Интервю | България има добри компании, които растат въпреки средата

Димитър Василев Иванов е посланик на Европейски съвет за иновации (EIC) и бивш член на Борда на EIC, предприемач, иновационен стратег и експерт по иновации и иновационна политика. Той е основател на Innowave Summit и председател на Български Бизнес Форуми, с над 15 години практически опит в технологиите, иновациите, изграждането и мащабирането на предприемачески и иновационни екосистеми в България и Централна и Източна Европа, както и в работата с европейски институции и стратегически инвестиционни инструменти.

Активен участник е във формирането и прилагането на европейски политики в областта на иновациите, предприемачеството и регионалното развитие.

Г-н Василев, EIC вече поддържа портфолио от над 700 стартъпа и 1350 уникални иновации. Къде се позиционира България на тази „карта на иновациите“ и какъв е потенциалът ѝ да увеличи присъствието си в следващите години?

България е в Европейския съвет за иновации (EIC), но под реалния си потенциал. Днес имаме 16 компании с участие в EIC проекти, 17.4 млн. евро грантово финансиране и 36.5 млн. евро одобрено дялово финансиране по линия на EIC Accelerator. Това означава, че България вече има над 53.9 млн. евро общо одобрена подкрепа по линия на EIC. Най-видимият ни резултат е именно в Accelerator, където имаме 8 проекта и най-сериозен финансов обем, но имаме и 9 участия в Pathfinder, както и 1 в Transition. Това е достатъчно, за да кажем, че България е на картата на европейските иновации – но не е достатъчно, за да кажем, че заема мястото, което заслужава. И точно тук е голямата тема: нашият потенциал е значително по-голям от резултатите, които все още успяваме да превърнем в европейски мащаб.

Убеден съм, че България има много по-голям потенциал, отколкото показват днешните числа. През последните две години имах възможност да срещна много изследователи, иноватори и компании от България и това, което виждам, е не липса на качество, а липса на достатъчно силна система, която да превръща това качество в европейски резултат.

Страната ни има огромен потенциал, но за да го отключим напълно, трябва да решим няколко стратегически въпроса – преструктуриране на националната NCP мрежа и повишаване на реалната ѝ ефективност; по-силно участие в Program Committees и по-ранно включване в европейските процеси; реални синергии между националните програми и европейските механизми като EIC, Horizon Europe, Widening и ERDF; и стратегическо използване на инструменти като EIC Plug-in Scheme и Seal of Excellence. Направим ли тези неща последователно и навреме, България има всички основания да влезе в „първа скорост“ на европейските иновации.

По данни на Съвета, за всяко евро, инвестирано чрез EIC фонда, се привличат над 3 евро допълнителни инвестиции. Как се постига този ливъридж и защо е важен именно за малки страни като България?

Този ливъридж се постига, защото EIC не влиза като пасивен публичен донор, а като стратегически инвеститор, който намалява риска и така отключва частен капитал. В самия инвестиционен процес на EIC Fund има активно търсене на съинвеститори и свързване с подходящи инвеститори от Trusted Investors Network, а фондът е структуриран именно така, че да привлича частни средства, а не да ги замества. Затова за всяко евро, инвестирано чрез EIC Fund, се мобилизират още над 3 евро допълнителен частен капитал. Това е особено важно за държави като България, защото местният капиталов пазар е ограничен и често най-голямата бариера не е идеята, а липсата на достатъчно силен първи инвеститорски сигнал към международните фондове.

Последният доклад на EIC подчертава, че 80% от инвестициите включват поне един чуждестранен инвеститор. Как EIC реално помага на стартъпите да влязат в контакт с международни инвеститори и пазари – отвъд самото финансиране?

EIC помага не само с капитал, а с реално „отваряне на врати“. Това става на няколко нива. Първо, чрез самия EIC Fund и мрежата Trusted Investors Network, където има търсене и свързване с съинвеститори. Второ, чрез Business Acceleration Services – програми като VentureMatch, International Trade Fairs, Scaling Club и Global Business Expansion, които дават достъп не само до финансиране, но и до нови пазари, партньори и клиенти.  И трето, чрез по-силна международна видимост и институционално доверие: когато една компания е минала през EIC, това вече е сериозен знак за качество пред глобалния инвестиционен пазар.

Точно затова EIC е важен не само като източник на средства, а като механизъм за международно позициониране и ускоряване на растежа. EIC не просто финансира компании – той ги въвежда в среда, в която вече могат да бъдат видени, проверени и подкрепени от международния капитал.

Компаниите, подкрепени от EIC, отчитат средно 50% ръст на заетостта и 55% ръст на приходите в рамките на две години. Какво е необходимо, за да превърнем тези европейски статистики в ежедневие за българския бизнес климат?

