Дългова експлозия: Как светът задлъжня със $111 трилиона за 25 години (визуализация)

Световният публичен дълг достигна внушителните 111 трилиона долара през 2025 г. Това е над петкратен ръст в сравнение с 2000 г., когато задлъжнялостта възлизаше на „едва“ 19.7 трилиона долара.

Визуализацията по-долу, базирана на данни от МВФ, проследява тази траектория. Тя разглежда разпределението на дълга между САЩ, ЕС, Япония, Китай, останалите развити икономики, както и нововъзникващите пазари в периода 2000–2025 г.

Картината се доминира от две суперсили. Публичният дълг на САЩ възлиза на 38.3 трилиона долара, докато този на Китай е 18.7 трилиона долара. Взети заедно, те формират приблизително 51% от общия обем на задълженията в глобален мащаб.

В САЩ тенденцията се ускори рязко през 2020 г. Разходите за справяне с пандемията изстреляха федералния дълг от 23.4 на 28.3 трилиона долара само за 12 месеца. Оттогава той продължава да расте, подхранван от високите дефицити, нарастващите разходи за лихви и липсата на решителна фискална консолидация.

Пътят на Китай е различен по характер, но също толкова впечатляващ. От скромните 0.2 трилиона долара през 2000 г., китайският дълг растеше със средно 18% годишно – темп, който е 14 пъти по-висок от средния за света в доларово изражение. Основният двигател тук са огромните заеми, които местните власти теглят за финансиране на инфраструктурни проекти и сектора на недвижимите имоти.

Еволюцията на глобалния дългов пейзаж 

Анализът откроява няколко ключови фази в натрупването на задълженията:

• 2000-2007 г.: Относителна стабилност. Общият дълг нарасна умерено (от 19.7 до 35.8 трилиона долара), движейки се в синхрон с растежа на световния БВП.
• 2008-2009 г.: Шокът от финансовата криза. Световната криза принуди държавите да спасяват банки и да стартират мащабни стимулиращи програми. Само за две години дългът скочи от 35,8 на 45,5 трилиона долара.
• 2010-2012 г.: Дълговата криза в Европа. Дългът на ЕС достигна 13.1 трилиона долара през 2011 г., когато Гърция, Италия и Испания се сблъскаха със спираловидно растящи разходи по заемите. Това доведе до въвеждането на строги икономии в еврозоната.
• 2013-2019 г.: Ерата на евтините пари. Рекордно ниските лихви позволиха на правителствата да поддържат висока задлъжнялост без мигновен фискален натиск. Глобалният дълг се покачи до 73.9 трилиона долара.
• 2020 г.: Пандемичната експлозия. COVID-19 предизвика най-големия годишен скок в историята – ръст от 11 трилиона долара само за година.
• 2022–2025 г.: Скъпо обслужване при високи нива. С вдигането на лихвените проценти тежестта на обслужването на дълга се увеличи рязко, особено за САЩ и развиващите се икономики.

Япония и ЕС: Противоположни посоки

Дългът на Япония достигна пик от 14.2 трилиона долара през 2012 г. и оттогава номинално спадна до 9.8 трилиона долара. Това се дължи основно на обезценяването на йената спрямо долара (тъй като тук данните са в долари). В местна валута обаче съотношението дълг/БВП на страната остава сред най-високите в света – над 230%.

Европейският съюз първоначално следваше път на консолидация, като дългът спадна до 14.3 трилиона долара през 2022 г. След това обаче тенденцията се обърна и през 2025 г. той достигна 17.6 трилиона долара, подтикнат от увеличените разходи за отбрана и енергийна сигурност.