Брекзит и изборите в Испания разхлабват финансовата дисциплина в Европа

Брекзит вече нанася първите си удари върху европейската икономическа политика. Изплашена от нарстване на центробежните сили, Европейската комисия реши да не наказва Португалия и Испания за надхвърляне на предписания бюджетен дефицит. 

Това се казва в статия на бившия вицепремиер и финансов министър на България Симеон Дянков, който сега е Директор на Групата за финансови пазари към Лондонско училище по икономика и политически науки. Материалът е публикуван от Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон.

Брюксел имаше властта да наложи глоби в размер на 0.2% от брутния вътрешен продукт на страните, което за Испания означаваше два милиарда евро, а за Поругалия – триста милиона. И Брюксел избра да не го прави.

Двете държави значително се отклониха от декларираните си намерения. Испанският бюджетен дефицит за 2015 г. удари 5.2% от БВП при цел от 4.2%. Новата тригодишна прогноза до 2018 г. също показва изоставане и е знак, че страната няма да овладее дефицита в заявените граници. Дупката в бюджета на Португалия за 2015 г. достигна 4.4% при прогноза от 2.7%. Сходно е положението и с дълга. Испанският брутен държавен дълг нарасна от 36% от БВП през 2007 г. до близо 99% през 2014 г. с очаквания да надхвърли сто процента през 2017 г. - доста над Маахстрихтския лимит. В Португалия дългът се увеличи от 71% (2007) до 130% (2014) с прогноза да спадне до 124.5% от БВП през 2017 г. Което е два пъти над позволената за еврозоната граница.

И така, след месеци на парадиране, Брюксел даде на заден с глобите и отпусна на двете иберийски страни време за поправителен. Според преразгледаните прогнози Испания трябва да намали дупката в бюджета си до 2.2% през 2018 г. Мадрид получи две години отсрочка, а Лисабон - една.

Пиер Московиси, еврокомисарят по финансовите въпроси намекна, че този ход е продиктуван от изтъняващото доверие в европейските институции. „Дори и символична глоба нямаше да бъде разбрана от хората“, каза Московиси. „Наказателен подход няма да е правилната стъпка във време, когато хората се съмняват в Европа“. Дошъл едва няколко седмици след вота във Великобритания, този довод на ЕК е знак за уплаха, че Брекзит може да стане пример за следване. И за да избегне този риск, Брюксел показа готовност да се отметне от собствените си правила.

Но има още една причина, заради която ЕК бе така снизходителна с Испания. Европейската народна партия, която сега управлява ЕС, не иска да изгуби страната, след като вече претърпя изборни поражения във Финландия, Гърция, Полша и Португалия. Председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия са от ЕНП, както и повечето еврокомисари. Такъв е и Мариано Рахой, действащия премиер на Испания, който се опитва да състави правителство след неубедителни изборни резултати. Приятел в нужда се познава: ето как европейските политици от ЕНП навярно са разсъждавали, когато дадоха отсрочка във времето за дефицита.

Това не е първия път, когато ЕК загърбва собствените си бюджетни правила. Франция, например, е в процедура за прекомерен дефицит от 2009 г. и получи няколко отлагания във времето. Очаква се да излезе от процедурата през 2017 г., ако всичко се развива добре. Ако не, може да получи още една отсрочка. Което, по ирония, е една от причините за Брекзит: неспособността на Европа да държи на думата си.