За да превърнем тези европейски статистики в ежедневие за българския бизнес климат, трябва да направим растежа възможен, а не героичен – трябва да изградим среда, в която растежът е по-лесен, по-бърз и по-предвидим. Това означава по-добър достъп до капитал за растеж, по-силна връзка между наука и бизнес, по-активно излизане на международни пазари, по-малко административни бариери и много по-ясна подкрепа за компаниите с потенциал за скалиране. България има добри компании, но твърде често те растат въпреки средата, а не благодарение на нея. Когато създадем условия иновациите да се превръщат по-бързо в пазар, приходи и нови работни места, тогава тези европейски числа ще започнат да изглеждат нормални и у нас.

Неотдавна бе създадена Trusted Investors Network с над 100 инвеститори и активи над 100 млрд. евро. Какво представлява тя и как един български стартъп може да се възползва от тази мрежа на практика?

Trusted Investors Network е по същество доверена мрежа от международни инвеститори, които имат готовност да ко-инвестират заедно с EIC Fund в най-силните европейски deep-tech компании. В нея влизат фондове за рисков капитал, корпоративни инвестиционни фондове, национални банки и други големи инвеститори, а днес тя вече обединява над 110 инвеститори с над 300 млрд. евро активи под управление.

За един български стартъп практическата стойност е много ясна: това не е просто престижен списък, а по-кратък път до сериозни международни инвеститори, до които иначе би стигнал много по-трудно и много по-бавно. На практика ползата идва, когато компанията е добре позиционирана, минала е през EIC процеса или е в неговата орбита, и вече може да бъде представена пред правилните инвеститори в правилния момент. Тоест мрежата не заменя работата на стартъпа, но рязко повишава шанса той да бъде видян от хората, които реално могат да финансират следващия му етап на растеж.

Dronamics е може би най-известният български пример за успешно финансиране от EIC. Има ли други български компании или проекти, които са получили или са в процес на кандидатстване за подкрепа, и в кои сектори?

Да – Dronamics е най-разпознаваемият пример, но не е единственият. Сред българските компании, които се открояват в EIC екосистемата, са още Transmetrics в логистиката и мобилността, Smart Farm Robotix в агротехнологиите и роботиката, както и EnduroSat в космическите технологии и сателитните комуникации. Имаме и компании в здравните технологии, като Check Point Care и Tamponeni Inovatsii, както и в зелените решения и новите материали, където се виждат имена като LAM’ON, Voltera Bulgaria и Agrobioinstitute. Това е важно, защото показва, че българското участие не е концентрирано само в една ниша, а вече се вижда в няколко стратегически сектора.

Що се отнася до компании, които са „в процес на кандидатстване“, там винаги подхождам внимателно. За публично необявени кандидатури не е редно да се говори, докато самите компании не го потвърдят. Но това, което може да се каже уверено, е, че България вече има видими примери в логистиката, агротехнологиите, космическите технологии, комуникациите, здравните технологии, зелените решения и новите материали, което означава, че базата за следващи успешни кандидатури е реална.

Какви са най-честите пречки, с които се сблъскват българските компании при кандидатстване?

Най-честите пречки според мен не са в липсата на талант или идеи, а в начина, по който проектите се подготвят и позиционират за EIC. На първо място, националната NCP мрежа все още не работи с ефективността, която е нужна за такъв тип конкурентен инструмент. Националните контактни точки трябва да бъдат гръбнакът на достъпа до европейско финансиране, мостът между потенциала и реализацията и първият глас, който казва: „Да, тази идея си струва усилието“.  На второ място, въпреки че България има осигурен ресурс за по-ранна подкрепа, все още няма изграден механизъм и структура за pre-proposal check, а точно там често се решава дали една идея ще бъде превърната в силна кандидатура. И не на последно място това са трите основни грешки които допускат повечето компании:

1. Не формулират достатъчно ясно своя технологичен пробив;
2. Не определят правилно TRL-а си;
3. Не позиционират проекта достатъчно убедително като решение с потенциал за глобално технологично лидерство.

В EIC не търсим просто добър продукт, а търсим дълбоко-технологична иновация, технологичен риск, алгоритмична или научна новост и потенциал за глобално технологично лидерство. Тоест тук не е достатъчно да имаш добре описано решение – трябва ясно да покажеш нов тип технология и защо тя има потенциал за глобален мащаб.

Докладът показва, че медицинските технологии, квантовите изчисления, AI и полупроводниците, както и биотехнологиите са сред водещите сектори по финансиране. В които от тях България има реален шанс да бъде лидер, а не просто участник?

Страната ни има шанс да бъде лидер там, където може да превърне силния инженеринг и науката в бързо приложими технологии. Най-реалният ни шанс за лидерска позиция е в AI, особено в приложния изкуствен интелект за индустрия, логистика, мобилност, агротехнологии и специализирани B2B решения – там вече имаме и силни инженери, и реални компании.

