, че искат да помогнат на своите клиенти за въглищния преход, но реалността е, че почти никоя от тези компании не преминава през преход. И те нямат голям стимул да го правят, докато банкерите продължават да им изписват празни чекове“, коментира Катрин Гансуинд, ръководител на финансовите изследвания в Urgewald.

Големите зависими от въглища страни, по време на преговорите на ООН, обещаха за първи път да „намалят“ производството на електроенергия с въглища. Намеса в „последната минута“ за изменение на терминологията в Пакта за климата от Глазгоу за „постепенно намаляване“, а не „отказ“ предизвика страх сред мнозина, че ще създаде вратичка за забавяне на отчаяно необходимите действия в областта на климата.

Проучването на неправителствените организации показва, че докато 376 търговски банки са предоставили 363 млрд. долара заеми на въгледобивната промишленост между януари 2019 г. и ноември 2021 г., само 12 банки представляват 48% от общите заеми на компании по GCEL.

От т. нар. „мръсна дузина“ кредитори 10 са членове на Net Zero Banking Alliance на ООН – инициатива, водена от индустрията, ангажирана да приведе портфейлите си в съответствие с нетни нулеви емисии до 2050 г.

Трите водещи кредитора, предоставящи заеми на въгледобивната индустрия, са Mizuho Financial, Mitsubishi UFJ Financial и SMBC Group, следвани от британската Barclays и Citigroup на Wall Street.

CNBC поиска коментар от компаниите, които са посочени в този доклад, но към момента нито една не е заявила позиция.

Големите пари

Проучването установява още, че финансирането от банките става основно не чрез предоставяне на кредити, а посредством емитирани от компаниите облигации. Банките спомагат за процеса по издаване на облигации или акции от тяхно име и продаването им на инвеститори като пенсионни, застрахователни и взаимни фондове.

През почти двугодишния период от януари 2019 г. до ноември миналата година 484 търговски банки са насочили 1.2 трлн. долара към компании на GCEL по този начин. От тях е установено, че само 12 банки са отговорни за 39% от цялата сума.

Индустриалната търговска банка на Китай, Китайската международна тръстова и инвестиционна корпорация и Шанхайската банка за развитие Pudong бяха определени като топ 3 на стълбовете на въгледобивната индустрия. Всъщност единствената банка извън Китай сред първите 12 застрахователи за въгледобивната индустрия е JPMorgan Chase, най-голямата американска банка по активи.

Джейсън Опена Дистерхофт, застъпник за борбата с изменението на климата в Rainforest Action Network, казва, че списъкът на JPMorgan с въглищни клиенти през 2021 г. „се чете като „кой кой е“ от най-въглеродните компании на планетата“.

Въпреки новата политика за въглища през 2020 г., тя все още обслужва най-големите въглеродни замърсители като China Huaneng, Eskom, American Electric Power и Adani“, добавя той.

Разсъждавайки върху констатациите от изследването, Гансуинд от Urgewald коментира пред CNBC, че е важно да се види голямата картина, когато става въпрос за това как банките предоставят подкрепа на въгледобивната индустрия.

„В крайна сметка няма значение дали банките подкрепят въгледобивната индустрия чрез предоставяне на заеми или чрез предоставяне на други финансови услуги. И двете действия водят до един и същ резултат - огромни суми пари се предоставят на сектор, който е най-големият враг на нашия климат“, казва тя.

Ами инвеститорите?

Докато банките играят основна роля в подпомагането на въгледобивните компании да се сдобият с капитал чрез емисии на акции и облигации, неправителствените организации, които стоят зад проучването, признават, че в крайна сметка инвеститорите са купувачите на тези ценни книжа.

Изследването идентифицира почти 5000 институционални инвеститори с комбинирани участия от над 1.2 трлн. долара във въгледобивната индустрия. Първите две дузини представляват 46% от тази сума към ноември 2021 г. Установено е, че американските инвестиционни гиганти Blackrock и Vanguard са съответно двата най-големи институционални инвеститори.

Никой не трябва да се заблуждава от членството на BlackRock и Vanguard в инициативата Net Zero Asset Managers Initiative. Тези две институции носят по-голяма отговорност за ускоряването на изменението на климата от всеки друг институционален инвеститор в световен мащаб“, казва в изявление Ян Лувел, политически анализатор в Reclaim Finance.

Той добавя, че е „абсолютно плашещо“ да се види, че пенсионните фондове, управителите на активи, взаимните фондове и други институционални инвеститори все още залагат на въглищни компании в разгара на извънредната климатична ситуация.

BlackRock отказа да коментира констатациите на неправителствените организации.

Говорител на Vanguard каза пред CNBC, че компанията е „отдадена на насърчаването на фирмите чрез ефективно управление да се справят с съществените климатични рискове чрез енергийния преход“.

„Като мениджър на активи Vanguard има фидуциарна отговорност към широк кръг инвеститори на дребно, посредници и институционални инвеститори, които са ни поверили своите активи“, казаха те. „Нашият мандат е да инвестираме клиентски активи в съответствие с избраните от тях инвестиционни стратегии и да действаме като управител на тези активи. Ние приемаме тази отговорност много сериозно.”