Следващата най-обещаваща област, според мен, са медицинските технологии, където България има капацитет да развива силни ниши, ако свърже по-добре научния потенциал, клиничната експертиза и продуктовото развитие. В биотехнологиите също има шанс, но по-скоро в по-тесни и специализирани направления, а не като масов европейски лидер. При квантовите изчисления и полупроводниците бих бил по-внимателен – там в близките години по-реалистично е България да бъде силен участник в отделни ниши, отколкото лидер в европейски мащаб. С други думи: най-големият ни шанс е в AI, след това в медицинските технологии и в части от биотехнологиите.

Cleantech и енергийните технологии също получават сериозен дял – около 700 млн. евро. Предвид енергийния преход в България, виждате ли тук конкретни възможности за местни иноватори?

Да – и то много конкретни. България не трябва да гледа на енергийния преход само като на регулаторно задължение или инфраструктурен проблем, а като на възможност да създава нови технологии и нови компании. Страната ни има потенциал в енергиен софтуер, индустриална енергийна ефективност, съхранение на енергия, решения за интелигентни мрежи, агро- и климатични технологични решения, както и в технологии, които правят прехода по-евтин и по-управляем за бизнеса.

Добрата новина е, че именно чистите и ресурсно ефективните технологии вече са сред стратегическите области, в които EIC и STEP търсят по-големи европейски шампиони. България има силни инженери, добър индустриален профил и реални местни проблеми за решаване в енергетиката – а това е добра основа за иновации с регионален и европейски пазар. Истинската възможност за нас не е просто да участваме в енергийния преход, а да превърнем част от него в нова индустриална и иновационна сила.

Докладът отбелязва, че твърде много европейски технологични компании биват придобивани или преместени извън Европа заради липса на мащабни финансови рундове. Как EIC се опитва да промени тази тенденция и доколко България е уязвима на този риск?

EIC наистина се опитва да промени тази тенденция, като адресира не само ранния етап, а и по-големия проблем – липсата на мащабен капитал за растеж в Европа. Това става по няколко линии: чрез EIC Fund с дялово участие, последващо финансиране и търсене на ко-инвеститори; чрез STEP Scale Up, който е създаден именно да подпомага по-големи рундове за стратегически технологии; и чрез новия Scaleup Europe Fund, насочен към късен етап и компании с потенциал да останат и да растат в Европа. С други думи, EIC се опитва не просто да създава иновации, а да помогне на най-силните компании да не бъдат принудени да търсят следващия си дом извън Европа.

Що се отнася до България – да, ние също сме уязвими от този риск. Не защото нямаме добри компании, а защото сме малък пазар с ограничен достъп до големи рундове за растеж. Затова, ако една българска deep-tech компания не намери навреме европейски или международен капитал, много лесно може да стигне до избор между ранна продажба, изнасяне на дейността или забавяне на растежа. Именно тук ролята на EIC е стратегическа – да направи така, че повече от тези компании да могат да се скалират в Европа, а не да я напускат, за да оцелеят.

Като част от EIC – какъв е Вашият личен приоритет за следващите 12 месеца по отношение на България?

Както по време на мандата ми в Борда на EIC през последните две години, така и сега като посланик на EIC, моят фокус са така наречените widening държави, включително България, и по-конкретно – осигуряването на равен достъп до възможности за финансиране, създаване и внедряване на иновации, достъп до мрежи и възможности за растеж в европейската иновационна екосистема. За мен widening държавите не са периферия на европейските иновации, а един от най-големите неизползвани резерви на научен, предприемачески и индустриален потенциал в Европа. Затова работя те да бъдат по-ясно заложени в изпълнението на новата startup и scaleup стратегия на ЕС, да се засили подкрепата за тях чрез инструменти като EIC Pre-Accelerator, да се развият по-силни синергии между националните и европейските инструменти за финансиране и да се намалява фрагментацията пред компаниите в ЕС.

А конкретно за България, моят личен приоритет е повече от ясен: повече и по-силни български компании да стигат до EIC с реален шанс за успех. Не просто повече кандидатури, а и по-добри кандидатури – по-добре подготвени, по-добре позиционирани и по-близо до европейския стандарт за deep-tech и scale-up потенциал. Това означава по-ефективна национална NCP мрежа, работещ механизъм за pre-proposal check, по-активно участие в Program Committees, по-стратегическо използване на инструменти като EIC Plug-in Scheme и Seal of Excellence и по-силна връзка между европейските експерти и институциите у нас. За мен целта не е България да има още няколко отделни успеха, а да започне да произвежда такива успехи по-системно. Основният ми приоритет е България да премине от присъствие в EIC към реална конкурентност.